Няма място за старите пирати

Целта на тази статия не е да обясни колко ужасни хора са дигиталните пирати. Това едновременно е така и не е така. Всеки от нас е имал момент в живота си, в който е пиратирал дадено парче софтуер или музика например. Някои го правят редовно, без дори да се замислят, а други прибягват към тракерите само в краен случаи. Няма как да осъждаме пиратството твърде крайно, защото някои типове съдържание просто са недостъпни в България - отличен пример са повечето сериали, които следим. 

Ще се фокусирам върху другата крайност, която може да се определи като синдрома на нахалните пирати. Става въпрос за потребителите, които смятат, че авторите на пиратираното съдържание са им длъжни точно както са длъжни на "баламурниците", платили за същата комбинация от нули единици. 

Вие сте един от тях? Четете надолу. 

До известна степен написването на статията е стимулирано от бурните изказвания на почитателите на Анонимните от 5 ноември. 

Икономичният притежател на умно устройство

Нека временно забравим за пиратирането на професионален софтуер с високи цени, като Master Collection-а на Adobe. От една страна, трябва да го купим, защото е твърде вероятно с него да изкарваме пари, но от друга, цената му е толкова висока, че би отказала голяма част от потребителите и би ги накарала да търсят алтернативи. Слизайки на земята, откриваме безкрайно евтините приложения за 99 цента или 89 евроцента, които са преобладаващи сред платените заглавия в App Store и Google Play. Процентното съотношение на пиратите и при двете платформи няма как да бъде анализирано с точност, но е добре известен факт, че при Android той е по-висок, тъй като инсталацията на нелицензиран софтуер не изисква какво да е хакване. Забравете и това. Във всеки от случаите звучи безумно потребител, който вече е платил няколкостотин или дори над хиляда лева за смартфон или таблет, да намира сумата от 1.50 лв. за твърде голяма. Именно тук влиза отвратителната философия "Не мога да го пипна, не може да струва нещо". 

Всъщност пиратирането на скъпи и евтини приложения е еднакво неправилно, но в в най-евтините случаи прави най-лошо впечатление. 

Защо това не работи?

Качеството на пиратираните приложения и за двете платформи е завидно, особено в сравнение с някои от гимнастиките, които потребителите на Windows и OS X трябва да извършват, за да подминат защитните механизми на сваления от торентите софтуер. Обикновено осезаема разлика между сваленото от App Store и Google Play и онези портали, които няма да назовавам, няма. Това прави пиратите разглезени и най-малкият проблем, костван от кракването, бива заклеймяван. Още по-неприятно е явлението, при което независими от този акт бъгове дразнят тези индивиди и те гневно пишат на разработчиците и дори го обиждат, използвайки всевъзможни интернет медии, където анонимността е гарантирана. 

Няма да забравя случая, в който пиратираната версия на любимия ми текстов редактор, iA Writer, не поддържаше синхронизация през iCloud. Немалка тълпа от пирати започна да дава ниски рейтинги на произведението на изкуството на Information Architects, коментирайки, че iCloud не работи. При отговора, че това се дължи на неуспешна оторизация след кракване, повечето от тях замлъкнаха наведено. Дали след това те са се разделили с няколко долара/лева за iA Writer за iOS и Mac, нямам идея. 

Поставете се от другата страна

За съжаление този аргумент никога не работи. Опитвайки се да докажем на пират, че неговата концепция е погрешна, като го накараме да си представи, че някой се възползва от продукта на неговия труд безплатно, просто можем да озлобим икономичния потребител повече. Всъщност всеки пират в даден етап в живота си е извършвал работа, която дава краен резултат, бил той материален или не. И никой не би искал да види как "икономичен потребител" се възползва от нея, без да плати. 

Аргументите за корпорациите и студиата, които крадат 99.999999% от приходите, може и да са верни, но са оправдание. Проблемът не е толкова прост, колкото ни се иска. 

Нашите стандарти са други

Друг абсурден аргумент, който често срещаме по нашите географски ширини, е, че ако имахме по-добри доходи, нямаше да пиратираме. Сигурни ли сте, пирати?

Всъщност е странно, че когато "нямаме пари" за дадено парче съдържание, ние все пак решаваме да го откраднем. Повечето от нас нямат пари и за луксозен автомобил и вила на морския бряг, защо не се сдобием нелегално и с такава? Беднякът няма пари за парче хляб, но кражбата му би била обществено порицана, защо същото да не се отнася и за хората, които крадат дигитални инструменти, развлечения и изкуство? 

Защото незабелязаната кражба в случая е възможна. 

Мръсните държави няма да станат чисти, когато администрацията ангажира повече почистващ персонал и пособия, а когато гражданите развият самосъзнание за опазването й. По същия начин краят на пиратството няма да настъпи, когато мерките срещу него станат достатъчно силни, а когато етиката и приоритетите на потребителите се изяснят.