Шокиращите тайни на човешката психика

Често срещаме вицове за глупави блондинки, политици олигофрени или за Иванчо и Марийка. Нали? Ежедневието ни изобилства с непрекъснати примери и демонстрации на глупостта на другите, с изтъкване на собствения ни интелект и превъзходство.

Дали обаче във всеки от нас не се крие по един истински глупчо, смотаняк, некадърник? Науката е доказала през годините, че комбинацията от физиологията и психологията на хората е изпълнена с множество съвършено невероятни грешки, „дефекти“, дори куриозно объркани реакции. Ако научите за повечето от тях, навярно истински ще се зачудите как изобщо хората са способни да живеят и действат смислено, след като в редица случаи дори собственият им мозък върви „срещу тях“. Залъгва и обърква мислите и реакциите им.

Настоящата колекция от любопитни факти е само малка демонстрация на понякога странните начини, по които работят нашият мозък и съзнание.

Слепотата на невниманието

Гледайте видеото, което е демонстрирано тук. Имате за задача да следите и отброявате броя на пасовете, които правят хората, облечени в бяло. Ако можете да се въздържите – гледайте видеото, ПРЕДИ да продължите да четете надолу…

Този експеримент се нарича „слепотата на невниманието“. Работата е там, че хората почти винаги са до голяма степен слепи за онова, което буквално се случва под носа им, особено когато умът им е зает с някаква друга задача. В дадения случай човек, облечен в костюм на горила, преминава през групата играещи, спира и след това си заминава. Хората, концентрирани в това да броят пасовете, много често дори не забелязват горилата.

По-забавното. Онези от вас, които предварително са знаели за горилата (може би повечето не сте издържали да гледате видеото, преди да прочетете текста), стават ОЩЕ по-невнимателни и пропускат други промени – като например промяната в цвета на завесата или това, че едно от момичетата в черно просто си тръгва.

Хората помнят само 3-4 елемента едновременно

Съществува т.нар. правило на „магическото число 7 плюс-минус 2“. Според него не може да се запазват дълго време повече от 5 до 9 блока информация едновременно. По-голямата част от информацията в краткотрайната памет се пази 20-30 секунди, след което ние я забравяме, освен ако не си я повтаряме отново и отново.

Макар и повечето хора да могат да задържат в паметта си около 7 цифри за кратък период време, на практика почти всички хора на планетата (с малки куриозни изключения) не могат да запомнят цифрите, ако те са увеличени до 10.

Според някои скорошни изследвания дори се твърди, че хората всъщност помнят още по-малко – само около 3-4 блока информация едновременно. Пример за това са телефонните номера – неслучайно те са разбити на блокове от по няколко цифри, нали? Доста по-лесно е да ги запомните така (0817 561 298), отколкото така (0817561298), нали?

Възприемането на комбинацията от червен и син цвят

Въпреки че тези цветове се ползват в много национални знамена, червеният и синият цвят всъщност се възприемат трудно от човешкото зрение, когато са в близост. Този факт се дължи на ефект, наречен „цветна стереопсия“ (Chromostereopsis). Заради него хората са много по-възприемчиви към едни цветове, които са „по-силни“ и изпъкват, а другите избледняват или дори се премахват. Този ефект дори предизвиква бърза умора и раздразнение на очите.

Установено е, че тази хроматична стереопсия се изявява най-силно при съчетания на червени и сини цветове, както и при червени и зелени.

Виждаме нещата по-различно, отколкото ги възприемаме

Според изследване на университета Кеймбридж „Никак не е важно в какъв ред са разположени буквите в едно изречение. Най-ваожтно е пръавта и поеслтнада бквуа от вякса дмуа да са на плавирните метса.“

Даже всички останали букви в думите да са разместени, вие пак ще успеете да прочетете изречението. Това се случва и е възможно благодарение на факта, че човешкият мозък не чете всяка буква поотделно, ами целите думи наведнъж. Той постоянно обработва информацията от осезателните органи и затова начинът, по който възприемате информацията (в случая думите), като правило се различава от онова, което виждате (разбърканите букви в думите).

Вниманието, удоволствието и мечтите

Дори да се намирате на интересна за вас лекция и водещият да е доста кадърен, то максималното време за вашето сериозно внимание е около 7 до 10 минути. След това вниманието ви започва да намалява и на човек е нужна някаква промяна, за да продължи да изпитва интерес към темата.

Що се отнася до удоволствията, е установено, че човешката способност да отлага незабавните удовлетворения, удоволствия от нещо възниква още в ранна детска възраст. И хората, които от ранните си години са се научили да се въздържат от всички свои моментни желания, след това по-добре учат в училище и много по-добре се справят в живота със стреса и разочарованията.

Мечтателите сред нас също са много, всъщност всички хора мечтаят. Според психолозите всички ние мечтаем поне по 30% от времето, през което сме будни. А някои от нас дори много повече, но това невинаги е толкова лошо. Според учените хората, които мечтаят повече, всъщност са по-изобретателни и по-добре успяват да решават различни проблеми.

Всички надценяваме реакциите си спрямо бъдещи събития

Хората не преценяват особено добре бъдещето. Почти всички хора надценяват своите реакции за събитията напред в бъдещето, независимо дали те ще са приятни или неприятни.

Според изследванията на психолозите хората считат, че положителните за тях събития (като например сключване на брак или голяма печалба от лотарията) ще ги направят много по-щастливи, отколкото всъщност на практика се случва, когато събитието настъпи. Аналогично – хората са свикнали да мислят, че негативните събития (като например загуба на работата или нещастен случай) ще предизвикат у тях много повече притеснения, отколкото в крайна сметка се случва. Разбира се – говорим за „нормалните“ хора, не за такива с някакви психически разстройства.

 

 

Обвиняваме другите хора, а не ситуациите (и ситуациите, но не себе си)

Спомнете си последния път, когато сте чакали някой, а той е закъснял за срещата. Най-вероятно сте си помислили за него, че той е безотговорен, несериозен и не му пука, че закъснява. В аналогичната ситуация (ако вие закъснявахте) е доста вероятно да припишете закъснението си на ситуациите – задръствания по пътя, не сте чули часовника или куп други причини.

В психологията този факт се нарича „фундаментална атрибутивна грешка“. Или склонността да обясняваме поведението на другите чрез техните вътрешни особености, а собствените – чрез външни фактори (нямах избор… не ми вървеше, така се случи).

За жалост дори осъзнавайки нашата склонност да извършваме несправедливи обвинения, хората продължаваме да вършим тази грешка отново и отново. Склонността към нея ни е заложена по рождение.

Броят на приятелите ни е ограничен

Имате няколко хиляди приятели във Фейсбук? Лъжете се. Помислете малко. Дори да е така, то на практика повечето от тях не са ви никакви приятели, даже с много дори не сте се виждали никога.

Психолозите и антрополозите отдавна са изчислили т.нар. число на Дънбар. Това е максималният брой близки връзки, които може да създаде нормален човек. И числото варира между 50 и 150 такива максимум.

Щастието е в активността

Представете си, че пристигате на летище и трябва да вземете багажа си от разтоварващата лента. За да отидете до лентата и да го вземете, са ви нужни, да речем, точно 12 минути. Пристигайки до нея, вървейки 12 минути, вие веднага вземате куфара си и си заминавате доволен.

 

Сега си представете аналогична ситуация, която отново отнема 12 минути, само че по някакъв начин вие сте успели да стигнете до лентата само за 2 минути и се налага да стоите прав и да чакате още цели 10, докато куфарът ви се появи. Макар и в двете ситуации до момента на вдигане на куфара да са изминали точно 12 минути, то във втория случай най-вероятно сте се почувствали доста по-нетърпеливи и нещастни.

Ако човек няма никаква причина за активност, той просто решава да не прави нищо. Явно мързелът ни е закодиран. И въпреки че според много учени това помага да съхраним енергията си, безделието ни кара да се чувстваме нетърпеливи и много нещастни.

Неосъзнатите решения

Колкото и практичен човек да сте и да смятате, че решенията ви са щателно контролирани и обмислени, то според учените ежедневните решения на практика почти изцяло са подсъзнателни, интуитивни. И за това си има основателна причина.

Във всяка една секунда на човешкия живот вашият мозък е атакуван от повече от 11 милиона индивидуални единици данни. И тъй като, разбира се, мозъкът няма как да проверява и оценява щателно всички тях, се налага да приема и отхвърля непрекъснато – т.е. да взема решения, които вие често не осъзнавате, че сте взели.

Манипулация на спомените

Ние, хората, възприемаме нашите спомени във вид на нещо като кратки игрални филмчета, които можем да възпроизвеждаме по желание в главите си. И затова считаме, че те се съхраняват точно както сме записали множество видеоклипове в компютъра си. Само че изобщо не е така.

Всеки път когато мислено се връщате към дадено отминало събитие, то вие го променяте, защото нервните пътища всеки път се активират по различен начин и по различна верига. На този процес сериозно влияят по-късните събития, както и желанието ни да запълним дупките в паметта си. Просто… започваме да дорисуваме събитието или да го „изрязваме“ както на нас ни харесва.

Това е и причината например да не си спомняте всички роднини, които са ви били на гости на големия купон за 10-ия ви рожден ден, но тъй като досадната ви леля винаги присъства, когато не е канена, е възможно да си спомняте и нея там. Въпреки че всъщност не е била.

 

Подобен е феноменът, свързан с моментите на спомени от драматични събития. Известен е примерът с изследване над хора, присъствали на живо в Ню Йорк по време на атаките срещу Световния търговски център на 11 септември 2001 година. Психолозите разпитвали хората веднага след атаките – какво точно са правили, къде точно са били и др. Три години по-късно повторили въпросите и отговорите били доста различни.

При 90% от хората късните описания се различавали значително. Това е така, защото силните емоции, свързани с паметта, изкривяват след това спомените.

Мозъкът е активен по време на сън, колкото и докато сте будни

Когато спите и виждате някакви сънища, вашият мозък всъщност преработва и акумулира придобития през деня опит, създава асоциации от получената информация и решава кое точно да запомни и кое да забрави.
Вероятно доста често сте слушали съвети от типа „И да се наспиш добре преди утрешния изпит“. Или преди каквото и да било важно събитие.

Куриозното обаче е, че всъщност, ако искате добре да запомните големия урок, който току-що сте прочели, е най-добре… ако може, веднага да си легнете и да заспите. Така ще позволите на мозъка си да разпредели и запамети информацията.

Уви, последното е доста трудна задача и неслучайно повечето хора по света не са талантливи учени.