Дълбоко в басейна на река Яндзъ, един от най-проспериращите икономически региони на Китай, Пекин залага много на оризищата, разпръснати по остров с площ от 760 акра, разположен в община Уху. Според Financial Times тази земеделска земя скоро ще бъде дом на някои от най-големите сървъри на Китай, предназначени да обслужват богатите райони в близост, което ще представлява част от плана за изграждане на „Старгейт на Китай“, както го описва изпълнителен директор, свързан с един от доставчиците на проекта.

В момента Китай представлява само около 15% от глобалната изчислителна мощност на изкуствения интелект, което е далеч по-малко от ~75%, притежавани от Съединените щати, според проучване на Epoch AI. В опит да се конкурира по-добре с Америка Китай предприема различен, премерен подход, който ще доведе до консолидиране на вече съществуващите, но разпръснати центрове за данни в единна мрежа, която ще бъде свързана с помощта на технологията UB-Mesh на Huawei.

От друга страна, споменатите земеделски земи ще бъдат превърнати в „остров за данни“, в който ще се намират огромни центрове за данни за четири компании: Huawei, China Mobile, China Telecom и China Unicom. Тези сървъри са стратегически разположени в близост до големи градове като Шанхай, Ханджоу и Нанкин, които ще се възползват от това подобрение, чиято цел е да ускори изводите за хората, живеещи в района. Помислете например за по-бързи отговори в агентни ИИ приложения.

Проектът Wuhu е на стойност 37 милиарда долара – значително по-малко от проекта „Старгейт” на стойност 500 милиарда долара, който служи като негово вдъхновение – и макар „мегаклъстерът” на Wuhu да е в центъра на вниманието, всъщност има много повече неща в движение. Китай е определил Уланчаб във Вътрешна Монголия да снабдява Пекин и Тиендзин, Гуйчжоу на юг да снабдява Гуанджоу, а Цинян в Гансу да обслужва Ченду и Чунцин; тези нови центрове за данни са умишлено разположени в близост до големи граждански населени места, докато съществуващите центрове за данни в отдалечени райони се прекабелират, за да се фокусират върху обучението на големи езикови модели.

Тази стратегия се разширява и до ИИ чипове, които стоят неизползвани в отдалечени съоръжения, разположени в далечни, но енергийно наситени провинции. От 2022 г. Китай катализира изграждането на сървърни ферми в споменатите региони, но поради ниското търсене в околността голяма част от хардуера в крайна сметка никога не беше използван и просто стоеше, докато търсенето се покачваше другаде (тъй като местните власти не искаха да се откажат от него). Сега планът е да се свържат тези центрове за данни, като се използва споменатата по-горе технология UB-Mesh, за да служат като резервни и да се продава излишната изчислителна мощност.

Интересното е, че подобен запас вече не тревожи Пекин, тъй като Уху предлага субсидии, които покриват до 30% от разходите за закупуване на тези AI чипове. Ясно е, че Китай иска да трансформира бързо своята слаборазвита територия. Особено когато на страната не е позволено да получава повечето висококачествени ИИ видеокарти, произведени от Nvidia, тя разчита на местни варианти, които не могат да се мерят по капацитет, което е една от причините контрабандата на тези ускорители да е огромна перспектива – дори и Nvidia да не се притеснява, като се има предвид практичността.

В момента Китай и САЩ са въвлечени в безмилостна битка за доминиране в областта на чиповете, като първият се опитва да навакса, а вторият се стреми да ограничи всякакви контраатаки. Ограниченията върху износа принудиха Пекин да разработи собствени ИИ капацитети, което иронично може да заплаши лидерството на САЩ, като намали зависимостта от чужбина. В съчетание с тези амбиции за масивно разширяване на ИИ изчисленията както в градските центрове, така и в селските райони Китай се очертава като конкурент, който няма да отстъпи.

Снимка: Unsplash

Виж още: Техно алхимия: ИТ стартъп разкрива как превръща обикновени неща в злато