В продължение на хилядолетия човешкият индивид се стреми към оцеляване. Опустошителни земетресения, ураганни ветрове, пагубни цунамита, вулканични изригвания – всички те са нанасяли своя отпечатък върху планетата Земя. Благодарение на своя инстинкт човекът е устоял на множеството промени, станал е адаптивен и се е нагаждал според средата си. Научил се да ловува, да използва плодородието на земята, да строи сам своя дом и да бъде в хармония с природата. Една характеристика обаче е останала непроменена – борбата за живот.
Неочаквана заплаха
Познатият ни свят е станал свидетел на много трагедии през своето дълго съществуване. Империи са изчезвали, съюзи са се разпадали, откривали са се нови “светове“, а войните неизменно са нанасяли своя пагубен ефект върху населението. Но в XXI век сме свидетели на една нова война – на войната “ние срещу природата“, която ще е по-жестока от която и да е преди това. Нейните последствия ще бъдат изпитани от бъдещите поколения, а отговорността ще бъде единствено наша.
Климатичните промени в последно време представляват най-голямата световна заплаха. Глобалното затопляне води до повишаване на температурите, което е отговорно за все по-честите тропически бури, а стопяване на ледниковите шапки води до повишаване на нивото на световния океан, което е пряка заплаха за оцеляването на някои острови и островни държави. Промените на климата обаче водят след себе си и изчерпването на водните ресурси, за което спомагат и сушите в много райони на света.
А сега моментът е особено подходящ, за да привлечем вниманието към тази опасна тема
В северното полукълбо настъпи лятото и както усетихме още от първите му дни, жегите са ужасно големи и неприятни. Освен че ни дават тема за разговор, както шеговито се казва, топлинните вълни могат да бъдат смъртоносни в съвсем пряк смисъл. През 2010 г. летните горещини в европейската част на Русия предизвикаха хиляди смъртни случаи само в Москва и околностите.
Стресът и напрежението от изключително високите температури, които човешкото тяло изживява, са съвсем истински. Въпреки че не ги усещаме често, в момента те са съвсем актуална заплаха за здравето на всеки един човек, а особено предразположени са хора със сърдечни заболявания, високо кръвно, наднормено тегло и др. Смъртта вследствие на топлинен удар и настъпили усложнения е реална и глобалното повишаване на температурите означава само, че такива нещастни случаи ще настъпват все по-често. Но колко често е това всъщност?
Прогнозата за риска от фатален топлинен удар не е лесна задача, тъй като в глобален план данните за смъртни случаи в резултат на топлинни вълни не са лесно достъпни и обособени. Но група учени от Университета на Хавай в Маноа са се опитали да го направят, събирайки данни от над 900 случая, които покриват 784 топлинни вълни в 36 държави.
Жегата убива, а ние качваме градусите
Първата стъпка към анализа на това, дали климатичните условия са наистина толкова опасни, е да се идентифицира моментът, когато тяхното влияние върху човешкия организъм пресича критичната граница. За да направят това, учените сравняват различни променливи стойности от климатичните елементи по време на топлинните вълни със случайно подбрани резултати от моменти, когато същите локации не са били застрашени от прекомерна жега. Това позволява да се открие прагът на опасността на базата на температурата и влажността на въздуха.
Човешкото тяло губи способността да се отърсва от горещината, когато заобикалящата го среда достигне температура, близка до тази на тялото, или около 37°C. Влажността също има важна роля, защото способността да се охлаждаме чрез потене зависи от това, дали потта може да се изпарява. При висока влажност потенето става по-неефективно и така човешкото тяло може да прегрее дори ако температурата на въздуха е малко под телесната.
След като набелязват тези фактори, учените започват да търсят колко често на различни места по света се пресича прагът на опасността. През 2000 г. например около 13 процента от сушата на Земята и 30 процента от нейното население са изживели поне 20 дни на климатични условия отвъд опасната граница. Това се случва най-често в тропиците, и то в гъсто населените райони на Индия и Югоизточна Азия. Следвайки същия анализ, учените прогнозирали и темповете на глобалното затопляне за няколко сценария според нивата на парникови газове. Така стигнали до извода, че към 2100 г. повишаващите се температури ще ни доведат до два еднакво неприятни варианта - повече и още повече жеги. Дори и в най-добрия случай, когато мерките за ограничаване на вредните емисии са най-стриктни, ще постигат 2°C под нивата на температурата отпреди индустриалната революция. Дори в този случай можем да очакваме, че делът на населението на Земята, засегнати от смъртоносната жега, ще скочи до 48 процента.
Грозно бъдеще
А при сценарий, когато вредните газове продължават да се отделят със сегашните темпове, почти половината от сушата на планетата ни и три четвърти от населението ще прекрачи опасния праг на 20 и повече дни годишно излагане на високи температури. Тропиците ще се затоплят по-малко от високите региони, но пък те са по-близо до прага в момента и са изложени на него за по-дълго време през годината. Някои влажни тропически райони ще прекосяват границата почти всеки ден. В този сценарий една огромна територия от Земята - от 40 градуса на север и на юг от екватора - ще е изложена на смъртоносната топлина по 60 дни годишно. Това включва цяла Африка и Австралия и всички щати на юг от Ню Йорк.
Всичко това е поредното доказателство, че покачването на средната температура на Земята само с няколко градуса по Целзий (а и с повече от 4°C при по-лошите сценарии) носи значителна заплаха за обществото ни, дори и днес да не ни звучи толкова тревожно. Тези убийствени горещини могат да бъдат дори още по-опасни в светлината на други тенденции като урбанизацията и растежа на населението в същите тези райони на тропиците, както и масовото застаряване на населението, тъй като възрастните хора са още по-изложени на риск.
"Нашето проучване поставя акцент върху това, колко важно е активно да се стремим да минимизираме излагането на населението на опасни климатични промени. Посочваме и онези региони на планетата, където адаптацията и превантивните мерки ще бъдат най-необходими", заключават учените.
Глобални последици
Според редица анализатори в близкото бъдеще ни очакват още по-големи засушавания, тъй като температурите се повишават, а те от своя страна влияят на количеството валежи. Това становище е споделено и от Световния икономически форум, който прогнозира, че светът ще претърпи загуби от 6 до 8 милиарда долара годишно в селското стопанство и свързаните с него отрасли. Много хора ще загубят работата си, като само в щата Калифорния броят им възлиза на 17 000 сезонни работници на година. В Австралия продукцията от селскостопанската продукция е намаляла, а 80 процента от щата Куинсланд, който е най-гъсто населеният щат, е в период на суша. Избухването на пожари е доста често явление в страната поради липсата на дъжд. В Колумбия правителството е предприело нови мерки за режим на водата поради становището си, че “най-суровите суши предстоят“.
Каквото и да говорим, климатичните промени са вече факт. Поради това е жизненонеобходимо всеки един индивид да установи своята отговорност за променящата се среда, отговорност не за друг далечен народ, а за своя собствен, не за съдбата на хиляди непознати, а на своята собствена. Всички сме изправени пред това изпитание, страховете ни са еднакви, както и опасностите. Усилията ни днес ще направят света по-добро място за поколенията. Намаляването на вредните емисии сега ще спаси човешки животи утре. А кой знае – може един от тези животи да е именно на нашето дете.