Няколко изненадващи факта за съвременните самолети

Въздушните лайнери - луксозните, презокеански самолети са черешката на тортата в модерната авиационна ера: красиви, натъпкани с високи технологии, смущаващо сложни. Милиарди пътници са пропътували с тях всяко кътче по света, често без изобщо да подозират за огромният брой технологии и изобретения, върху които буквално седят.

Съществуват обаче различни недотам известни факти, за които дори редовните пътници едва ли знаят. Малки странности, които се срещат често в модерните, струващи стотици милиони самолети. За които компаниите обичат да мълчат. Но тъй като напоследък темата е доста актуална около вървящите седмици наред медийни кампании в търсене на изчезналия малайзийски самолет, нека ви разкажа за няколко интересни „тайни“, които едва ли сте чували.

Под всеки самолетен двигател има взривни устройства

Хайде просто да игнорираме факта, че крилата на съвременните самолети всъщност са изпълнени с опасно и лесно възпламенимо гориво (там се намират резервоарите). На всичко отгоре всеки двигател е фабрично оборудван с един (понякога дори два) експлозивни заряда, наричани закачливо „фишеци“. Още по-странно е, че те служат за… противодействие на евентуални пожари, възникнали в двигателите. В такава ситуация „фишеците“ се взривяват и пробиват специални бутилки с високо налягане, съдържащи забавящи и потушаващи огъня химикали. Разпръскването им из вътрешността на двигателите в повечето случаи потушава пламъците мигновено и в много случаи предотвратява тежки инциденти.

Повечето самолети имат по два такива заряда и ако първият не успее, шансът втория да загаси пламъците е голям и може най-малкото да даде още време на екипажа да успее да достигне място за кацане. Подобна система за гасене на пожари има и в карго отсеците (товарната зона) на самолетите, като работи на сходен принцип.

Самолетът ви често е много по-неизправен, отколкото си мислите

Всички авиокомпании имат една основна цел – самолетите им да са във въздуха колкото може повече време и с колкото може повече товар. Защото това означава едно – пари. Ако самолетът не лети а е в хангара за ремонт, той не печели. Затова например когато се повреди спирачка, механиците на авиокомпанията са подложени на огромен натиск, това да се отстрани максимално бързо. Само че идеалният ремонт понякога може да продължи с дни, а на борда често възникват повреди, които са по-скоро тривиални – като повредена кафеварка например. Така че, кой според вас решава кога дадена повреда в самолета го оставя прикован на земята?

Отговорът е документация с кодовото име MEL (Minimum Equipment List). Всяка повреда се търси в този списък, който ще ви помогне да разберете дали дефектът ще позволи полет или не. Често се случва повредите да нарушават някоя стандартна процедура относно полета и пилотите да трябва да решат дали да се примирят с липсата или не. Тази практика позволява на самолета да лети в небето, дори с наполовина работещи системи и функции (повечето важни уреди са дублирани)! Така вашият полет все още е сигурен, докато евентуално… и другата половина от оборудването не реши да се повреди.

В крайна сметка думата има капитанът. Веднъж стъпил на борда той получава списък с наличните дефекти и решава дали да поеме машината в това състояние или не. Но пък компаниите си запазват правото да сменят самия капитан при отказ и да качат на борда някой „по-сговорчив“.

В разгарът на летния туристически сезон, когато авиокомпаниите не могат да си позволят веднага да отстраняват всяка повреда се налага те просто да „закърпват положението“ както могат за момента и големият ремонт да се отлага за след края на сезона. Така че в крайна сметка се получава парадокс - повечето от летящите самолети днес всъщност имат множество повреди на борда.

Въздухът в салона идва от двигателите, а не от външната среда

Въздухът който дишате по време на полет не е същият, който е от външната страна на прозореца. На височините на които летят гражданските самолети той има сходен състав (20% кислород), но на практика е много по-разреден и недостатъчен за хората. Решението: инженерите взимат въздуха за дишане директно от двигателите, които в самия си процес на работа го сгъстяват. Резултатът е – доставка на плътен, използваем от пасажерите въздух за дишане. Той разбира се пак не е съвсем същият като на повърхността, защото иначе би се получила огромна разлика в налягането вън и отвътре на корпуса. Но все пак той е достатъчно балансиран, че да става за дишане – плътността му е подобна на въздуха, който дишате на височина от около 2400 метра (на връх Ботев например).

Недостатък на технологията е, че ако нещо премине във въздуха отвън през двигателите, то ще навлезе и в салона - опасен дим ако двигателят се запали, изпарения от флуидите използвани за предотвратяване на замръзване, или разбира се токсични съставки получени от обикновеното изразходване на самолетното гориво, което съдържа много химични вещества.

Аварийната декомпресия е много по-лошо нещо, отколкото сте предполагали

Когато екипажът на самолета ви информира, че трябва

да сложите първо вашата маска, а след това да помагате на останалите, то те изобщо не се шегуват. Въздухът на големи височини е много разреден, така че в случай на разхерметизиране на самолета дробовете ви ще бъдат способни да ви снабдяват с нужния въздух само за около 30-45 секунди преди да изпаднете в безсъзнание. Още преди изтичането на това време ще почувствате последователно еуфория, после замаяност, след това няма да можете да вземате решения, ще се объркате и накрая ще загубите съзнание. Макар една минута да ви изглежда доста време, страничните ефекти от липсата на кислород (хипоксия) са толкова бързи и опасни, че е изключително важно да получите допълнителен кислород колкото може по-скоро.

За да станат нещата още по-зле – на тези големи височини е студено. Много студено. Температурите от -60 градуса Целзий са нещо често срещано. В добавка с ужасното въздушно течение вследствие на декомпресията, образуването на мъгла и хвърчащите отломки и предмети се получава доста стресираща обстановка в която може лесно да забравите да сложите маската си. Затова следвайте съветите и първо я поставете, а после помагайте на останалите.

Не разчитайте, че кислородните маски са идеални

Малките жълти маски служат за да ви осигурят кислород, но не по начина по който си мислите. Ако смятате, че с тях ще дишате чист въздух какъвто идва от болничните апарати или дори кислородните бутилки на водолазите, грешите. Всяка група от 4-5 маски е свързана към химичен генератор – бучки от метално вещество, което се самозапалва след издърпването на някоя от маските. Горенето му произвежда повече кислород от този, който е нужен на огъня да се самоподдържа, и вие дишате този излишен кислород. Последният е горещ, с вкус на дим и неприятна миризма.

На всичко отгоре количеството на това вещество не е безкрайно и то е достатъчно за около 12 минути, които би трябвало да дадат на пилотите достатъчно време да снижат надолу машината, където въздухът е годен за дишане. Маските не прилепват плътно и нямат филтри, така че няма да ви предпазят от дим и вредни изпарения, ако такива има в кабината. Все пак всяка от маските може да спаси живот. А за пилотите не се притеснявайте – техният кислород е бутилиран и е достатъчен за около два часа!

Спасителните стълби не могат да се ползват като спасителни лодки

Нормално е да си помислите, че ако самолетът ви падне в океана, можете лесно да изплувате и да си легнете на сухичко върху надуваемите спасителни стълби, които сте виждали да се разпъват за секунда по филмите. Следващият път, когато се возите на самолет, обърнете внимание на указанията по тази част – ако нарисуваните хора по брошурата са изобразени плувайки до самата стълба с една ръка върху нея, това означава, че тя веднага ще потъне ако опитате да се качите върху нея. Последната просто не е предвидена за целта, а е за аварийно излизане от самолета при приземяване на суша.

Причината е, че авиокомпаниите оборудват самолетите си с много по-евтините и леки сухоземни аварийни стълби, когато машините летят само над континентите. Плаващите стълби са много по-тежки и скъпи и се вграждат по-рядко. Логиката е такава, че ако самолетът ви все пак падне летейки близо до крайбрежието, то вие ще сте наблизо до брега и реакцията на спасителите ще е бърза. Така че, за какво ви е плаваща стълба - лодка? Добрата новина е, че все още няма инциденти при които самолети с такива стълби да са кацали аварийно във водата.

Вашият самолет е сертифициран като безопасен, благодарение на… подкуп

След случай на запалване на двигател в Манчестър, Англия, който довел до множество жертви заради неуспешна евакуация, специалистите по сертифициране на самолетите като безопасни решили да направят множество опити, за да разберат причината за трагичния инцидент. За жалост много скоро след началото на симулациите те ударили на камък – хората, участващи в симулациите се държали прекалено спокойно и учтиво един към друг – това било само инсценировка. Но това изобщо не вършело работа отностно проучването и вземането на мерки.

Ето какво измислили спецовете. Нещо елементарно. Те обещали парична награда на първите няколко участника, които се измъкнат от самолета по време на симулацията. На всичко отгоре сумата от 20 паунда се оказала съвсем достатъчна за това, иначе възпитаните англичани да се превърнат в блъскаща се, драскаща, пищяща и катереща се отчаяно по седалките тълпа. Така в крайна сметка изследователите получили своите данни, а сертифицирането на самолетите като безопасни се провежда чрез подобни „хитри“ методи.

Джобната електроника не въздейства на електронните системи на самолета

Този факт вече е почти масово приет, затова може и да ви е известен. Авиокомпаниите в последно време позволяват на пътниците да използват лични електронни устройства през повечето от фазите на полета. В някои случаи (като например лоша видимост, ниски облаци, мъгла и др.) самолетът използва прецизни радиосигнали излъчвани от земята, за да успее точно да се позиционира и кацне. Притесненията преди години бяха относно това, че устройства, като мобилни телефони могат да нарушат тези комуникации и да отклонят полета опасно от курса му. Днешните насочващи системи са изключително чувствителни и тъй като се ползват за маневри при ниска видимост в момента на използването им останалите самолети се държат възможно на най-далечно разстояние, за да не влияят на сигнала.

До днес не са открити доказателства за интерференция на сигналите от лични електронни устройства с тези на самолета, а намирането им е все по-малко вероятно. А и кой производител би създал машина за стотици милиони, която може да бъде свалена с телефон за 10 долара?

Все пак един случай на инцидент, причинен заради телефон съществува. Тъй като с наближаването до летището мобилните телефони започват да приемат сигнали, да вибрират и дори звънят, има отбелязан случай с приземяване на Еърбъс А320, когато телефонът отклонил вниманието на пилота и той забравил да спусне докрай един от колесниците.

Стрелката на горивото е почти на нула, но не се безпокойте

Нискобюджетните авиокомпании, като Ryanair и Easyjet са обект на много нападки в последно време, не само заради ултраниските си цени. Те използват тактиката на „минималното гориво“ за да спестяват разходи от… самото гориво. Факт е, че колкото повече е заредил самолетът, толкова повече изгаря, за да може да пренася теглото си. Затова тези компании винаги пълнят резервоарите дотолкова, че горивото да стигне точно до целта и пилотите често кацат буквално на „бензинови пари“.

Това звучи страшно, но не е. На практика заради международните закони всеки самолет е длъжен да зарежда гориво за пътуване (trip fuel), плюс определено количество резервно гориво (contingency  fuel), което може да осигури между 3 и 5% от пътя. Допълнително количество гориво се отделя за случаи на отклонение от маршрута (alternate fuel, достатъчно да идете до друго летище, ако дестинацията е затворена). Самолетите дори носят още гориво от тип „последен резерв“, достатъчно за допълнителен половин час полет.

Така че, ако всичко върви по план, вашият евтин полет ще изразходи само горивото за маршрута си, оставяйки резервно гориво за още 30 минути. Ако пък някой самолет кацне с по-малко гориво от финалния резерв, моментално се стартира процедура по разследване на пилотите и екипажа.

И най-важното, не забравяйте, че според всички известни статистики въздушният транспорт е най-безопасният спрямо всички останали – най-малко хора умират при самолетни инциденти. Приятно летене!