Преди да възникне животът на Земята, слънчевата радиация е била основен източник на енергия за планетите. В този древен, беден на кислород свят именно слънчевата енергия е осигурила трансформацията на простите органични молекули в по-комплексни такива, които стават основата на биологията и живота тук.

Сега учени от Университета на Колорадо смятат, че са открили как точно се е случило това. Според тях липсата на кислород в ранната атмосфера означава, че количеството на UV радиацията от Слънцето, достигащо Земята, е било много голямо. Въпреки че този компонент на слънчевата светлина може да е вреден за някои биомолекули, така осигурената енергия може да е полезна за химическите процеси при зараждането на живота. Дори една молекула да бъде унищожена, тя се разпада на по-малки парченца, които лесно преминават през допълнителни реакции и се събират отново, за да формират по-голяма и наситена с енергия молекули.

Например, когато е разтворена във вода и осветена с UV светлина, пирогроздената киселина реагира и създава по-големи молекули, включително и когато количеството кислород е минимално.

Сега учените търсят и други молекули, които могат да бъдат активирани от UV светлина и да генерират биологични компоненти не само на Земята, но и на други планети.