Тъмната страна на интернет: социалните мрежи vs. жените

Жените в 21 век трудно се чувстват в безопасност. Според последни проучвания в световен мащаб 89% от мъжете не се притесняват да вървят сами нощем, но едва 52% от жените казват същото. Но дори да оставим настрана опасностите на реалния свят, жените вече не се чувстват в безопасност и във виртуалния. Ежегодно, дори ежедневно ставаме свидетели на проблема с неприкосновеността на жените в интернет и нападенията срещу тях, които са толкова открити, колкото и безнаказани. Омразата към жените в интернет е феномен, който все още не е разглеждан достатъчно – но със сигурност това тепърва предстои.

Текст: Цветомира Панчева

Кибертормоз

Онлайн тормозът е проблем, който надига грозната си глава все повече с напредването на употребата на социалните мрежи. Троловете и хейтърите са само две от групите, които нападат и отправят понякога доста зловещи обиди и заплахи към хората. Изследване на Pew Research Center, в което са взели участие 2849 потребители на интернет, сочи, че въпреки че мъжете в интернет е по-вероятно да бъдат нападнати вербално с обиди, определения и подигравки, при жените положението е по-сериозно. А именно – нападките към тях са не само по-сериозни и без шеговит тон, но и включват директни заплахи за физическа саморазправа, сексуални намеци и сексуален тормоз, преследване (stalking). Най-тревожна е ситуацията при жените между 18- и 24-годишна възраст, като изследването сочи, че всяка четвърта от тях е изживявала сериозен тормоз, прерастващ в заплахи в социална мрежа, а всяка трета поне веднъж се е сблъсквала със злонамерени коментари. 40% от жените в проучването казват, че са били лично тероризирани и нападани, а 70% – че са ставали свидетели на нападки към друга жена. Психолози обясняват превръщането на жените в жертви в интернет като пренасяне на реалността във виртуалното пространство. Казано по-просто – тъжната истина е, че в света все още жените са по-често нападани (вербално и физически) от мъжете.

Мъжете са по-добри от жените

През 2012 млада жена от Исландия на име Торлог Агустсдотир изпраща на Facebook информация за страница, създадена в социалната мрежа под названието „Мъжете са по-добри от жените“ (Men are better than women). В страницата фигурират изключително притеснителни изображения, включително оковани жени в унизителни пози, насинени и разкървавени женски лица и други подобни. Коментарите под снимките, логично, са предимно от мъже и включват изказвания от сорта „Жените са като тревата, трябва да се стъпкват и подрязват редовно“ , както и призовавания за озаптяване на нахалните жени чрез насилие. Първоначално Facebook връща отговор на момичето, подало сигнала, че снимката не нарушава правилата и няма причина да се махне. Следват още 50 сигнала, подадени от потребители, които получават същия отговор. Тогава Торлог се обръща към пресата и едва тогава нещата се задействат и снимките на окървавените жени се махат. През 2013, чрез списанието Wired, представител на Facebook признава, че изображенията е трябвало да бъдат премахнати веднага, след като за тях е подаден сигнал, и че в случая става дума за грешка от недоглеждане на екипа, който се занимава с подадените сигнали. Проблемът със страницата обаче остава. Тя продължава да фигурира във Facebook, поставена под различни категории, но със същото наименование. В нея се публикуват постоянно притеснителни изказвания, като например, че жертвите на изнасилване носят морална отговорност за това, което им се е случило, че феминизмът е само начин за контрол на жените над мъжете, че физическите наказания над жените са оправдани в много от случаите и други.

„Срамувай се, жено!“

Един от най-разпространените и ужасяващи начини за тормоз над жените в интернет е чрез срама. Да се подиграваш и присмиваш на някой в мрежата може да изглежда безобидно на пръв поглед (все пак думите не нараняват физически, нали?), но според изследвания от университета Харвард огромна част от самоубийствата през последните 5 години са причинени от онлайн тормоз и подигравки. Обект на „засрамване“ или shaming отново са главно жените. Един много скорошен пример е пускането на голи снимки, откраднати от iCloud на известни актриси и модели, включително Дженифър Лорънс, Кейли Куоко, Риана, Кейт Босуърт, Амбър Хърд и много други. Над 90 имена на известни жени бяха в списъка на хакера, пуснал в мрежата най-интимните им снимки. Въпреки че това е престъпление срещу личността, реакциите в интернет и най-вече в социалните мрежи бяха потресаващи. В коментарите, изсипващи се не само от мъже, но и от жени, се срещаше по-често въпросът „Как може еди-коя си да се снима гола?“, а не „Как може някой да направи това?“. Срещаха се и откровени мнения, че всяка жена, която се снима гола, прекалява със сексуалната си освободеност и си заслужава това, което й се случва. Имаше и половинчати защити към жертвите, състоящи се в плахото изказване, че „не е трябвало да се случва…“ и бързото добавяне на опровергаващото защитата „но пък и те може ли да си сложат снимките незащитени в облака!“. Напълно беше пренебрегнат факта, че в свободна държава всеки има право да се снима и да праща снимките си на любимия човек, както и факта, че повечето хора в шоубизнеса имат връзки от разстояние и прекарват по близо половин година далеч от половинките си. Никой не се запита и каква е целта на хакерите, както и никой не осъзна, че пускането на откраднатите им лични голи снимки в интернет е също толкова грубо навлизане в личното пространство, колкото е, ако физически ги хванат и разсъблекат на улицата без тяхното съгласие.

По-тежки случаи

Войната срещу жените в интернет, макар и само виртуална, невинаги остава без жертви. Поради факта, че в днешно време целият ни живот е онлайн, всяко по-тежко посегателство срещу жените отлита във Facebook, Twitter и дори в Instagram. Преди няколко години възникна ужасяващата практика на изнасилвачи да качват снимки на жертвите си в интернет. Този феномен се превърна в отвратителна лавина, повличаща със себе си достойнството на момичетата, които и бездруго са ограбени от тежко престъпление. Случаите са много, един такъв е този на момичето (името й не е разкрито до ден-днешен), изнасилено в Стюбенвил, Охайо, от двама свои съученици, докато е била припаднала от алкохол на купон. Снимките на припадналото момиче, влачено за краката и ръцете си от две момчета, се разпространяват масово, а коментарите към тях съдържат главно „ха-ха-ха!“, „Заслужава си го!“ и „Браво“. Похвалите към нападателите валят и в случая на 16-годишната Джейда от Хюстън, която се събужда, след като е посетила купон с приятели, и открива свои голи снимки да се разпространяват из Twitter. Реакцията на снимките на припадналото момиче, което очевидно е било нападнато, докато е в безсъзнание, е чудовищна. Масово момичета и момчета започват да имитират позата й, да се снимат и да качват собствените си снимки, като подигравка към случилото се. В случая на Джейда обществото обаче реагира навреме и бурното недоволство и защита към момичето се изрази в кампанията #IAmJada, която още обикаля интернет.

За съжаление този късмет липсва при Ратея Парсънс, която след изнасилването си през 2011 година е подложена на непрекъснати подигравки и тормоз онлайн, за съжаление през 2013 година се самоубива. Родителите й създават страницата Angel Rehtaeh във Facebook, където и до днес водят кампания срещу онлайн нападките и „обвиняване на жертвата“ (victim-blaming), което според тях е „заболяване“, срещу което трябва да се бори цялото общество.

Tъмната страна

Броят пъти, когато при оплакване от онлайн тормоз на жените се казва да го „игнорират“, е огромен. Социалните медии, в които се случват нещата, са основната „институция“, която трябва да се заеме с проблема. Говорим за около 22 милиона души, които ежедневно публикуват, коментират и споделят неща в профилите си. Правителството рядко се занимава с подобни случаи, освен ако нещата не загрубеят много (например онлайн заплахи прераснат във физическо насилие), а закони по темата почти няма. Всъщност „тъмната страна“ на интернет има нужда от малко повече цензура. Нецензурирани и неограничавани, троловете образуват мафия, която е почти невъзможно да бъде спряна. А това, че техни жертви най-често се оказват жените, е изключително плашещо. Аманда Маркот, анализатор от Raw Story задава въпроса, какви коментари най-често можем да видим под снимка на жена, която се е навела и случайно й се вижда бельото? Снимка, направена без нейно знание? Според Маркот коментарите масово ще бъдат подигравателни и накърняващи достойнството на жената и почти никога няма да засегнат наглостта да снимаш някой без негово знание и да го изтипосаш пред очите на света.

В момента интернет културата, в която се намираме, заявява, че единствените виновници за нападките, преследването и подигравките, насочени срещу жени, са самите жени. „Защо се е облякла така?“ „Как може да е толкова наивна, че да позволи това?“ и „Може би е била пияна, заслужава си го“ са само няколко от така разпространените фрази, оправдаващи троловете и обвиняващи жертвите. Още по-лошо е, че много от подобните коментари срещу жени се пишат от жени. Тъй като правителствата рядко взимат отношение към случващото се в социалните мрежи, в самите социални мрежи трябва да има много по-засилен контрол. Нараства и броят на т.нар. медиатори в нета – онези хора, които противодействат на омразата и изваждат на бял свят способността за човешко отношение и формират групи, промотиращи толерантност и приемане.