Защо страхът от технологиите е безпочвен – част 1

Страхът от технологиите далеч не е нов. Напротив, склонен съм да вярвам, че днес той поддържа относително овладяно ниво на фона на миналия век, да не говорим за още по-стари времена. Дългосрочната тенденция определено е към повече увереност, но страхът от собствените ни възможности като вид продължава да бъде тревожно масов. Нямам предвид типичното недоверие и пренебрежително отношение на по-възрастните, а истински, пълноценен страх от бъдещето. Историята показва, че той рядко е бил оправдан и виновни обикновено са “лошите”, а не технологиите. В долния текст ще разгледаме различни актуални технологични страхове. Някои от тях са напълно безпочвени, а други — напълно оправдани.

Дронове

Заплахи: следене, убийства, търговия с наркотици, отнемане на работни места, опасност на публични места.

Дроновете, били те малки, големи, с четири, шест осем или повече витла, автономни или управлявани от човек, не са нова технология, но едва сега стават достатъчно достъпни, за да навлязат в потребителския пазар. Регулацията им в повечето страни е минимална, защото, както обикновено, законодателните органи изостават спрямо технологиите с няколко години.

Дроновете са основни инструменти на различни сили, особено популярни в Близкия изток. Флотилията от дроновете на американската армия е лесно разпознаваема, но надали има нужда да се притеснявате от подобни атаки в ежедневието си. Разбира се, рискът от терористична употреба е реален, но това важи за почти всичко. Следенето с дронове е сериозен ангажимент, от който надали има нужда да се притеснявате. Човекът зад подобен план трябва да е наистина силно ангажиран с вашия личен живот, за да използва дрон. Нещо повече, комбинацията от миниатюрни камера и микрофон е далеч по-ефективна и съществува отдавна. Дроновете на публични места вероятно ще подлежат на все по-сериозни регулации, но дори днес те летят сравнително високо, а удар от потребителски модел надали може да ви рани сериозно. Търговията с наркотици се случва по целия свят, със и без дронове. Всъщност използването на дрон е много по-опасно, скъпо и несигурно от общоизвестните методи. Отнемането на работни места е естествен процес, който няма да бъде спрян от страха. Новите технологии от своя страна създават нови работни места. Някои професии от миналия век днес са напълно изчезнали, но други (софтуерни разработчици например) имат нужда от все повече хора.

Статията продължава на следващата страница.

Самоуправляващи се автомобили

Заплахи: катастрофи, невъзможност за агресивно шофиране, контрол от властите, отнемане на работни места

Дори днешните самоуправляващи се автомобили са по-добри шофьори от голяма част от биологичните си версии зад волана, какво остава за бъдещето, когато автономните коли получат право за свободно движение. Мултимилиардните разработки на компании като Google са по-сигурни от вниманието на инструктора, особено ако използваме за пример нашите географски ширини. Очакваме невероятен спад на катастрофите след масовото навлизане на самоуправляващите се автомобили.

Състезателите с Голфове със сигурност се страхуват от дистопично бъдеще, в което не могат да карат по-бързо от разрешеното и да минават на червено, защото софтуерът на автомобила им не го позволява. Като разумен човек аз пък нямам търпение за тази утопия. Сценарий в стил 1984 е подходящ за следващия летен блокбъстър, но не съм сигурен, че блокиране на самоуправляващ се автомобил ще е достатъчно за овладяване на бесни тълпи, опълчили се срещу властта.

Самоуправляващите се автомобили, особено тежкотоварните, ще отнемат много работни места и единственото, което можем да направим, е да свикнем с идеята и да не ориентираме наследниците си към подобни професии. Автономните камиони ще могат да работят почти непрекъснато, без умора и почивки и винаги ще бъдат точни. Същото се отнася и за автономните таксита, върху които Uber работи усилено. Елиминирането на човешкия фактор от повечето услуги най-често е добре дошло за потребителите.

Виртуална реалност

Заплахи: крайна форма на асоциалност, загуба на граница между физическа и виртуална реалност, мускулна атрофия, ментални отклонения.

Сходни страхове са имали и нашите предци при навлизането на киното и телевизията, по-късно и на компютрите, а днес наблюдаваме сходни опасения и за смартфоните и wearable устройствата. По подразбиране сме склонни да се страхуваме, че всички интересни и пленяващи нови технологии ще ни откъснат от близките ни, което е частично вярно — демографската криза в Япония го доказва. Не съм склонен да вярвам обаче, че виртуалната реалност е по-голям проблем от предшествениците си.

Времето, в което има възможност виртуалната реалност да е наистина неразличима от физическата и всички да живеем в капсули, без да използваме биологичните си тела, не е никак близо (или е съвсем близо, ако днес си пуснете Матрицата).

Рисковете за мускулна атрофия днес са много по-сериозни. При гледане на телевизия или класически гейминг движението се ограничава до пръстите на ръцете и леко накланяне на главата, докато VR изживяванията често включват цялото тяло. Менталните отклонения пък са дъвка в устата на ядосани майки, които продължават да вярват, че децата им могат да се превърнат в серийни убийци след няколко Counter Strike мача.

Статията продължава идната седмица.