Истинската история на STAR WARS

Давали ли сте си сметка или поне задавали ли сте си някога въпроса, откъде идват идеите на създателите на ярките образи в киното? Как са се родили незабравимите герои на Супермен, Терминатор, Дарт Вейдър? Само след около месец ще станем свидетели на продължението на сагата Star Wars, стискайки палци то да бъде поне наполовина толкова велико, колкото оригиналът!

Истината обаче е, че художници, сценаристи, режисьори не създават своите вечни шедьоври просто ей така, от нищото. Без значение дали си дават сметка (или не), всички гениални творци в даден момент от живота си са били вдъхновени от различни първоизточници. И, разбира се – големият Джордж Лукас не е по-различен.

За разлика от много други свои колеги обаче създателят на великата сага “Междузвездни войни“ не се срамува да споделя и разказва кое точно му е повлияло през годините около създаването на страхотните си персонажи. Следващите няколко сравнения описват неговите кинематографски и литературни източници на вдъхновение за ключови елементи от може би най-култовия фантастичен филм в историята на киното.

Всички посочени филмови заглавия умишлено са цитирани и с техните оригинални имена на английски език.

 

Дарт Вейдър = Мълнията

В едно от интервютата си през годините Джордж Лукас споделя, че започвайки и двете си велики поредици (Междузвездни войни и Индиана Джоунс), първото нещо, което задава като въпрос към себе си, е „Какво ми харесваше, когато бях дете?“ Отговорът бил – старите приключенски сериали от края на 30-те години.

Един от ранните костюмирани супер злодеи в киното бил Мълнията (The Lightning), който се появява в 12-сериен филм през 1938 година (The Fighting Devil Dogs). Мълнията носел черен кожен костюм, кожени ръкавици, шлем и пелерина. Приликата с Дарт Вейдър е сериозна и затова дълго време се спекулира, че всички тези елементи са взети „назаем“ от Джордж Лукас, въпреки че той никога не е потвърдил това. Обаче и двата злодея са следвани от верни слуги, също с шлемове и целите облечени в бяло.

 

Мълнията не дишал тежко като Дарт Вейдър. Този елемент от визията на джедая се появява случайно – благодарение на художника Ралф Маккуайъри, който имал за задача да нарисува концептуалните сцени преди заснемането на първия филм от поредицата (Star Wars Episode IV: A New Hope) през 1977 година. В един от ранните варианти на сценария Вейдър трябвало да се прехвърли от крайцера си на кораба на бунтовниците директно през вакуума на космическото пространство. Затова Маккуайъри рисува нещо като респиратор върху маската на Вейдър. Джордж Лукас много го харесва, особено в комбинацията от тежко дишане и зловещ глас. Затова по-късно, въпреки премахването на сцената с „летенето из вакуума“, тези култови елементи на ситския лорд остават и се превръщат в „запазената му марка“.

 

Планетата Набу = Островът Динотопия

Една от любимите книги от детството на сина на Джордж Лукас била „Динотопия: Земя извън времето (1992)“. В началото на 1994 година Columbia Pictures се свързва с компанията на Лукас – Lucasfilm, за помощ около филм, базиран на книга от Джеймс Гърни и в процеса на работа Лукас разглежда множество концептуални рисунки за филма. Проектът обаче е замразен и по-късно - отхвърлен.

Седем месеца по-късно Лукас започва да пише сценария за Star Wars Episode I: The Phantom Menace. Той споделя, че основният сюжет за епизодите 1, 2 и 3 е бил в главата му още по времето на създаването на оригиналната трилогия, но същинските сцени и много от образите не са били родени.

Затова не е особено чудно, че запълването на тези сцени и образи е повлияно от творбите на Джеймс Гърни. Първите кадри от Епизод 1 започват с красиви сцени от пищната блатна планета Набу, напомнящи много джунглите на Динотопия. Столицата на Набу е почти сходна с външния изглед на Waterfall City. Дори Jar Jar Binks – смешният извънземен от Епизод 1, много прилича и по външен вид и скованост на Bix – говорещия динозавър от Динотопия.

 

Финалната сцена от филма на Лукас пък се оказва напълно идентична на сцената от „динозавърския парад“ на Гърни. Последният дори споделя, че гледайки филма в кинотеатъра, почти изпуснал пуканките си от удивление - заради пълното сходство! Това нещо не остава незабелязано и за критиците, които моментално обвиняват Лукас в плагиатство и го наричат „майстор крадец“.

След премиерата Джеймс Гърни се свързва с Lucasfilm и споделя, че много хора го питали дали е участвал в дизайна на сцените на Епизод 1, докато той всъщност не е. Още на следващия ден Лукас лично кани на среща Гърни, за да обсъдят ситуацията. Никой от двамата след това не споделя какво са говорили, но е факт, че уважението между тях се запазва и не се стига до съд или скандали. И дали е имало „приятелска почерпка“.

 

Император Палпатин = Минг безмилостния

Както стана ясно – Лукас е бил фен на сериалите от 30-те години на миналия век. А един от най-успешните и запомнящите се е бил Flash Gordon. Лукас често споделя, че Star Wars е продължение, еволюция именно на този сериал. И влиянието се забелязва наистина. Двете космически саги са изпълнени с лазери, космически кораби и бунтовници, които се борят срещу тираничен император. Императорът от Star Wars (Палпатин) е винаги облечен в средновековна роба, седи на трон и по тези белези е напълно сходен с императора Ming the Merciless от Flash Gordon. Зловещата планета на Минг (на име Монго) също пътува из галактиката, унищожавайки други планети, точно както Звездата на смъртта.

 

И сходствата не приключват дотук. Лукас кръщава своите филми като „епизоди“ – Star Wars – Episode IV, V, VI и т.н., точно по подобие на главите от Flash Gordon (Chapters). Знаменитите разстилащи се като следи от двигатели букви в Космоса, с които започват епизодите на Star Wars, са взети директно от филма Flash Gordon Conquers the Universe (1940).

В епизод V (Star Wars Episode V: The Empire Strikes Back) пък се срещаме с града, висящ в облаците на планетата газов гигант – Беспин. Флаш също пътува до град в облаците (Cloud City), а също така посещава и подводен град, аналогичен на Gungan City от Епизод 1 на Star Wars.

Планетата Корускант = Трантор

В оригиналния сценарий на „Нова Надежда“ (епизод IV) Лукас планирал да покаже планетата на императора – планетата град, наречена Джантор. Това е пълна аналогия на първия описан в роман град, заемащ цяла планета – Трантор от Айзък Азимов. За пръв път Трантор е споменат в къс разказ на Азимов, но по-късно идеята за него е обединена в цикъла „Фондацията“.

Ограничен от кинотехнологиите в края на 70-те години, Лукас не успява да покаже Джантор в целия му блясък, затова го премахва от сценария. Но години по-късно го възражда отново във вида на планетата град Корускант.

 

Корускант и Трантор представляват екуменополис – тотално урбанизирана, населена плътно с хора планета. На тях няма океани, планини или паркове. Времето е контролирано по технологичен път и на практика всичко нужно за поддържане на живота на огромното население се внася. Азимов изчислява, че Трантор е дом на около 40 милиарда души, което си е чисто подценяване на възможностите, защото дори днес Земята е населена с около една пета от тази бройка, а е далеч от представите за екуменополис. За да бъде нашата планета такова нещо, населението й трябва да е някъде около 4 трилиона души – около 4 пъти повече от това на планетата Корускант!

Двете планети са и седалище на правителството, което се намира около центъра на Галактиката. Имперското управление е начело на Трантор, а в същото време Галактическата република и Галактическата империя наричат Корускант свой дом, спорейки за нея. Гражданите и на двата екуменополиса са здрави, богати и живеят в огромни небостъргачи.

 

C-3PO и R2-D2 = Тахеи и Маташичи

Акира Куросава е считан за един от най-влиятелните кинорежисьори. Неговите филми имат множество римейкове (например „Великолепната седморка“, чиито първоизточник са „Седемте самураи“ на Куросава). Затова не е никак чудно, че Лукас е сериозно повлиян от комедийния приключенски филм на японеца – The Hidden Fortress.

В свое резюме относно „Междузвездни войни“, писано през 1973 година, Лукас пише, че възнамерява да създаде научнофантастична версия на самурайските филми на Куросава, като споменава в частност именно „Трима негодници в скритата крепост“. Този филм започва именно с караниците на двама обикновени селяни – Тахеи и Маташичи, докато те се изплъзват и бягат от страховита битка във вражеска територия. Единият селянин е висок, а другият – нисък. Те се натъкват на старец, който се оказва бивш генерал от отдавнашни войни. Старият войн има за задача да защитава принцеса по време на пътя й към присъединяването й към нейния клан, за да могат заедно да продължат да се сражават срещу злия си враг.

Звучи ли ви познато?

Лукас казва, че е използвал Тахеи и Маташичи, за да оформи образите на двата забавни робота от Star Wars, особено в техните комични изпълнения. И, разбира се – Лукас не е взел назаем само тях. Сбиването в бара от Епизод 4, когато Оби-Уан отрязва ръката на натрапника, е копирано директно от филма „Телохранител“ (Yojimbo) на Куросава, а хоризонталните приплъзвания при смяна на сцените са характерни за филмите на Куросава.

 

Оби-Уан Кеноби = Гандалф

Като създатели на два от най-големите митологични светове през 20-и век Джордж Лукас и Толкин често биват сравнявани. Всъщност те не си приличат много, но и двамата обичат героичните епоси. Вдъхновението на Толкин идва от класики като Беоулф и Крал Артур, докато Лукас се вдъхновява от филми и комикси. Много аналитици обаче намират прилики в трилогиите на двамата автори, макар бащата на „Междузвездни войни“ да не потвърждава това.

Да започнем с приликите в сюжета – и двата свята са изпълнени с битки с мечове, принцеси, магически способности. Толкин пише епоса си в една книга, но издателят му я разделя в трилогия. В същото време Лукас твърди, че неговата първа трилогия е била почти написана още с пускането на първия филм. Филмовата поредица доста наподобява драматичната история на книгата. Първият филм (книга) започва с това, как героите се намират един друг, обединяват се и тръгват на своите мисии. Във вторите героите се разделят на групи и следват различни приключения. А в третите се водят кулминационни битки между герои и видимо непобедими врагове, което води и до саможертви. Дори имената на третите части от поредиците са сходни – „The Return of the King“ и „Return of the Jedi“.

 

Съществуват сходства и в героите. Йода и Ам-гъл са дребни, със странни уши, сиви същества, които говорят странно и с разместен словоред. Вейдър командва злия орден на Ситите и е дясна ръка на император Палпатин, докато кралят магьосник на Ангмар ръководи група от страховити призраци (назгулите) и е верен роб на Саурон.

Тук идват и поразяващите сходства между Оби-Уан Кеноби и Гандалф. И двамата мъдреци са с бради, облечени в сиви роби. Двамата са едновременно магьосници и учители. И двамата носят мечове, които сияят в синьо, като са предизвиквани от своите антагонисти (Дарт Вейдър и Балрог), чиито мечове пък светят в червено. И двамата жертват самите себе си в името на другите герои, като по-късно се завръщат от света на мъртвите.

Хан Соло = Рет Бътлър

Образът на Хан Соло е сложен и феновете от години спорят дали прототипът му е каубой или пират. Принцеса Лея го нарича „мошеник“ (scoundrel). И всъщност той вероятно е по малко от всичко – егоистичен антигерой, който разбива сърца.

Лукас добре познава великия филм от 1939 година „Отнесени от вихъра“ и е определено повлиян от него, когато пише „Междузвездни войни“. И двете истории се въртят около гражданска война, включват бунтовници и протагонисти. Сходствата между връзката на Хан Соло и Лея и тези между Рет Бътлър и Скарлет О‘Хара са още повече. Хан и Рет са егоцентрични грубияни, които се изхранват от контрабанда. И двамата ценят повече богатството, отколкото бунтовническата кауза. И двамата се влюбват в борбени жени от висшето общество, като и двете жени всъщност се интересуват повече от лошите момчета.

 

Дори в диалозите има сходство. В „Отнесени от вихъра“ Скарлет е изненадана, че Рет се интересува само от печалбата. Тя го пита: „Искаш да ми кажеш, че не вярваш в каузата?“ Той отговаря: „Вярвам в Рет Бътлър. Той е единствената кауза, която познавам.“ В „Междузвездни войни“ пък Хан казва на Лея: „Виж, аз не се забърквам в това заради твоята революция, нито заради теб, принцесо. Очаквам да ми се плати добре – участвам само заради парите.“

Лукас затвърждава приликите, когато одобрява постер за „Империята отвръща на удара“, който е почти пълно копие на постер от 1967 година, издаден за преиздаването на филма „Отнесени от вихъра“.
И още малко любопитна информация. „Отнесени от вихъра“ е филмът с най-големи приходи в историята на киното (съотнесени спрямо инфлацията), като по днешни цени той е донесъл около 3.4 милиарда долара. Епизод 4 на „Междузвездни войни“ е трети в тази класация с около 2.7 милиарда долара приход.

 

Принцеса Лея = Дея Торис

Лукас е повлиян и от творбите на Едгар Бъроуз – по-специално от поредицата за Джон Картър и Червената планета (Марс). В комиксите ще откриете принцесата, която често попада в ръцете на лошите. Макар Лея да няма много общо като личност с Дея (освен звученето на името), марсианската принцеса също обича да се облича в металически оскъдни дрехи, бикини, които правят Лея толкова известна в сцените на пустинната планета.

Пустинните летящи баржи на Джаба Хътянина са много сходни с тези от книгите на Бъроуз, които също летят и плават над пустинната повърхност на Марс. Освен това битките в тези книги също често водят до осакатяване и отрязване на ръце – нещо често срещано във филмите на „Междузвездни войни“.

 

Сходствата ще намерите и в много наименования. Думата „джед“ означава марсианска кралска особа и е доста близка до „джедай“. Padwars са офицери с нисък ранг на Марс, докато падуаните Padawans са учениците на джедаите с най-нисък ранг. На планетата Татуин ще намерите приличащи на слонове зверове, наречени банти (Banthas), докато на Марс те се наричат Banths и изглеждат като големи хищни котки. Ситите (Sith) са опасни марсиански насекоми в книгите на Бъроуз, докато във Вселената на Лукас това са тъмните ситски лордове.

 

Татуин = Аракис

Лукас често признава, че цикълът книги на Франк Хърбърт („Дюн“) са повлияли сериозно на творчеството му, особено докато пише Епизод 4. Ранните варианти на сценария му включват цели династии, които воюват помежду си (точно като в „Дюн“), а когато принцеса Лея е хваната, тя не пренася тайно плановете на Звездата на смъртта, ами… пренася подправката Аура!

Отново сходствата са много. Бунтовниците на Лукас и фриймъните на Хърбърт се сражават срещу империята и злия император. Превозните средства на джавасите са огромни верижни танкове, движещи се в пустинята – точно подобно на минните машини от пустинята на Аракис, добиващи подправката. Името на принцеса Лея се доближава много до името на принцеса Алия Атреидис (произнасяно като a-leia). Джаба Хътянина, престъпният господар на Татуин, доста прилича по образ на Лето Атреидис II – приличащия на охлюв бог император, описан в „Месията на Дюн“ и управляващ Аракис. Пясъчните червеи на „Дюн“ приличат много на чудовището Сарлак, поглъщащо осъдените в дълбините на пясъците (от „Завръщането на джедаите“). И, разбира се – двете планети Татуин и Аракис са пустинни.

 

Дори религиите в двата свята си приличат. Сестринството от „Дюн“ – Бен Джезърит, доста прилича на джедаите по своите способности, като Пол Атреидис и Люк Скайуокър наследяват тяхната сила от своите родители (Пол от своята майка Джесика, а Люк от баща си Анакин). Джедаите и Бен Джезърит развиват своите сили и свръхестествени способности чрез специални техники и тренировки, които звучат близко (Jedi Bendu и Prana Bendu), а джедайският номер с внушението е идентичен с този на Бен Джезърит, който се нарича „Гласът“.

И най-накрая – общите прилики във фамилните връзки. В „Дюн“ антагонистът е дядото на Пол, а в „Междузвездни войни“ – бащата на Люк. Пол и Люк имат сестри, които притежават техните сили, като и двамата изкупуват грешките на бащите си.