Снимките на недвижимите имоти са сред най-важните елементи на всяка онлайн обява. Именно те формират първото впечатление у потенциалните купувачи и наематели и често определят дали даден човек изобщо ще прояви интерес към дадено жилище. Красивите, добре осветени и професионално заснети помещения могат да направят един имот значително по-привлекателен, но развитието на технологиите за изкуствен интелект създава нов проблем – изображенията вече могат да бъдат променяни до такава степен, че да представят напълно различна от реалността картина.
Новата тенденция, наречена „housefishing“, представлява умишлено подвеждане на потенциални купувачи или наематели чрез силно манипулирани снимки на недвижими имоти. Терминът е своеобразна препратка към популярното понятие „catfishing“, използвано за описване на хора, които създават фалшива самоличност в интернет, за да заблуждават останалите. В случая с недвижимите имоти измамата не е свързана с фалшива самоличност, а с представянето на жилище, което изглежда значително по-просторно, модерно и добре поддържано, отколкото е в действителност.
Според информация на BBC, подобни практики стават все по-разпространени на пазара на недвижими имоти във Великобритания. Един от показателните случаи е този на жена на име Оливия Никол, която търсела петстайно жилище в югозападната част на Лондон. Вниманието ѝ било привлечено от обява в платформата Rightmove, чиито снимки представяли привлекателен имот, отговарящ на нейните изисквания. Когато обаче пристигнала на място за оглед, тя останала изключително изненадана от видяното – помещенията били значително по-малки от показаното на снимките, интериорът изглеждал съвсем различно, а някои архитектурни особености изобщо не съответствали на публикуваните изображения.
По думите на Никол зад дивана имало издигната част от стената, която напълно липсвала в онлайн снимките, а прозорците били осезаемо по-малки от представеното в рекламата. Разликите били толкова съществени, че тя дори се усъмнила дали не е попаднала на грешен адрес. След като установила несъответствията, жената направила собствени снимки на жилището, за да може да сравни действителното му състояние с изображенията от обявата. Впоследствие станало ясно, че публикуваните фотографии са били обработени с помощта на изкуствен интелект. Никол се почувствала подведена и заявила, че агенцията е пропиляла времето ѝ, особено предвид факта, че се наложило да отсъства от работа с часове, за да посети огледа.
Подобни манипулации не са напълно ново явление в сектора на недвижимите имоти. В продължение на години брокерите използват широкоъгълни обективи, специално осветление и програми за обработка на изображения, за да представят жилищата в най-добрата им възможна светлина. Разликата е, че съвременните ИИ инструменти правят подобни интервенции много по-достъпни, бързи и лесни за изпълнение. Вместо просто да коригират яркостта или цветовете, потребителите вече могат да променят съдържанието на самото изображение, като премахват нежелани обекти, добавят мебели, променят настилки и стени или дори създават архитектурни елементи, които никога не са съществували.

Джак Бушрод, британски инфлуенсър и водещ на поредицата в социалните мрежи Housing Horrors, твърди, че през последните шест месеца е забелязал значително увеличение на обявите с изображения, подобрени чрез изкуствен интелект. Според него особено притеснителното е, че голяма част от тези фотографии не са ясно обозначени като генерирани или обработени с ИИ. Бушрод прави разграничение между използването на технологията за легитимни визуални подобрения и манипулациите, които подвеждат потенциалните купувачи. Например според него е напълно приемливо изкуственият интелект да бъде използван за премахване на излишни предмети от претрупана стая или за виртуално обзавеждане на празно помещение, така че посетителите да могат по-лесно да си представят неговия потенциал.
Проблемът възниква, когато технологията започне да променя съществени характеристики на имота. Бушрод разказва за случаи, в които от снимките били премахвани носещи колони или били добавяни прозорци, които реално не съществуват. В други ситуации изкуственият интелект бил използван за заличаване на петна по килимите, пукнатини по плочките и други дефекти, които потенциалният купувач би забелязал веднага при физически оглед. Именно тези на пръв поглед незначителни подробности могат да имат сериозно значение при вземането на решение за покупка или наемане на жилище.
Според Бушрод тенденцията вероятно ще се разраства, тъй като все повече агенции започват да използват подобни инструменти, а останалите може да последват примера им, за да не изостават в конкурентната борба. Това обаче крие риск от постепенно подкопаване на доверието между клиентите и брокерите, особено ако онлайн обявите започнат системно да представят нереалистична картина на предлаганите имоти.
В отговор на нарастващите опасения представител на агенция за недвижими имоти е заявил пред BBC, че компанията вече е въвела политика за обозначаване на всички снимки, които са били подобрени с помощта на изкуствен интелект. Идеята е технологията да помага на потенциалните купувачи да си представят възможностите на даден имот, без да променя действителността на това, което се продава.
Къде минава границата между визуалното подобрение и измамата?
Разпространението на „housefishing“ поставя важен въпрос пред целия сектор на недвижимите имоти: доколко е допустимо един имот да бъде представян чрез изображения, които не отразяват действителното му състояние? Виртуалното обзавеждане, премахването на лични вещи и корекцията на осветлението могат да бъдат полезни инструменти, стига да не създават погрешна представа за реалните характеристики на жилището. Съвсем различен е случаят, когато се премахват следи от влага, мухъл, пукнатини или други сериозни проблеми, или когато се променят размерите и архитектурните особености на помещенията.
Допълнителни данни за мащаба на проблема идват и от проучване на британската организация House Buyer Bureau, проведено сред 906 души, закупили жилище през последната година. Според резултатите 21% от анкетираните са попаднали на имот, чиито снимки са били дигитално манипулирани по начин, който го представя в по-добра светлина. Сред най-често срещаните промени са визуалното увеличаване на помещенията, посочено от 25% от засегнатите, подобряването на осветлението и яркостта – 21%, и прикриването или подобряването на общото състояние на жилището – 16%. Повече от половината от хората, попаднали в подобна ситуация, впоследствие са отхвърлили имота след оглед на място.
Това показва, че проблемът не се изчерпва с неприятното разочарование от разминаването между очакванията и действителността. Подобни обяви могат да доведат до загуба на време и пари, особено когато става въпрос за хора, които пътуват отдалеч или трябва да организират отсъствието си от работа. При наемането на жилища ситуацията може да бъде още по-сериозна, тъй като прикриването на мухъл, течове, повреди и други проблеми може да накара наемателите да подпишат договор, без да са имали реална представа за състоянието на имота.
Един от най-важните начини за ограничаване на подобни практики е въвеждането на ясни правила за обозначаване на изображенията, обработени или генерирани чрез изкуствен интелект. Потенциалните купувачи и наематели трябва да могат да разграничават реалните фотографии от виртуалните визуализации, които показват как би изглеждало дадено помещение след ремонт или обзавеждане. В крайна сметка ИИ може да бъде полезен инструмент за представяне на възможностите на един имот, но не трябва да се превръща в средство за прикриване на неговите недостатъци.
Снимка: Unsplash/BBC