Marathon Fusion е стартираща компания със седалище в Калифорния, която предлага смела идея: използване на ядрени реактори за синтез, за да се произвежда злато от живак. Концепцията се основава на трансмутацията или процеса на превръщане на един елемент в друг, нещо, което се изучава от векове, но никога не е постигано в полезен мащаб.

Методът на компанията използва деутерий-тритиева синтеза: тип реакция, която произвежда много бързи неутрони с енергия от около 14 милиона електронволта. В реактор за синтеза тези неутрони обикновено се използват за създаване на тритиево гориво, за да се поддържа реакцията. Marathon Fusion предлага да ги използва за двойна цел. Като насочват неутроните към живак-198, изотоп на живака, те могат да предизвикат така наречената (n, 2n) реакция. Това превръща живак-198 в живак-197, който след това естествено се разпада в рамките на няколко дни в злато-197, единствената стабилна форма на злато.

Компанията твърди, че този процес може да бъде вграден в обвивката на термоядрен реактор, частта, която обгражда плазмата и улавя неутроните, за да генерира топлина. Тъй като реакциите (n, 2n) също умножават неутроните, системата няма да пречи на производството на електроенергия и все пак ще отговаря на строгите изисквания за производство на достатъчно тритиево гориво за реактора.

Според неутронните симулации, описани в изследователската му статия, токамак реактор с такава конфигурация би могъл да произвежда около 2 тона злато на гигават-термична енергия годишно. Моделирането на Marathon Fusion отива още по-далеч, като оценява, че една централа би могла да генерира около 5000 килограма злато годишно за всеки гигават произведена електроенергия, което е приблизително равно на 2,5 гигавата термична енергия.

Компанията твърди, че това би могло да направи термоядрените централи два пъти по-ценни, тъй като произведеното злато би могло да струва колкото електроенергията, която те генерират. Тя също така предполага, че същият подход би могъл да се използва за създаване на други полезни материали, като паладий, медицински изотопи и компоненти за ядрени батерии.

Все пак, пред идеята има големи препятствия. Все още не съществуват търговски термоядрени реактори, а изграждането на такъв, който да работи непрекъснато, е един от най-трудните проблеми в енергийните изследвания. Учените все още трябва да разберат как да поддържат плазмата стабилна, да проектират материали, които да издържат на екстремните условия вътре в реактора, и да разработят системи, които да извличат енергия по надежден начин. Освен това, всяко злато, произведено по този начин, би било радиоактивно в началото и би трябвало да се управлява внимателно, преди да може да се използва.

Физиката зад идеята е обоснована, но докато не бъде построен работещ търговски термоядрен реактор, предложението остава теоретично. Засега идеята за производството на злато от живак в термоядрена централа е интригуваща възможност, но все още не може да бъде реализирана на практика.

Снимка: Unsplash

Виж още: Небето стана тясно за две летящи коли, които се сблъскаха по време на авиошоу в Китай