Планетарна катастрофа догодина? Нека бъдем реалисти...

Текст: Иван Стаменов

Ако слушате с досада поредното споменаване на „пророчеството за 2012 година”, този материал е специално за вас. Скептицизмът ви е основателен. Цяла плеяда от сензационери твърдят, че догодина на 21 или 23 декември се задава краят на света. Но наистина ли човечеството ще намери гибелта си, като бъде залято от апокалиптични вълни, от връхлитащата планета Нибиру, погълнато от разярено слънце или изхвърлено зад борда на препускащи континенти? Или не трябва да търсим външен унищожител, а нещо от собствените ни творения?

Истината е, че такова пророчество на маите всъщност не съществува, а „планетата Нибиру” е измислица на „шумеролога” Закария Сичин, който създава една митология около шумерския термин Нибиру, с който всъщност е обозначаван духовният свят, а не някаква планета в материалното пространство. През декември 2012-а свършва настоящата епоха според маите и сложният им цикличен календар ще бъде занулен, след което неизбежно започва следващата огромна епоха.

Преходът между епохите обаче винаги е плавен, а не „от днес за утре”. Идеята на древните култури, а и на мнозина от съвременните изследователи е, че времето се подновява, а светът постоянно се преражда – обикновено след период на напрежения. По същия начин днес пролетта не настъпва за един ден и не празнуваме Нова година с очакването, че на 1 януари ненадейно ще настъпи някакъв коренен обрат спрямо събитията от предходния 31 декември.

Защо да чакаме до догодина, за да се замислим?

Ако се огледаме, още сега можем да видим предупредителните знаци, че съвременната цивилизация не върви на добре и едва ли ще просъществува завинаги в сегашния си вид. Със сигурност „краят” няма да е в рамките на броени дни и няма да е догодина, но в една или друга форма, рано или късно, ще настъпи. В настоящия материал предлагаме 5 знака, че светът – такъв, какъвто го познаваме – постепенно се срива от много време насам. А след завършека на тези катастрофални процеси неизбежно ще започне една нова епоха – в това ни уверяват и елементарната логика, и религиите по света, пък и едната надежда. Да, светът няма да свърши през 2012-а, но действително изживяваме последните страници на съвременната цивилизация, а след нея очакваме един нов свят – вероятно много различен от днешния.

Преходният период между две епохи винаги е свързан с изчистване на старото и подготовката за условията за новото в природата и човечеството.

Природни катаклизми

Първоначално зачестяването на бедствията изглеждаше като случайност; но сега сме длъжни да отчитаме закономерности. Времето става все по-екстремно. Редуват се небивали жеги с небивали студове. Различни части на света са опустошавани от торнада, урагани, трудни за овладяване пожари и изтощителна суша. А където има засушаване и пожари, има и наводнения. По всичко личи, че тези процеси ще продължават, особено като имаме предвид човешката намеса – от геоинженери и от борците с „глобалното затопляне“.

Ако използваме духовния език на маите и други древни цивилизации, бихме казали, че тези катаклизми са треската на бол­ната планета. Една такава треска може да е неприят­на, но е необходима за оздравяването и за подготовката на условията в следващата (да се надяваме), много по-добра епоха.

Радиация тук, радиация там

Катастрофата във Фукушима показва едно: някои учени са доста арогантни, когато планират мащабни проекти, тъй като редовно не взимат под нужното внимание опустошителната мощ на силите в природата. Ядрената наука обещаваше енергия за мирни цели и благоденствие – реално ни донесе (не за пръв път) тиха и невидима отрова. Световното производство на храни вече е замърсено с радиоактивни частици от редица аварии. Властите ни убеждават, че нивата са „ниски”, но ни спестяват важната подробност, че радиоактивни изотопи на цезий ще останат в храните в течение на няколко столетия.

Радиоактивното замърсяване от Фукушима и Чернобил не е единственият начин, по който енергийните компании съсипват планетата. Петролният разлив в Мексиканския залив също не е приключил. И днес, една година от началото на проблема, продължават да тровят с корексит животните, растенията и хората, обитаващи района.

Любопитно е как човечеството ще се адаптира към радиация­та, която го дебне от всички страни – от рентгените, от химиотерапията, от храната (дори солта и подправките вече се подлагат умишлено на радиационно облъчване), от скенерите по летищата и дори от скритите мобилни рентгени, които ни облъчват при влизане в обществените сгради и футболните стадиони. Общото облъчване вече е на такова ниво, че наближаваме точката, в която ще можем да говорим за особено често срещан стерилитет. Може би чак тогава, когато започнат да губят децата и бъдещето си, хората ще се замислят върху настоящето. И ще разберат, че радиацията може да е оправдана от гледна точка на някоя регионална икономика и за целите на „сигурността”, но реалността в крайна сметка ще наложи други приоритети.

Новите хранителни навици

Изчезването на пчелните колонии продължава да се разраства по целия свят. Вече знаем, че частично този проблем се дължи на химическите пестициди и вероятно

се усложнява от ГМО-тата. Но химическата индустрия прави всичко по силите си да прикрие или да отрича тази истина, докато пчелите, опраш­ващи растенията по света, страдат от невиждан досега колапс в своята популация. А последиците от ГМО могат да се окажат най-неприятната част от последните страници на нашата цивилизация.

Стоките с изкуствено ДНК постоянно изместват естествените храни, а успоредно с това се отчитат невиждани загуби в реколтата – резултатът неминуемо ще е гладна смърт за мнозина, особено в по-бедните страни. Използването на ГМО без преувеличение може да се нарече сатанинско явление в съвременното земеделие. Тук дори няма да разглеждаме в подробности дългосрочното въздействие на тези храни мутанти за човешкото здраве. Потопът от ГМО е един „генетичен разлив”, подобен на нефтените, но с тази разлика, че може би никога няма да бъде овладян.

Фармацевтика, игли и... пушки

Отровите не се изчерпват само с ГМО и радиацията. Има и фармацевтично замърсяване, което може да се разглежда в две направления. От една страна, фармацевтичните фабрики изхвърлят продуктите си в реките, а от друга – много над половината човечество по света ежедневно приема някакви химически лекарства. След като лекарствата преминат през телата им, се отделят и попадат във водата, където – това не е шега, а установен факт – дрогират рибите. А лекарствата, отделяни в канализацията, се преработват и се пакетират, като повторно попаднат в търговската мрежа като „естествена тор”.

Тъй наречената здравна система, контролирана от фармацевтичната индустрия, стана толкова безполезна, корумпирана и опасна, че се отчитат все по-тревожни тенденции. Медицинският диктат вече включва изпращането на въоръжени мъже срещу хората, които трябва да бъдат „убедени” да си взимат хапчетата и ваксините. Когато човек е принуждаван да прави нещо под дулото на пистолет – това е заплаха едновременно срещу здравето и свободата ни. А именно такъв беше скандалът със специалните части (SWAT), които бяха пратени срещу Мериан Годболдо в Детройт, за да я принудят да дрогира детето си с предписаните психиат­рични лекарства. Звучи като сцена от фантастичен филм, но не е. И за жалост: не е изолиран инцидент.

Теорията, че пчелите изчезват заради излъчванията на GSM предавателите, не е отхвърлена. Но вече редица доклади сочат за друг основен вредител и генно-модифицираните посеви.

Корпоративните медии и статуквото

Законите и системите от вярвания, върху които е изградена съвременната цивилизация, са едно статукво – статукво, което като че ли няма да претърпи доброволни промени към по-добро. Не се вижда воля за това нито от болшинството политици и икономисти, нито от медиите, нито от широката публика. Най-големите банки продължават безотговорно да печатат пари без покритие, политиците предприемат странни мерки за спасяване на банките – преливат от пусто в празно, а широката публика консумира фабрични храни, докато трови телата и разума си с продуктите на фармацевтиката.

Един коректив биха могли да са медиите, но най-големите от тях, които определят кое е новина и кое не е, днес ни предлагат сапунени опери за акта за раждане на даден президент и кралската сватба, докато публицистичните материали носят от девет кладенеца вода, за да оправдават действията на банкери и политици. Имаме ясен знак, че масмедиите, дори да искат, вече не могат да съобщават истината и съответно се налага да прибягват до развяването на още повече лъжи и пропаганда в интересите на своите собственици и спонсори. Важи и за здравната реформа, и за съдбата на паричната система, и за каквото се сетите.

Предвид всичко това статуквото се запазва – а то е едно препускане към края. Този край на съвременната цивилизация няма да настъпи още през 2012 година, но изглежда неизбежен. В очертаните пет знаци по-горе, макар да останаха между редовете, главна роля играят съвременните технологии и комуникации. Или по-скоро липсата на качествена комуникация по сериозните проблеми на съвремието. Определено няма нищо лошо в това, че едни технологии ни забавляват и служат да ни свързват. Но има и други технологии – биотехнологични, химически и геоинженерни, – при които негативите надхвърлят предполагаемото им полезно действие. А тези негативи са и това, което ни мотивира за тази статия.

Древните мъдреци са разглеждали света като изпълнен с полярности. Нищо не е само добро или само зло. Важи и за технологиите, които дават време да се развиваме, докато други не оставят време на днешната цивилизация...