Десетте най-странни летателни машини

След като наскоро ви представихме най-странните превозни средства, дело на руския гений, време е да ви запознаем и с някои от най-необикновените самолети, които съществуват в света.
Изобретяването на летателните апарати е едно от най-големите събития в историята на човечеството. Авиацията и самолетостроенето винаги са се считали за отрасли, които постоянно имат за решаване пред себе на нови, непреодолими задачи, предлагайки кардинално нови решения. Представените по-долу самолети са част от това непрестанно търсене и стремеж към ново развитие, колкото и странно и дори нелепо да изглеждат някои от тях.

10. Convair V2 Sea Dart

Работата на пилота невинаги се ограничава с обикновените самолети. А управлението на изтребител, който може да кацне на водата директно насред океана, превръща пилота и във водач на гигантски воден скутер.
Convair Sea Dart – това е експериментален американски изтребител, проектиран през 1951 година в качеството на прототип за свръхзвуков хидроплан. Той е бил снабден с водонепроницаем корпус и две подводни крила. Самолетът е бил свален от производство след нещастен случай с летален изход. Така или иначе под управлението на Сам Шенън този самолет е станал първият (и единствен досега) хидроплан, преодолявал звуковата бариера.

9. Goodyear Inflatoplane

Когато най-големият производител на гуми се опитва да се занимава със строеж на самолети, то би трябвало да се очаква нещо необикновено.
През 1959 година компанията Goodyear Tire неочаквано отговаря на търсенето на пазара на компактни самолети. Надувният самолет с открита кабина за пилота е бил направен само от гума с изключение на двигателя и електрическите кабели за управлението. Самолетът се е побирал спокойно в кутия с един метър дължина и се е надувал лесно с помощта на обикновена помпа за велосипед. Машината е направила истински аеродинамичен фурор, полетявайки във въздуха. За съжаление компанията не е успяла да убеди военните да вземат самолета на въоръжение, когато се е разбрало, че той лесно може да бъде свален от куршум или дори добра прашка.

8. Самолетът NASA A1 Pivot-Wing

С появата на самолета NASA A1 Pivot-Wing стандартът за странност на летателните апарати е бил издигнат на ново ниво. Самолетът е бил разработен в началото на 1980 година за проверка на теорията на въртящото се крило. Той е имал дълго крило, което се е въртяло под ъгъл до момента, в който десният му край не се окаже паралелно на кабината на пилота.

Зад този нестандартен и новаторски дизайн е бил скрит опит да се нивелира влиянието на турбулентността и да се увеличи обтекаемостта.
Самолетът за удивление на всички е преминал добре повечето изпитания, но резултатите не са били чак толкова впечатляващи, че да бъде одобрен за масово производство. Повечето от съвременните безпилотни самолети се проектират въз основата на този модел.

7. Vought V-173

Vought V-173 е бил разработен през 1942 година като прототип на съд с вертикално излитане, както и с възможност за прихващане на вражеските изтребители директно от самолетоносача. Заради странния му дизайн летците изпитатели са го кръстили „летящата палачинка“. Самолетът е имал фюзелаж с практически правилна кръгла форма, който е служил и като крило. Два двигателя са поддържали огромните пропелери, които не са докосвали земята благодарение на увеличената по размери стойка на шасито, а системата за захранване с енергия е била разположена в края на крилата (за разлика от всички други самолети).

Ограниченото търсене и авариите са решили съдбата на този проект, но въпреки това той се явява родител на знаменития реактивен самолет с вертикално излитане Хариър (Harrier Jet).

6. Bell P -39 Aircobra

Ето защо експертите трябва да се занимават само с това, за което са добре подготвени:
по време на Втората световна война компанията Bell Helicopters (тогава се е наричала Bell Aircraft Corporation) е създала мощен свръхманеврен изтребител с превъзходни възможности за нанасяне на удари както по земни, така и по въздушни цели. В повечето самолети двигателите се разполагали в предната част на кабината на пилота. Но компанията Bell е решила да сложи двигателя зад тази кабина. Дизайнът е осигурявал много висока мощност на самолета, а дълъг вал е въртял пропелера отпред. Но строителството на корпуса около източника на захранване, както е при хеликоптерите, е довело до необичаен център на тежестта. Затова някои от самолетите са се разбивали дори без един изстрел от врага. Въпреки това тази въздушна „кобра“ е свалила много голям брой вражески самолети.

5. SR 71 "Черният кос“

Още преди ерата на универсалните спътникови технологии е бил създаден SR 71 “Черният кос“ - първокласен разузнавателен самолет с безпрецедентна скорост, здравина и способност да достига стратосферата.

Грозен, практически изглеждащ като извънземен, този самолет е притежавал наистина феноменални способности. Така или иначе поради нечие странно хрумване специалните горивни резервоари не са били добре херметизирани, което било повод за леко изпускане на гориво до момента, в който голямата жега от триенето (482 градуса по Целзий) не запечатвала пробивите. Когато самолетът достигал височина почти 10 000 метра и скорост 3540 км/ч, повърхността на кабината започвала да свети в яркочервено. Ужасяващият вид отвън не е бил по-добър и отвътре, където в кабината с азбестово покритие се е намирал пилотът. Някои части от кабината са се нагрявали до температура 300 градуса, а при приземяване пилотът е трябвало да чака повече от половин час, за да не се запалят краката му при излизане от нея.

4. Convair Pogo

Grumman X23, или Pogo, представлява радикално отклонение от нормите на самолетостроенето – от простата ексцентричност до пълния абсурд. Корпусът е бил построен както при обикновен самолет с изключение на ротора, прикрепен към носовия обтекател, който е издигал самолета вертикално във въздуха. За разлика от повечето самолети с вертикално излитане и кацане Pogo е излитал с носа нагоре, подобно на ракета с колела, прикрепени към опашката. Кабината на пилота е стърчала на 90 градуса навън от корпуса, заради което на пилота му се е налагало да лежи перпендикулярно на земята, когато машината се е издигала във въздуха. След това, при изравняване на курса на полета, Pogo продължава като обикновен самолет. Летателният съд е преминал серия успешни тестове, но както повечето странни проекти не намира реализация.

3. McDonnell Douglas X-15

Моделът X-15 представлява още по-стар проект, но е бил толкова значителен и необикновен пробив в самолетостроенето, който остава ненадминат и досега.
Първите изпитания са били през 1959 година. Самолетът ракета X-15 бил дълъг 15.5 метра, с малки триметрови крила от двете страни. В хода на тестовете самолетът се е издигал на височина 30.5 километра, а два от тях са били отчетени като космически полети.

По време на минаването през атмосферата скоростта на самолета била 6 пъти по-голяма от скоростта на звука. Корпусът е бил покрит с никелова сплав, сходна по състава с тази, която се съдържа в метеоритите. Това позволявало на самолета да не изгори при навлизане в атмосферата на Земята. Огромното тегло и голямата мощност на X-15 са създали основата за описание на характеристиките на екстремалните въздушни съдове.

2. Blohm und Voss BV 141

В природата симетрията е важна за всичко – от очите до крилата. Относно самолетостроенето тази аксиома се прилага еднакво за двигателите, кила и опашната част на самолетите. Но по време на Втората световна война германските инженери от компанията Blohm & Voss са създали разузнавателен самолет и лек бомбардировач с едно-единствено крило и абсолютно асиметрична позиция на двигателя, кабината и опашката. Тази конструкция, видно имаща значителни отклонения от приетите норми, може би изглежда ненадеждна, но въпреки това разположението на кабината и пропелера са помагали на самолета да лети направо. Странният летателен апарат не само се е откъснал от земята, но е послужил и като вдъхновение за създаването на проект за спортен самолет с подобна конструкция.

1. Caproni Ca.60 Noviplano

Представете си плаващ дом, комбиниран със самолет. Именно тази идея е била в основата на проекта Caproni Ca.60 Noviplano. Машината, създадена през 1920 година, е променила всички съществуващи стандарти за оценка на самолетите с няколко крила. Дотолкова, че прочутият Richtofen’s Red Fokker да изглежда просто посредствено.

Огромният плавателен летящ апарат (21.5 метра дължина и 55 тона тегло) е трябвало да стане първият трансатлантически самолет в историята на авиацията. Заимствайки от теорията за това, че достатъчният брой крила може да накара да полети всяко едно тяло, към корпуса на кораба са били закрепени три крила отпред, три в средата и три отзад – вместо опашка.
Този странен самолет може да се идентифицира и като троен триплан. Оттогава та и до днес не е било построено нищо подобно. Излитането не е било проблем за този самолет, но първият полет е приключил с катастрофа, когато той набрал височина 18 метра. Капрони заявил, че ще го поправи, но отломките на самолета били изгорени още същата нощ.