Трябва да спрем да делим света на "офлайн" и "онлайн"

Понякога попадам в онзи тип разговори за интернет, в които единственият начин, по който бих могъл да отговоря е с цитат от The IT Crowd: “Ти от миналото ли идваш?”. Казвам това всеки път, когато някой предположи, че онлайн светът е някак различен от реалния живот.

Това пише в една от статиите си за ArsTechnica журналистът Анали Нюиц по повод деленето на света на “офлайн” и “онлайн”.

Всъщност можем ли през 2016 г. да делим света на “онлайн, виртуална реалност” и “офлайн свят”? Самият факт, че използваме думата “офлайн”, за да обозначим “реалния свят” доказва доколко онлайн реалността е навлязла във всекидневието ни. Можем ли да разграничим това, което се случва в интернет, от това, което ни се случва всеки ден?

Реалният свят е базата на онлайн пространството. С това твърдение всеки може да се съгласи. Защо тогава имаме такива сериозни проблеми с онлайн средата, в която живеем нон-стоп?

Критиците към онлайн живота всъщност изтъкват няколко гледни точки. От една страна се артикулира аргументът, че онлайн се развращаваме, че там дебнат всякакви хищници, че интернет откровено лъже чрез фалшивата си информация. От друга обаче имаме реалните усилия на социални гиганти като Facebook и Google да се борят фалшивите новини.

Всъщност в основата на критиките към онлайн средата се крие страхът от неограниченото, необятното, безкрайната бездна, каквато всъщност е интернет. Интернет е уникален феномен, който човечеството за първи път преживява. Точно поради тази причина съществуват и тези страхове, които създават негативните настроения срещу автентичността на онлайн съдържанието.

Но ако погледнем по-голямата картина, ще установим, че в края на тази динамична година, е късно да се опитваме да делим животите си на “виртуални” и “реални”, просто защото двете са едно и също, но с допълнения. Онлайн профилът, който създаваме в различните социални мрежи, всъщност е идеализираната ни представа за себе си. Това, което публикуваме, представя това, за което се борим - било то известност, образование или популяризиране на музикалната ни група.

Офлайн средата се доминира от виртуалния ни живот. Нашите телефони са като малка кутия, която съдържа всичко, от което имаме нужда - снимки, облачни услуги, социални мрежи, игри, часовник и още, и още. Те са нещо като платно, върху което рисуваме и преначертаваме пътя си. Но не всичко се ограничава до нашия микросвят в телефоните.

Нека да съм категорично ясен - няма как да избягате от интернет, колкото и да искате. Бързоразвиващият се Internet of Things доказва това всеки ден.

Всички неща около нас се превръщат в поредния инструмент за достъп до интернет. Около нас има умни телевизори, умни часовници, бебефони, умни гривни, дрехи, шапки, пръстени и редица други джаджи. Освен това всички обществени системи, от които се нуждаем, пренасочват фокуса си към интернет. Плащането на данъци, сметки към мобилни оператори и абонаменти вече се случва онлайн. Журналистите цитират изказвания на политици от социални мрежи. Работим на компютри, електронно управляваме дома си и получаваме цялата си информация онлайн. А ако си мислите, че гледайки телевизия например, не консумирате онлайн информация - помислете пак. Вероятността информацията, която чувате, да идва от интернет е огромна.

Примерите за навлизането на интернет в животите ни са много. Точно поради тази причина вече не е “срамно” да казваш, че интернет е всичко в твоя живот. Работата на огромна част от общестото вече се извършва онлайн, бизнес комуникацията преминава през имейл, екипите се огранизират през Slack, а потребителите консумират все повече музикално и видео съдържание чрез иновативни услуги като Spotify и YouTube. Освен това сериозен ръст отчита и електронната търговия и това ясно си личи на дни като Black Friday.

Въпросът, който сега трябва да си зададем, не е какво правим онлайн, а какво не правим онлайн. Променените ни навици символизират промяната в мисленето на едно ново интернет поколение, което не разсъждава за живота като родителите си. Именно това ново поколение постоянно развива и натиска бутона на промяната, на новите технологии и прогреса. Феномени като Brexit и Тръмп демонстрират протестния вот на интернет поколението и показват, че сегашната система е неадекватна и остаряла. Това поколение, което може за 5 минути да провери истинността на всяко политическо твърдение. Онова поколение, което не одобрява сегашния социален ред, закостенелите вярвания и архаичните институционални системи. Този път обаче поколението не идва под формата на субкултурно движение. Този път движението е глобално и гледа в една посока - дигиталното бъдеще. Без значение дали ни харесва или не.

Прочетете: Водят ли технологиите до социална изолация?

*Коментарът отразява само личното мнение на съответния автор и не задължително това на HiComm.