Текстът изразява личното мнение на автора си и не задължително това на HiComm
Въпреки затягащите се изисквания лицензираните таксита в София се считат по-скоро за проблем, отколкото за качествена услуга. За много клиенти изживяването, предлагано от таксиметровите компании, се свързва с неприятности и завишени сметки, които дори стават обект на шеги, ако съдим по Twitter хаштага #sofiataxi. Миналата седмица американският стартъп Uber стартира работата си в София, което има голяма вероятност да доведе до сериозен конфликт.
Използването на Uber всъщност е елементарно. След като се регистрирате в приложението (iOS, Android, Windows Phone) и въведете исканите данни, сред които е и номер на кредитна или дебитна карта, то намира позицията ви чрез GPS. След това дава информация след колко време ще може да ви вземе кола, ако има свободна в момента. За момента изчакванията в центъра на София са в рамките на до 10 минути, като в кварталите могат да стигнат и до половин час. Тъй като услугата е в стартова фаза и автомобилите са малко, особено в нощните часове, е възможно въобще да няма коли. След като поръчате колата, на екрана се показва моделът ѝ, името и снимка на шофьора, както и оценката, която са му дали другите потребители.
Първият ми досег с Uber беше в сравнително натоварена петъчна вечер, в която изчакахме 8 минути, докато автомобилът се появи. Когато се качихме в колата, нов Volkswagen Golf с приятен аромат и музика вътре, шофьорът ни поздрави с “Добър вечер, приятно ми е, Георги”*. След първоначалното объркване се запознахме с него и заедно избистрихме най-подходящия маршрут. После той ни попита дали искаме да променим музиката и температурата, което предизвика още смущение у нас.
Контрастите с други вечери, дори само за тези няколко минути, бяха много и шокиращи. Обичайното изживяване с такси, поне за мен, почти винаги включва няколко твърди отказа, тъй като маршрутите, за които използвам такива услуги, рядко ми струват повече от 5 - 6 лв. Когато все пак някой благоволи да обслужи такова кратко разстояние, често се дискутират неща, които не ме засягат - трагедията на българския таксиметров шофьор, трагедията на българската политическа обстановка и други местни трагедии. Рядко някой си прави труда да попита дали сваленият прозорец ми пречи, а когато направя забележка за пушене в колата, винаги получавам поне лош поглед. В края на тези преживявания най-често се дискутира наличието на дребни пари, липсата на стотинки и неработещия касов апарат. Изключения, разбира се, доста често има, но като клиент няма как да разчитам на постоянни изключения.
Докато се возихме с Uber, Георги разказа как се подбират шофьорите в София. Компанията изисква свидетелство за съдимост, както и справка от КАТ за липсата на нарушения и документи, че колата е нова и в изправност. Изискването към автомобилите е да са на по-малко от 10 години. Георги разказа, че излиза само вечер, тъй като през деня си има работа и всъщност използва Uber, за да си докара допълнителни доходи. Все още няма представа колко точно ще изкарва, но твърди, че работа има и хората използват услугата, въпреки че стартира наскоро.
Точно тук се крият няколко от сериозните проблеми, с които Uber се сблъсква в цял свят. На първо място са спестените лицензи и процедури, коeто разгневява конкурентите. В България законовите процедури изискват специален лиценз за всяка фирма, извършваща таксиметрови услуги, и лицензи за всеки шофьор, който освен всичко друго, трябва да премине и психологическо изследване. Има специални изисквания и за автомобилите, в които влизат по-кратки периоди за контрол на техническата изправност и скъпите таксиметрови фискални апарати.
“Вратичката” в закона, която Uber използва, се крие в правомощията на контролния орган за таксиметровите услуги, който е агенция “Автомобилна администрация”. Тя има правото да спира само таксиметрови автомобили, но не и частни коли. Тук е уловката в Uber, тъй като шофьорите на услугата карат личните си автомобили, които могат да бъдат спирани за проверка само от КАТ. Дори и да бъде спрян шофьор на Uber, докато работи, агенцията ще трябва да докаже, че той извършва платен превоз, а не превозва приятели. За това са нужни свидетели и сложни процедури, които рядко биха довели до санкция. А тя не е никак лека - шест месеца наказателен паркинг за автомобила и 1500 лв. глоба, които се удвояват при повторно нарушение.
Продължава на страница втора >>>
Другият по-сериозен проблем за Uber на запад са парите, които един шофьор може да изкара. Компанията твърди, че шофьорите в София работят за по 12 лв. на час. Простата математика показва, че за постигането на тази сума шофьорите трябва да карат 30 минути на час, в които да изминат 15 км и да бъдат заети. В тази сметка обаче не са включени 20% комисиона за Uber, както и разходите за гориво, амортизация, почистване и застраховка на автомобила. Като се вземе това предвид, при настоящите тарифи, за да може един шофьор да стигне обещаните 12 лв. на час, той трябва да е зает в поне 60% от времето и да минава по поне 20 км на час. Заради тази проста математика Uber е добър източник на допълнителни доходи, каквото прави и Георги, но не и метод за изкарване на прехраната, на каквото се надяват много негови западни колеги.
Когато пристигнахме на желаната дестинация, Георги отбеляза в смартфона, че пътуването е приключило. Това му показа екран с крайната цена, която той показа и на нас. Сумата за краткото разстояние, което изминахме, беше около 3.50 лв. Обикновено такси по същия маршрут също излиза в рамките на тази сума, но задължителният бакшиш винаги прави сметката 5 лв. Забелязах, че Георги ни даде оценка от 5 звезди, докато ни пожелаваше приятна вечер и успех. На екрана на нашия смартфон също се появи възможност за оценка и коментар на шофьора, които ще са сигнал за следващите потребители на услугата, както и за Uber за това, колко добре си върши работата Георги.
Макар и базирано само на този един опит с Uber, личното ми впечатление от услугата е повече от положително. Благодарение на нея приключих вечерта си с усмивка вместо в разправии с нацупени таксиджии, надути сметки или познатата всекиму липса на дребни пари. Именно осигуряването на добро потребителско изживяване прави Uber толкова привлекателна за потребителите и трън в очите на таксиметровия бизнес.
В световен мащаб полемиката около Uber включва не само властите и лицензираните таксиметрови шофьори. Компанията, която е оценявана на над 40 млрд. долара, беше уличена в злоупотреби с данните, с които разполага. Огромен шум се вдигна около God View режима, до който има достъп мениджмънтът на Uber и позволява следенето на всички шофьори и клиенти. За него се разбра от инцидент с журналистка на BuzzFeed News през ноември, както и от друг подобен случай, когато на парти по повод старта на услугата в Чикаго са били показвани локациите на “познати хора” в Ню Йорк. Подобни случаи и цялостната арогантност на компанията при стъпването ѝ на световните пазари са всъщност големите въпросителни около нея.
В крайна сметка Uber е един интересен казус, който със сигурност няма да бъде приключен скоро. От една страна, имаме качествена, иновативна, удобна и наистина смислена услуга, която на пръв поглед е нещо безкрайно позитивно. От друга страна, имаме агресивен бизнес, който покорява света и сякаш не се впечатлява от факта, че е практически нелегален. Резултатът е една компания, която вече се оценява на над 40 млрд. долара и пазарната ѝ оценка вероятно само ще се повишава. Това всъщност буди и подозрения за надуване на “балон”, който вероятно ще се спука при излизането на Uber на борсата, което от компанията отричат, но е неминуемо да се случи рано или късно.
Дали Uber ще превземе и българския пазар? Колко време ще отнеме на таксиметровите компании и властите у нас, за да се разбунтуват по темата,и ще се променят ли към по-добро? Добрият или лошият е Uber според вас? Споделете мнението си в коментарите.
*Името е променено.