Конституционният съд (КС) обяви, че част от разпоредбите от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) са противоконституционни

Делото бе образувано в средата на април м.г. по искане на омбудсмана Константин Пенчев, който атакува всички разпоредби на ЗЕС, приети през 2010 г., за да регламентират следенето в интернет. Според омбудсмана, макар да преследва цел в обществен интерес, събирането и съхраняването на трафични данни от всички потребители с цел "евентуално използване на част от тези данни по отношение на ограничен кръг от лица, неясно кога, за евентуално разкриване на престъпления, е неоправдана и непропорционална намеса от страна на държавата в личния живот и свободата на кореспонденцията на гражданите, гарантирани от Конституцията на РБ", пише Медиапул.

Изводът, че всички разпоредби от ЗЕС, които позволяват следенето на гражданите по интернет и чрез разпечатки от мобилните оператори, са противоконституционни, е направен в проекторешението на конституционния съдия Кети Маркова. Тя е мотивирала позицията, че макар законът да преследва важна цел в борбата срещу престъпността и тероризма, нормите му навлизат безконтролно в личната сфера на гражданите. А това е в противоречие с конституцията и Хартата за основните свободи на ЕС.

Напомняме, че според ЗЕС доставчиците на интернет и други услуги трябва да съхраняват всички трафични данни в продължение на една година, като ДАНС, МВР и прокуратурата имат право да ги изискват при разследване на престъпления, за които се полага затвор от над 5 години. С последните промени буквално се улесни достъпът до тези данни и тяхното безконтролно използване. 

Освен това магистратите реално са възпрепятствани да проверят за какво точно се искат трафичните данни, защото исканията са бланкетни и службите не са длъжни да предоставят доказателства по разследванията си. При съдебно разрешение за предоставяне на трафични данни доставчиците са длъжни да удължат срока за съхранението им с още 6 месеца, пише още Медиапул.

Прочетете: Затягането на коланите на сигурността: ЕС и САЩ