Реалността съвсем не е толкова позната и обичайна, колкото може би ни се струва. Нещата, които приемаме като задължителни и в истинността на които сме убедени, може да се окажат съвършено различни. Учени и философи правят всичко възможно, за да преобърнат с главата надолу нашите разбирания за това, което ни заобикаля. Доказателство са някои от най-невероятните теории за Вселената и реалността, за които ще прочетете по-долу.

 

 

Голямото замръзване – Теория за Вселената

 

Тази научна теория разказва за това, как ще свърши Вселената. Въпреки че самият процес няма да прилича на превръщане на целия Космос в буци лед, както може да си представим, проблемът би могъл да е много голям. 

Теорията лежи върху схващането, че Вселената ще продължи да се разширява – все по-бързо и по-бързо, заключение, което донесе Нобелова награда за физика на откривателите му. Това е процес, който ще продължи едва ли не вечно и ще доведе до постепенното й изстиване и накрая до момента, в който вече няма да има място, годно да поддържа живот - всички звезди отдавна ще са изстинали. Галактиките все по-вече се отдалечават една от друга (разбягват се все по-бързо), като причината за това според теориите се крие в мистериозната, но доказано че съществува тъмна енергия. В един даден момент в много далечното бъдеще, Вселената ще става все по-празна, докато накрая всичко, цялата материя ще се разпадне до субатомно ниво. 

Солипсизъм

 

Това е философска теория, която утвърждава, че нищо не може да се докаже с изключение наличието на разума. Поначало това изглежда глупаво, тъй като кой ще отрече, че светът около него съществува реално? Само че, доказването на това, че реалността наистина съществува, само по себе си е невъзможно, докато съществуването на индивидуално съзнание е възможно. Спомнете си най-яркия и запомнящ се сън, който някога сте сънували. Това, което сте видели там, изглежда ли ви като реалност? Мислите, че сте способни да докажете своето съществуване и на вашите роднини и близки, защото може да се докоснете до тях? Това не е точно така. Хората, които са се намирали под въздействието на наркотика ЛСД например, с увереност заявяват, че са видели и докосвали предмети, но това е само халюцинация. По същия начин не може да твърдим, че реалността, в която се намираме в момента, не се явява също халюцинация. Съществуването на какво в нашия свят може да се докаже? С увереност може да говорим единствено за съществуването на нашите мисли. Спомнете си сюжета на филма „Матрицата“. Вероятно е замислен от привърженици на теорията за солипсизма.

 

Идеализъм

 

Идеализмът е философска концепция, утвърждаваща, че всички неща в света съществуват като идея в съзнанието ни и по точно – в нечие съзнание. Джордж Бъркли – известен философ идеалист, е осъзнавал, че неговите теории се възприемат от съвременниците му като глупави и несъстоятелни. Един от опонентите му затворил очите си и ударил с крак един камък. С това искал да покаже, че ако камъкът действително съществува само в ума му, то той не би могъл да го докосне със затворени очи. Бъркли отговорил на това, като заявил, че съществува могъщ и вездесъщ Бог, който едновременно може да възприема всичко и всеки. Доколко правдоподобно звучи тази теория, може да прецените сами.

 

Философията на Платон

 

Всеки знае Платон – знаменития древногръцки философ, който също е имал своите разсъждения за реалността. Той е твърдял, че освен света, който е познат на всеки един от нас, съществува и друг свят – „светът на прекрасните форми“. Всички неща, които виждаме наоколо - всичко това е само сянка, имитация на истинските неща. Платон е смятал, че всичко на света е създадено само от субстанции. Това означава, че водата, златото, въздухът, храната – всичко се състои от едно и също вещество, представено в различни видове. Според съвременната наука тази теория не е далеч от истината.

Презентизъм. Време

 

Това е всичко, което ние възприемаме като нещо естествено. Делим го на минало, настояще и бъдеще. Философите презентисти смятат, че миналото и бъдещето не съществуват, реално е само настоящето. С други думи вчерашният ден изобщо не съществува, а този текст ще бъде реален в бъдещето единствено ако започнете да го четете. Бъдещето не съществува, тъй като времето не може да бъде едновременно назад и напред, както е твърдял философът Августин Блажени.

 

Философският подход етернализъм

 

Това е противоположната на презентизма теория. Според тази философия времето всъщност има множество пластове и може да бъде сравнено с бисквитена торта. Всички тези пластове съществуват едновременно, но кой именно слой ще вижда наблюдателят, зависи от това, къде точно се намира. Например динозаврите, Втората световна война и Лейди Гага съществуват в едно време, но могат да се видят от различни ъгли. Според тази теория бъдещето е отдавна предопределено а свободата в избора на варианти е само илюзия.

 

Мисловният експеримент „Мозък в епруветка“

 

Това е мисловен експеримент, проблем, с който се сблъскват учените и философите, които предполагат (както и повечето хора), че външният свят е напълно доказуем. Но в какво се състои проблемът?

Да си представим за известно време, че същността ни е просто мозък в епруветка, а всички наши чувства се контролират от някакви извънземни или учени. Как ще разберем за това? И как може да опровергаем тази ситуация? Отново се сещаме за филма „Матрицата“. Този експеримент има допирни точки със солипсизма – може да докажем съществуването единствено на нашето съзнание, всичко останало, което виждаме и което се случва с нас е спорно.

 

Мултивселената

 

Според тази теория съществува безкраен брой паралелни вселени и паралелни светове, които много приличат на нашия свят с някои различия. Теорията за мултивселената поражда ред други теории. Тя позволява да предположим, че всичко, което правим и мислим, може да съществува реално в някакъв друг свят. Тоест всичко, което в нашия свят е фантастика и фикция може да е реалност в паралелния.

 

Феноменализъм

 

Философите са стигнали до следния извод: всички неща, които са зад нас, изчезват. Философите феноменалисти пледират за това, че всичко в света съществува дотогава, докато се възприема. Иначе казано – вашата баничка със сирене съществува единствено ако знаете за съществуването й. Например дърветата в някоя гъста гора, които никой не вижда и за които никой не знае, не съществуват. Няма съществуване ако няма възприятие.