Войната за таланти в областта на изкуствения интелект в Силициевата долина току-що достигна праг на възнагражденията, който прави дори най-легендарните научни постижения от миналото да изглеждат финансово скромни. Когато Meta наскоро предложи на изследователя в областта на изкуствения интелект Мат Дейтке 250 милиона долара за четири години (средно 62,5 милиона долара на година) – с потенциално 100 милиона долара само през първата година – това разби всички исторически прецеденти за научни и технически възнаграждения, които можем да намерим в архивите. Това включва заплатите по време на разработването на големи научни постижения през 20-ти век.

Дейтке е съосновател на стартиращата компания Vercept и преди това е ръководил разработването на мултимодалната система за изкуствен интелект Molmo в Института за изкуствен интелект „Алън“. Неговият опит в системи, които комбинират изображения, звуци и текст – точно вида технология, която Meta иска да създаде – го превърна в основна цел за набиране на кадри. Но той не е единственият: главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг също е предложил на неназован инженер по изкуствен интелект компенсация в размер на 1 милиард долара, която да бъде изплатена в рамките на няколко години.

Тези астрономически суми отразяват това, което технологичните компании смятат, че е заложено на карта: надпреварата за създаване на изкуствен общ интелект (AGI) или суперинтелигентност – машини, способни да изпълняват интелектуални задачи на ниво, равностойно или надхвърлящо човешкото. Meta, Google, OpenAI и други залагат, че който постигне този пробив пръв, ще доминира пазари на стойност трилиони. Независимо дали тази визия е реалистична или просто е рекламен трик на Силициевата долина, тя води до безпрецедентно високо ниво на възнагражденията.

За да поставим тези заплати в историческа перспектива: Дж. Робърт Опенхаймер, който ръководи проекта „Манхатън“ за създаване на ядрена бомба в края на Втората световна война е печелил приблизително 10 000 долара годишно през 1943 г. Коригирано с инфлацията, като се използва калкулаторът за инфлация на индекса на потребителските цени на правителството на САЩ, това е около 190 865 долара в днешни пари – приблизително колкото печели днес старши софтуерен инженер. 24-годишният Дейтке, който наскоро се отказа от докторска програма, ще печели приблизително 327 пъти повече от това, което Опенхаймер е печелил, докато разработва атомната бомба.

Много от най-добрите спортисти не могат да се съревновават с тези цифри. New York Times отбеляза, че последният четиригодишен договор на Стефон Къри с Golden State Warriors е с 35 милиона долара по-малко от сделката на Дейтке с Meta (въпреки че футболната суперзвезда Кристиано Роналдо ще спечели 275 милиона долара тази година като най-високоплатеният професионален спортист в света). Сравнението накара наблюдателите да нарекат това „пазар на таланти в стила на НБА“ – с изключение на това, че изследователите в областта на изкуствения интелект печелят повече от звездите на НБА.

Марк Зукърбърг наскоро заяви пред инвеститори, че Meta планира да продължи да инвестира в таланти в областта на изкуствения интелект, „защото сме убедени, че суперинтелигентността ще подобри всеки аспект от нашата дейност“. В неотдавнашно отворено писмо той описа суперинтелигентния изкуствен интелект като технология, която „ще постави началото на една вълнуваща нова ера на индивидуална еманципация“, въпреки че отказа да даде определение за това какво всъщност е суперинтелигентността.

Така че може би не е изненадващо, че дори най-високите заплати на служителите от ранната ера на технологиите бледнеят в сравнение с днешните заплати на изследователите в областта на изкуствения интелект. Томас Уотсън старши, легендарният главен изпълнителен директор на IBM, е получил 517 221 долара през 1941 г. – третата най-висока заплата в Америка по това време (около 11,8 милиона долара през 2025 г.). Пакетът на съвременния изследовател в областта на изкуствения интелект е повече от пет пъти по-висок от най-високото възнаграждение на Уотсън, въпреки че Уотсън е създал една от най-доминиращите технологични компании на 20-ти век.

Програмата „Аполо“ предлага още едно поразително сравнение. Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, е печелил около 27 000 долара годишно – приблизително 244 639 долара по днешни цени. Неговите колеги от екипажа Бъз Олдрин и Майкъл Колинс са печелили дори по-малко – съответно 168 737 долара и 155 373 долара по днешни цени. Настоящите астронавти на НАСА печелят между 104 898 и 161 141 долара годишно. Изследователят по изкуствен интелект на Meta ще спечели за три дни повече, отколкото Армстронг е спечелил за една година за това, че е направил „един гигантски скок за човечеството“.

Снимка: Unsplash

Виж още: Камера улови една от най-редките акули в света, която човешката дейност заплашва да заличи от морските дълбини