Първоначалната идея на тази статия беше да направи обзор на най-ползотворните и продуктивни начини за мениджъри, рекламисти и редактори да общуват с дизайнерите, с които работят – така че и крайният резултат да е прекрасен, и ничии нерви да не приличат на оголени жици с високо напрежение. После се замислих върху думата „ползоТВОРНО“ и факта, че всички онези, които наричат себе си графичен дизайнер, са в сърцевината си творци. Тръгвайки от идеята за творчество в професията, никога не можеш да бъдеш сигурен какъв човек стои срещу теб (адски разнообразни са!) и съответно е доста трудно да сложиш общ знаменател върху общуването си с него. И все пак… има начини. Вижте как да изразявате себе си и желанията си пред дизайнерите така, че да получавате магия. И да не се сбиете междувременно.

 

За дизайнерите с любов

Дизайнът е формата, която придобиват идеите. Обликът, в който поставяме бизнеси, продукти, проекти и всевъзможни други неща. Дизайнът решава проблеми, което нищо друго не може да реши. Той е комуникацията между бранда/продукта и хората, които се стремят да достигнат те.
Но за нещо, което спокойно може да бъде наречено „комуникация без думи“, за общуването с дизайнерите се иска именно „комуникация с думи“. Малко думи, много думи – зависи от специфичния човек. В случая насочващи трябва да са две неща: първо, да се опитате да заговорите на техния език (но не прекалено), като се информирате за най-основните термини и тяхното значение. И второ – да приемете, че не можете да заговорите на техния език. Поне не докрай. Затова оставете дизайнера да бъде вашият гид – въпреки че финалните решения си остават ваши, разчитането на него да ви покаже и обясни къде би се получило по-добре.

Добре е да осъзнаете, че дизайнът до голяма степен е изразяване на гледна точка и интерпретации на конкретни неща през призмата на око, което е много по-опитно от вашето. Ако ви се струва, че дизайнерите се фокусират прекалено много върху арт изразяването на проекта, а не на неговата функция, просто потърсете баланс между двете.

Греховете на комуникацията

Всички грешим. И изобщо не си въобразявайте, че дори и след прочитането на този материал прилагането на съветите от него и старанието да подобрите себе си като дизайнерски комуникатор ще избегнете грешки за в бъдеще.

Но кои са най-честите „грехове“, които допускаме в комуникацията си с дизайнери?

Учудващо, те се случват поради липсата на едно много елементарно човешко умение: умението за емпатия. Веднага ще обясня защо. Дизайнерите като всички други са хора, които правят грешки и много често крайният продукт (който ще ти отвее главата от кеф) е резултат от множество проби/грешки, опитване, зачеркване и т.н. Разбирането и емпатията към това са ключови, а липсата им води до едни много прости реплики, които са най-големите грехове в случая. Затова избягвайте да казвате: „Не ми харесва“, „Не  харесвам този цвят, смени го“, „Не мисля, че търсим точно това“. Заменете ги с позитивно стартиращи изречения – например „Чудесно е, бих искала само да го видим в еди-какъв си вариант“, „Страхотна ти е идеята, искам само да обсъдим още веднъж концепцията и да променим една идея изразяването й“. Да, малко по-усложнени са, но променят всичко, защото има емпатия и защото не говорите за грешки, а за подобрения – и първата дума на отзив е положителна. Бъдете човекът, който дава мотивация и вдъхновение на дизайнерите да продължават да опитват. Говорете с тях така, както бихте говорили със себе си в моментите, когато се чувствате неуверени – давайте им подкрепа и рамо и винаги, винаги стойте зад гърба им при пререкания с (понякога) неразумни клиенти. Това ще им даде самочувствие и увереност, които са два ключови фактора в творчеството им.

 

Кажете си отрано

Не мога да не го подчертая по-дебело: даването на обратна връзка за работата на дизайнерите в една организация е ежемесечно, ежеседмично и дори ежедневно ваше задължение. Ако се подвизавате в ролята на техен шеф, отделете време да извадите (за себе си) представителен анализ на работата им, така че, ако им кажете нещо, то да бъде градивно. Докато работите по проект заедно, проявявайте интерес да видите „чернова“ и правете списък с корекциите отрано – не заявявайте, че „това не работи“, в последния момент. Особено ако детайлите и вниманието към тях са важни, се постарайте приоритет и във вашата работа да бъде обратната връзка и подкрепата в развиването на идеята така, че накрая да се получи нещо красиво. Визуалната работа е тяхна, но времето, което им е нужно, трябва да се заяви отрано – затова уточнете и вашия, и техния ресурс за всеки отделен проект – без мотаене и лъжи, директно.

 

Спецификите са важни

Спецификите и детайлността в обратната връзка са като въжето на плувеца, който влиза в бурно море. Реплики като „Това ми изглежда странно“, „Не ми изпъква достатъчно“, „Губи ми се идеята“, нямат никаква полза за дизайнера, ако не му обясните ЗАЩО. В противен случай той продължава да ви гледа с очакване, без да знае какво точно искате от него. Бъдете възможно най-подробни и специфични.

Това ще спомогне проблемът да се разреши максимално бързо и лесно.

Информацията е сила, а дизайнерът е човекът, който разполага с ресурсите да я използва и интерпретира за широката публика най-добре. Допустимо е да покажете конкретни примери и да разкажете защо според вас са добри в случая. Опишете елементите, които не ви допадат, а след това преминете към това да

 

чуете какво ви отговарят дизайнерите.

Да, сега ще ви говоря за слушането. Защото всички сме прекрасни в слушането на собствения си глас (някои просто го обожаваме!), но малцина умеят истински да чуват, без филтър, какво им казва дизайнерът срещу тях. Нека го кажа така: когато във вас възникнат идеи за подобряване на конкретни неща в дизайна, има голяма вероятност те вече да са обмислени от неговия създател – и да са отхвърлени по дадени причини.

Чуйте тези причини.

При разминаване, когато и вие, и дизайнерът сте изложили тезите си, е време за дебат и компромиси. Преговорите са нещо необходимо – макар че трябва да има баланс, непременно опитайте, преди да забиете крак в земята и да настоявате да стане на вашето.

 

Винаги. Давайте. Свобода. На  действие.

Тук трябва да сте много гъвкави, защото, когато става дума за проект на външни клиенти – или просто има изисквания, които не могат да се прескочат, – трябва да се балансира едновременно красотата и формата, която дизайнерите са измислили, с функционалността, за която споменах по-горе.  Затова е добре да провеждате срещи ежеседмично, на които всеки да сподели визията си. Винаги давайте свобода на действие на дизайнерите си, защото иначе ще разполагате с добре дресирани роботи, които механично изпълняват изискващото се от тях. За да дам пример, ще споделя случай с мой приятел дизайнер, който имаше строго зададени норми, които го оковаваха без пространство за мърдане и който по тази причина в продължение на година вграждаше трудно забележими, малки фалоси във всички изработени от него лога и банери. За да не се стига до подобни ексцесии, е нужно само малко по-добра комуникация и стратегия. Ако още се чудите как… прочетете тази статия още веднъж!


Кратки отправни точки при комуникация с дизайнер.

 

Добри реплики: 
„Имам идея за това, но ти си експертът.“
„Харесва ми как интерпретираш нещата.“
„Какво препоръчваш да се направи?“
„Ще се радвам да обсъдим и моето, и твоето виждане за това заедно.“
„Колко време ще ти е нужно, за да се получи добре това?“
„Доверявам ти се.“
„Искам да ти помогна с всичко, което мога – търси ме с всякакви въпроси.“
 „Кажи ми как ще ти е по-комфортно да комуникираме?“
„Мнението ти е ценно за мен и винаги ще го взема под внимание.

Лоши реплики:
„Ето, нахвърлях нещо като план на дизайна, по който да вървиш.“
„Не знам какво искам, ще разбера, като го видя!“
„Направи го така, че да ми въздейства.“
„Времето е ключово, най-важен е крайният срок.“
„На моя екран си изглежда добре.“
„Пробвай още един-два варианта.“
„Нещо ми куца, но не съм сигурен какво.“
„Намерих това онлайн, може ли да го направим така?“