Европейската комисия излезе с препоръки за облекчаване на споделената икономика в ЕС

За съжаление на потребителите Европа не е сред местата, в които се тачат услуги като Uber. Не и от страна на таксиметровия бранш. В много европейски държави вече има забрана за работа на Uber и една от тях е и България. Но сега Европейската комисия (ЕК) препоръчва на страните - членки в ЕС, да не забраняват дейността на компаниите като Uber, нито да им изискват разрешително или лиценз, ако компаниите са само посредник между крайния потребител и доставчика на услугата, информира "Капитал". Това е станало ясно от публикуваните от ЕК насоки за хармонизиране на доста различното третиране на компании в сектора.

"За да е конкурентна, европейската икономика се нуждае от иновации, било то в сферата на стоките или услугите. Нашата роля е да стимулираме регулаторна среда, която позволява на новите бизнес модели да се развиват, докато същевременно защитава потребителите и осигурява честно данъчно облагане и работни условия" – това казва заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен.

Според оценки на анализатори споделената икономика би могла да добави между 160 и 572 млрд. евро към европейската икономика. Но правителствата на страните - членки на ЕС, трябва да помагат за балансираното развитие на сектора, който може да допринесе за създаването на работни места и икономически ръст в ЕС.

Европейската комисия насърчава правителствата да преразгледат законодателството си, въпреки че тези препоръки нямат задължителен характер.

„Доставчиците на услуги в споделената икономика трябва да бъдат задължени да си изкарат разрешително за бизнес или лиценз само когато трябва да осъществят цели от обществен интерес. Абсолютните забрани за дейност трябва да бъдат само мярка от последна инстанция", препоръчва ЕК. Платформите не трябва да си вадят разрешително или лицензи, когато действат само като посредници между потребителите и тези, които наистина предлагат самата услуга (например транспорт или настаняване). Страните членки трябва да правят разлика между индивидуални граждани, които предоставят дадена услуга от време на време, и такива, които професионално се занимават с дадена дейност. Това може да стане, като се установят прагове въз основа на степента на активност.

При възникнали проблеми платформите за споделени услуги може да не носят отговорност за информацията, която запазват от името на предоставящите самата услуга, но ще носят отговорност за услугите, които самите те извършват, например за плащанията. Страните членки трябва да защитават потребителите от нечестни търговски практики, но не и да налагат диспропорционални задължения на отделните граждани, които предлагат дадена услуга само понякога. По отношение на въпроса, кога може да се счита, че има трудово правоотношение, ЕК предлага страните да използват определени критерии, като например степента на зависимост от платформата, вида работа и възнаграждението, когато решават дали някой може да се счита за служител на дадена платформа.

Доставчиците на услуги в споделената икономика трябва също да плащат данъци като останалите икономически играчи. ЕК насърчава страните членки да продължат да опростяват и изясняват прилагането на данъчните си правила върху споделената икономика, а платформите да сътрудничат с властите и да записват икономическите си дейности.

Прочетете и това: Facebook, Twitter, Microsoft и Google ще спазват новия кодекс на ЕС за премахване на омразната реч