Отчаян ход или поредната стъпка към тотална онлайн доминация
Текст: Георги Панайотов
Възхищаваме се от тайминга на Google. В момент, в който от централата на Facebook се оплакаха, че не само е намалял притокът от нови потребители, но и масово старите трият акаунтите си*, беше пуснат тестът на Google+ - социална мрежа от следващо поколение. Компанията отдавна загатва за подобни свои планове с разширяването на услугите към търсачката си и обединяването им към един акаунт. Но до момента те бяха по-скоро индивидуални проекти, целящи да тестват реакцията на публиката (Google Buzz), отколкото самостоятелни платформи.
Давид срещу Голиат
Въпреки че Facebook и Google се състезават в отделни дисциплини, крайната цел и на двете компании е една - приходи от онлайн реклама. След обявяването на плановете за @facebook.com мейл акаунти бе нормално Google да се "стресне" и да предприеме ответен удар. Но никой не очакваше да е в точно толкова големи мащаби, както и че компанията се чувства застрашена от сайта на Марк Цукърбърг. Google продължава да държи лъвския пай в света на онлайн рекламата в световен мащаб.
Архитектурата на Facebook не позволява нито толкова добро разпространение, нито толкова добър контрол и фийдбек за рекламното съдържание. Структурата му е затворена и всичко случващо се в него остава в него (няма индексация към търсачки). Истина е, че рекламните кампании в социалните мрежи все още са на ниво "експеримент" и са в пъти по-рискови като възвращаемост от тези в Google. Затова Google+ е не толкова отчаян опит за наваксване на позициите на компанията в социалните мрежи с цел запазване на дела от пазара, който владее, колкото едно раздуване на мускули. Раздуване, което ако се окаже успешно ще детронира един от най-големите й конкуренти и ще я бетонира на позицията на онлайн хегемон, а ако се провали, няма да доведе до големи сътресения.
Удари под кръста
Сравнението с Facebook, а не с друга социална мрежа, не е случайно. От една страна, социалната мрежа наистина е най-големият конкурент на търсачката. Както в началото на съществуването си Facebook изземваше парчета от дизайна, лейаута и функционалността на MySpace, шлифоваше ги и ги интегрираше в собствената си система, така и интерфейсът на Google+ драстично напомня на този на "фейса". Освен това цялата промоционална кампания на услугата акцентира не върху нейните качества, а точно с какво е по-добра в сравнение с "една друга социална мрежа, която няма да споменем, но всички се сещате за какво става дума". Най-големият удар е почти прякото обвинение към Facebook, че има проблеми със сигурността и контрола над това кой какъв достъп има до съдържанието, публикувано в него. Google+ обещава лесно дефиниране на групи от хора (приятели, колеги, гаджета, семейство), които да имат достъп до конкретни постове, линкове и статуси на стената ви. Така няма да се притеснявате дали шефовете няма да видят, че сте тагнат на снимка от "онова" парти в деня, когато уж бяхте болни.
Много шум за нищо?
В цялата истерия дали Google+ ще се провали, или не (струва ни се нелепо, че се разразява, преди още услугата да е масово достъпна), се пропусна едно не по-маловажно събитие. Samsung пусна на европейския пазар първите си Series 5 Chromebook лаптопи под мотото "Забравете за хард диска, здравей уеб!". С което Google продължава да постига целта, поставена пред компанията преди две години.
Докато една нова социална мрежа може до известна степен да промени начина, по който използваме свободното си време, Chrome OS, която е операционната система на новите Chromebook, има потенциала напълно да измени пазара за потребителски лаптопи и начина, по който ползваме преносимите компютри. И ако достатъчно потребители приемат да "заживеят" в облака, Google ще е на една много малка стъпка от тотална хегемония над технологичния пазар, поставяйки Microsoft, Apple и Facebook далеч зад себе си.
*Facebook бойкота
В момента в който Facebook обяви, че десет милиона потребители са деактивирали акаунтите си на територията на Щатите, интернет пространството буквално изригна с черни теории, описващи края на социалната мрежа. Общото между всички тях беше прекалената емоционалност и пропускането на няколко основни фактора. Деактивирането на акаунти е постоянен процес и за всеки един се активират по 4 нови по целия свят. Много от Facebook потребителите имат повече от един акаунт - за игри, за фенове, корпоративен и личен и т.н.