Защо трагедията с украинския самолет в Иран може да донесе допълнителни проблеми на и без това безпрецедентно разклатената позиция на Boeing и в същото време не спомага никак за скъсяване на идеологическия разрив в света.
Макар статистиката да ни уверява колко безопасно всъщност е пътуването по въздух, всяка една голяма самолетна катастрофа е способна да събуди страховете на десетки милиони хора по света. Мистериозното засега разбиване на полет UIA PS725 малко след излитането му от летището в Техеран обаче е история, която има потенциала да се превърне в загадка, съперничеща на изчезването на малайзийския MH370 преди няколко години. Проблемът в момента обаче не може да се реши с технически средства, защото е подчинен на сблъсъка на голямата политика и големия бизнес в ерата на фалшивите новини.
От разбилия се украински самолет не е останало много
С прецедент
Свален ли беше украинският самолет? Фактът, че катастрофата се случи само 3-4 часа след като Иран изстреля ракети по американски бази в Ирак и буквално минути след като САЩ издадоха нареждане на своите авиопревозвачи да избягват въздушното пространство над двете държави по никакъв начин не спомага за ограничаване на спекулациите. Особено в контекста на информационната война, в която живеем от години. Това е много удобен случай и за руската пропагандна машина да си „върне“ за удара, който страната понесе във връзка със свалянето от подпомогнатите от нея бунтовници на полет MH17 в Украйна, и още на следващия ден след инцидента вече има индикации, че механизмите в тази посока са се задвижили. Но нима не става въпрос за привидно сходна ситуация? А отгоре на всичко говорим за усложнения с минало. Американската армия вече е унищожавала по погрешка голям пътнически самолет в Иран. През 1988 г. полетът Iran Air 655 с 290 души на борда е уцелен от ракетния крайцер USS Vincennes по време на престрелка с ирански катери след объркано разчитане на радарната система на американския боен кораб и поредица от грешни решения. Екипажът на крайцера решава, че изтребител ги напада, въпреки множество несъответствия в информацията.
Всъщност има и трети подобен случай, малко забравен в България вероятно – през 1983 г. изтребител от военно въздушните сили на СССР сваля полет Korean Air Lines 007 с 269 души на борда. Инцидентът представлява може би най-абсурдната и невероятна поредица от технически и човешки грешки и е илюстративен за изкривяването на перспективата във времена на политическо и военно напрежение. Той се случва в период на изключително напрежение в северния Тих океан, по време на американски военни маневри, за които съветските ръководители дори подозират, че са прикритие за ядрена атака. Историята е доста комплексна, но в крайна сметка опитният съветски пилот има видимост към самия самолет, разпознава го като пътнически, но въпреки това го сваля, смятайки че той е „маскиран“ като такъв.
Най-новата история помни няколко случая на свалени пътнически самолети в зони на военно-политическо напрежение. Във всяка от тях решаваща роля е имал човешкия фактор, а не технологиите. Снимката е илюстративна.
И трите посочени инцидента са в топ 10 на авиокатастрофите по брой на загинали невинни хора в историята на гражданската авиация и показват, че поставени в ситуация на силен стрес, дори най-добре обучените военни правят фатални грешки. Възможно ли е това, което се случи с полет UIA PS725, да следва аналогична нещастна верига от събития? Има някои съществени разлики, които любителите на конспирации ще е трудно да обяснят, поне засега. И в трите подобни случая в миналото става въпрос за самолети, в които зенитната отбрана (или изтребителят) се е била прицелила, приемайки, че става въпрос за вражески обект. И в трите случая пострадалият самолет е бил близо до граница, линия на военен конфликт или оспорвана територия.
Инцидентът в Иран е в малко по-различна среда. Трудно е да си представим, че някой от местната зенитна отбрана би се объркал и свалил нарочно току-що излетял голям пътнически самолет, летящ на сравнително ниска за гражданската авиация височина. Въобще възможно ли е през 2020 г. някой да го обърка с американски военен дрон, който се появява от нищото в средата на голямата държава и атакува? Въпреки, че ако самолетът е свален, всъщност това е най-вероятният от невероятните сценарии - някаква фантастична човешка грешка в условията на максимална бойна готовност и удар от близка дистанция. Защото ще е още по-спекулативно да предположим, че става въпрос за случайно попадение от ракета от едната или другата страна. Първо, защото математически шансът за случайно пресичане на траекторията на ракета и пътнически самолет в огромния обем на въздушното пространство е илюзорно малък и второ защото няма данни нито Иран да е изстрелвал повече ракети след първоначалната атака часове по-рано, нито САЩ да са отговаряли с удари по някакъв начин. Напротив, цялата ситуация с иранския избор на цели за ответен удар, които не донесоха големи разрушения и жертви (дори в някои сериозни медии се появи непотвърдена теория, че иранците са предупредили Ирак за целите, за да може да се направи евакуация), по-скоро говори за търсене на начин за сваляне на напрежението, който бе приет добре и от президента Тръмп. Да не говорим, че и за последния това бе удобен начин да излезе от сложната ситуация, в която се постави сам.
Втората съществена разлика се състои в това, че става въпрос за голямото международно летище на Техеран, което се намира много навътре в територията на страната, на със сигурност повече от 500 км. от каквито и да е американски военни бази. Не че това разстояние е проблем за модерните бойни системи, но представете си в какво се опиват да ни убедят: американският отговор, състоящ се в изстрелването на една-единствена ракета (!?) със среден обсег случайно удря самолет, който е излетял преди 5 мин – т.е. много по-малко от времето, нужно на ракетата да стигне до него. Това е много по-фантастично от „игла в купа сено“. Нещо подобно да се случи противоречи на логиката на съвременните бойни действия и на статистическите вероятности. А нямаше ли и иранските власти веднага да засекат ракетата и веднага да се възползват от ситуацията и да разгласят максимално шумно разобличаващата за техния враг информация?
Другата опция за теоретична външна намеса – това да е било терористичен атентат – също среща отпор от здравата логика. Защо някой в Иран би заложил бомба на полет пълен с иранци (първоначалната информация дори предполагаше, че доста от чуждестранните граждани на борда са с ирански произход)? Въпросите са много повече от отговорите, но каквато и да е конспиративна теория в тази посока би трябвало да почива на вярването, че ранният етап на полета изключва вероятността за предварителен умисъл.
Озадачаващ инцидент
За съжаление фактите в подкрепа на теорията за технически проблем със самолета също имат доста пробойни. В четвъртък Ройтерс публикуваха материал, в който се посочва, че пет източника от разузнавателните служби на САЩ, Канада и неназована европейска държава твърдят, че според първоначално достъпните данни за тях това е инцидент, свързан с прегряване на двигателя на самолета. Драмата с теорията за запалилия се двигател обаче е, че в съвременните системи в гражданската авиация това е изключително рядка причина за катастрофа. Статистиката показва, че от 250 авиокатастрофи в периода 2002-2011 г., само 2 са свързани с пожар в двигател. А замесеният в случая Boeing 737-800 е още по-модерен, произведен през 2016 г. Двигателите на тези самолети са оборудвани със системи, които позволяват на пилота да прекъсне подаването на гориво към тях, както и да използват вградени пожарогасители, за да потушат пламъка. В съвременната гражданска авиация пожарът в двигател дори не се приема за особено сериозен инцидент. 737 може да лети само с един работещ двигател, всъщност той дори може да излети само с един двигател, ако вторият откаже при засилването. Нещо повече – за да влязат в употреба, летателните апарати от този клас отговарят на международен стандарт, според който те трябва да са способни да изминат голямо разстояние планирайки, дори всички двигатели да са отказали. То се равнява на над 100 км при нормална криузна височина. Изчислява се по коефициент 10:1 – за всеки изминати 10 км напред, загубата на височина трябва да е до 1 км. Повтарям, без работещи двигатели. В случая самолетът далеч не е бил толкова високо, но съвсем груби сметки показват, че дори и без два двигателя злополучният UIA PS725 би трябвало да успее да се задържи много повече във въздуха.
В последните няколко години имаше няколко известни случая, в които самолети от подобен клас с горящ двигател бяха приземени успешно. А те станаха известни основно заради социалните медии, които позволиха глобално разпространение на клипчетата, записани от пътниците вътре. През 2018 г. с САЩ дори имаше случай на Boeing 737-700, чийто двигател се взриви по време на полет, а осколки пробиха през корпуса и убиха един пътник. Екипажът обаче успешно навигира самолета до летище без други тежко пострадали.
В Интернет могат да се намерят голям брой клипове на инциденти с възпламенени, отказали или дори избухнали по време на полет двигатели на пътнически самолети. Много голяма част от тях завършват с успешно приземяване.
Говорейки за екипажа, тук също има важен детайл. В случая, който ни вълнува днес, той е бил изключително опитен – и двамата украински пилоти имат над 10 000 летателни часа на 737, като приблизително на всеки от тях половината му са в ролята на капитан. В зловещо стечение на обстоятелствата се оказва, че авиокомпанията UIA (Международни авиолинии на Украйна) са използвали точно летището в Техеран като модел за обучение на пилотите си за реагиране в кризисни ситуации. От авиокомпанията бяха категорични, че въобще изключват вероятността за пилотска грешка. UIA нямaше нито един инцидент с фатални последици в 18-годишната си история, те ползват модерни самолети, а катастрофиралият, освен че е сравнително нов, е преминал и обстойно техническо обслужване два дни преди инцидента.
Объркващи са и данните за полета, които са публично достъпни. Записът на полета от специализираният сайт FlightRadar24 не показва нищо, типично за самолет с проблем в двигателя. През цялото време на записа UIA PS725 продължава плавно да набира височина при нормална за периода на полета скорост. Няма прекъсвания и спадове. Системата за проследяване на Flightradar24 работи чрез засичане на сигнала от ADS–B транспондера на самолета. На теория той изпраща данни на всяка секунда. Това е автоматична система, и макар че често да липсват данните от самия сблъсък, обикновено в тези записи има модел, който да индикира проблем преди това - загуба или рязко увеличение на скоростта (заради падането), промяна във височината и т.н. Лесно може да се направи паралел с полети на същия модел - говорим за един от най-популярните пътнически самолет в света, налице са огромно количество свободно достъпни данни, включително такива за полети с проблем в двигателя и предишни катастрофи.
Записът на полета на PS756 (горе) не загатва за технически проблеми. При тези на катастрофиралия 737 MAX на Lion Air (долу) се виждат ясно колебанията, както и рязката загуба на височина в края. Третата графика е от полет AF66 на Air France, чийто двигател еклодира по време на полет през 2017 г., но самолетът летя над 1 час над океана между Канада и Гренландия преди да се приземи успешно.
Всичката налична до момента информация, както и фактът, че в първоначално оскъдните изявление от страна на местните власти се прокрадна и намек, че екипажът не е успял да се свърже с наземния контрол и да изпрати сигнал за бедствие, говорят за внезапно настъпило катастрофично събитие, което е трудно да свържем с банален пожар в двигателя.
Lose-Lose ситуация
Всяка голяма самолетна катастрофа е невероятна трагедия, която вълнува не само авиационните регулатори и производителите на самолети, но и обикновените хора по света дълго време след това. Продължителното проучване на авиоинциденти обаче далеч не е просто източник на емоционално медийно съдържание. Обикновено сериозните катастрофи водят до промени в правилата и проектирането на въздухоплавателните средства, които правят пътуването ни още по-сигурно. Рядко обаче сме се озовавали в ситуацията, в която се намираме в момента. От нея ще загубим, независимо от финала, ако въобще някога се стигне до такъв.
От една страна, дори при малката вероятност за такъв, ако причината се окаже случаен военен удар или атентат, това ще усложни изключително не само регионалната, но и международната политическа ситуация, а оттам и пазарната с оглед на важността на Иран за съвременната енергетика и деликатното положение на САЩ спрямо други големи търговски партньори.
Boeing 737-800 e един от най-популярните и най-надеждните пътнически самолети, използван от много водещи авиокомпании.
От друга страна – защитата на тезата за повреда, довела до подобно неконтролируемо бедствие, може да се окаже фатален удар върху най-големият производител на самолети за гражданското въздухоплаване. Репутацията на Boeing никога в историята не е била по-разклатена и без това. Катастрофите със спрения от летене, а вече временно и от производство ново поколение 737 MAX и последващото разследване изкараха наяве неприятни детайли за пропуски в управлението и безрасъдство по отношение на сигурността. Бъдещите продажби на компанията са застрашени сериозно. Потенциалните загуби се оценяват на много милиарди. Това обаче ще е нищо, ако се окаже, че двигателите на предишното поколение 737, от който е и разбилия се в Иран украински самолет, могат да причинят подобно неконтролируемо бедствие. 737-800, част от 737NG (Next Generation), както е известна генерацията, е може би най-популярният самолет в гражданското въздухоплаване в света, със сигурност най-разпространеният тяснофюселажен такъв (с една пътека между седалките и ширина на фюселажа до 4 м). Цялата 737 линия държеше първенството до преди два месеца, когато Airbus 320 ги измести с малко единствено заради липсата на нови поръчки след кризата с MAX-линията. Не малко са ключовите авиокомпании, които разчитат на 737-800 като основно средство. Ryanair например имат на практика единствено самолети от този модел за гражданските си полети. Използването на един модел е стратегия, която спестява разходи от обучение и поддръжка, което пък позволява на авиокомпаниите да свалят и цените на билетите. Точно тази стратегия е в основата на възможността да пътуваме навсякъде по света в момента. Boeing вече признаха за проблеми с микропукнатини в корпуса на самолети от NG генерацията, които се адресират от международните и национални регулатори от есента. Връзка между това и инцидентът в Иран видимо няма, но дали общественото мнение ще чуе?
За незапознатите с реалностите в авиационната индустрия трябва да отбележим, че кризата с MAX вече е достатъчно критична. Авиокомпаниите, които са разчитали да получат от този модел, не могат просто да поръчат от друг производител, както бихме направили ние, обикновените потребители, с автомобил да кажем. Просто защото дори да искаше, конкуренцията не може да произведе толкова самолети. Airbus, както и Boeing имат опашка от изчакващи клиенти с години напред. Така че евентуално приземяване на 737-800 дори за няколко месеца има потенциала да доведе буквално до изчезването на авиокомпании. Не беше случайно, че именно американските авиопревозвачи бяха сред последните, които спряха 737 MAX от полети. Ако 737-800 се окаже опасен, това ще разтърси безпрецедентно световната гражданска авиация и ще бъде усетено от всеки обикновен потребител.
Вярваме ли на политици-популисти?
Проблемът обаче има и трета страна, която е най-объркваща и най-описателна за историческия период, в който се намираме. Как ще сме убедени какво точно се е случило? Преди за осигуряване на прозрачност в разследването бяха ангажирани всички засегнати страни – властите на държавите, от които са жертвите, регулативните органи, производителят на самолета, производителят на двигателите и т.н. Политическата ситуация със замесените държави обаче е такава, че Иран още отначало обяви, че Boeing или американски представители под всякаква форма, няма да бъдат допуснати до разследването. Разломът в доверието между двете враждуващи страни вероятно няма да позволи да получим правдоподобно за всички обяснение на случилото се. Някой на Запад дали ще повярва ли на разследване на ирански органи, със сигурност силно повляни политически, дори и то всъщност да е направено напълно професионално и без намеса „отгоре“? Обратното също е валидно: роднините на загиналите стотици невинни иранци биха ли се доверили на резултат, представен им от демонизирания американски „враг“, който току-що е ликвидирал демонстративно един от националните им герои? Независимите в случая държави няма ли да се съмняват, че случаят е решен с политическа уговорка на високо ниво след изненадващото рязко спадане на напрежението между администрацията на Тръмп и иранския режим и че тези стотици невинни хора станаха поредната жертва на възрастни мъже с власт, мания за величие и достъп до оръжие? Колко биха повярвали на ръководство на Boeing, макар и вече променено, след всичките разкрития покрай изслушването от катастрофите на MAX в американския парламент? Ниското доверие в администрацията на Тръмп, който многократно демонстрира, че не държи особено на фактите, когато прави политика, няма ли да породи съмнения, че САЩ опитват да предпазят структуроопределящата за америкнската икономика голяма самолетна компания от почти фатален удар? Може ли всъщност причината да е банална, например небрежност при поддръжката или опасен товар, но никой да не повярва? Фейк нюз машината на трети играчи няма ли да се възползва от изключително удобната ситуация, за да извлече свои ползи от ситуацията?
В минутите, в които започнах тази статия, цитирах голяма световна агенция, че независими разузнавателни източници твърдят, че инцидентът е технически проблем. Няколко часа по-късно, когато я завършвам, американски медии вече защитават теорията, че Иран е свалил самолета погрешка. Отново цитирайки източници от разузнаването, които този път твърдят, че са засекли две изстрелвания, последвани от експлозия. Разбира се може да е вярно, но за съжаление изглежда, че този инцидент ще бъде извор на конспиративни теории и фалшиви новини за дълго напред. Защото и тази история, като много други в живота ни през последните години, е подчинена на времето, в което живеем – на манипулации и липса на доверие.
