Добре дошли в бъдещето: пълната роботизация на армията

Дроновете са вид роботи. Още днес те са навсякъде. Използват се интензивно за военни операции – разузнавателни, транспортни, екзекуторски, всякакви… Но те не могат да послужат за специфичните сухопътни мисии, където сега се използват услугите на хора – пехотинците. Един ден обаче това може да се промени. Машини масово ще се придвижват по сушата и ще имат изкуствен интелект, заради който няма да зависят от човеците.

Първите успехи в тази сфера

Времето, когато войниците няма да са човешки същества, може да се забави няколко десетилетия. Но в тази насока вече се работи усилено и се бележат първите големи успехи. Известно е, че все повече големи корпорации прегръщат идеята за усъвършенстване на хуманоидните роботи. А щом и Google има разработки и намерения в тази сфера, значи работата е наистина сериозна и всичките инвестирани пари не се хвърлят на вятъра.

Първият голям пробив, както можеше и да се очаква, идва от една агенция, името на която често се среща и в другите статии от коричната ни тема – DARPA. Нормално е – за разлика от корпорации като Google тя не крие връзките си с Пентагона, както и това, че услугите й са основно в полза на военно­индустриалния комплекс.

Atlas е типичният хуманоиден робот, създаден от DARPA и Boston Dynamics.

Големият пробив се олицетворява от андроида Atlas – доколкото можем да говорим за „лице“ на машина, която наподобява нещо средно между безобидния C3PO от „Между­звездни войни“ и страховития метален скелет на Терминатора. Както и да е, този Atlas, кръстен на митологичния титан, е създаден с финансовата подкрепа на DARPA, но от екип на Boston Dynamics, който понастоящем работи за Google.
Андроидът е впечатляващ не само със своя ръст от близо 190 см, но и с изключително прецизните и гъвкави движения – както тези на „ръцете“, така и на „краката“. За него изобщо не важи изразът „движи се като робот“ (негра­циозно, нереалистично). Движи се досущ като човек, което означава и че може да изземе определени човешки дейности.

Кому са нужни роботизирани войници

Учените, разработващи хуманоидни роботи за военни цели, обясняват, че тези машини просто ще заместват хората в най-опасните ситуации. Например в конкретния случай на Atlas се казва, че „дизайнът му е създаден, за да служи при бедствия, като ядрени и химически инциденти“. С други думи – там, където е опасно за войници и парамедици, ще помагат такива роботи, като осъществяват спасителни и евакуационни операции, носят медикаменти и храна, измерват нивата на радиация и химическо замърсяване, обезвреждат експлозиви... И все пак към новината за такива и подобни на него роботи се казва, че макар да не са оборудвани с оръжие, в бъдеще не се изключва и приложението им в бойни действия.

RHex и AlphaDog – нехуманоидни войници

DARPA и Google (Boston Dynamics) съвсем не смятат да ограничават войниците на бъдещето само в андроиди. Както личи от някои други техни роботи, те нямат човекоподобна форма, защото тя не е удачна за целите и приложението им.

Rhex е робот, който отчасти прилича на голям рак или пълзящо насекомо, като се движи с три чифта крайници. Не го притеснява сложността на терена, нито водата, тъй като спокойно може да преодолява скали и да преджапва през малки реки. Движи се почти безшумно, няма начин да го видите отдалече в тревата, като всичко това го прави идеален за шпионски мисии.

AlphaDog може и да изглежда абсурдно, но е доста маневрен и чудесно служи като товарно муле.

AlphaDog пък е четирикрако зловещо създание на инженерната мисъл, което се придвижва така, както го правят кучетата, но размерите му са по-скоро на муле. Последното не е случайно, тъй като намеренията на авторите му са да го използват за бързо и безопасно транспортиране на товари – храни, медикаменти, муниции, каквото се сетите. Дори AlphaDog да падне по някой склон, може автономно да се изправя и да продължава по пътя си.

Четирите типа бойни роботи

Общо роботите за военни цели се делят на 4 основни категории: 1) Unmanned Aerial Vehicles (UAV) – дронове за наблюдение и разузнаване; 2) Small Unmanned Ground Vehicles (UGV) – автономни наземни мобилни роботи за работа в условия, които са опасни за хора; 3) Multifunctional Utility/Logistics and Equipment (MULE) – „мулета“, подпомагащи бойни действия; 4) Armed Robotic Vehicles (ARV) – наземни подвижни машини с тегло над 9 тона, които могат да пренасят цели платформи с мощни оръжия или специална разузнавателна техника.

Желана ли е свободната воля в армията?

Колкото и поръчителите на такива роботи да избягват този въпрос, той си остава. Защото е някак близко до ума, че хората, които служат като войници, може и да са подчинени на военната йерархия, но в определени случаи могат и „да вземат нещата в свои ръце“. За да не бъдем голословни, е достатъчно да споменем редник Брадли Манинг, който заедно с WikiLeaks изобличи военни престъпления, като целенасоченото избиване на журналисти и цивилни. А съвсем наскоро имаше своеобразен лек бунт, засега само на думи в социалните мрежи, където военнослужещи от различни нива на йерархията предупредиха щатския президент Барак Обама, че са уморени от всякакви войни и няма да участват в следваща, особено със силни противници като Иран и Русия.

Ако има нещо, от което истински се страхуват властите – и тези на Запад, и онези на Изток, – е опълчението на можещи и знаещи войводи, което обикновено води до преврати или изтощаващи, братоубийствени и разоряващи граждански войни. В този смисъл не е изненадващо, че военни роботи, способни на автономия, се правят не само в САЩ и страните от НАТО, но също в Русия, Иран, Китай... Роботите нямат морални задръжки и не могат да казват „не“!

Нарастващата нужда от автономия

Такива, каквито са роботите днес, изискват човешко ръководство. Да, някои дронове например са способни и на самостоятелни полети, но като цяло за специфични мисии се управляват дистанционно от хора. Същото важи и за прототипите Atlas, AlphaDog и Rhex, описани в предходните абзаци.

През 2013 година щатският министър на отбраната обяви съкращаването на тамошната армия до размери, каквито не е имало от ВСВ насам. САЩ може да има огромен вътрешен дълг, но бюджетът на армията не страда от това – както и в Русия впрочем, за много неща може да „няма пари“, но за въоръжаване и учения винаги се намират необходимите милиарди. Така че свиването на човешкия елемент може би не се дължи на икономически, а на някакви други фактори. Какви са те, само можем да гадаем. А една от догадките ни е, че вече доста функции са иззети от машини. Дроновете вършат значителна част от някогашната работа на пилотите. Отново роботи, по-специално компютризирани системи, се занимават със събиране и анализиране на информация, както и със създаване на стратегически планове.

От DARPA вярват, че не е много далеч бъдещето, когато най-обещаващите роботи ще се сдобият с „мозъци“ от квантумни компютри. Това ще даде тласък в развитието на изкуствения интелект и освобождаването на машините от настоящата им почти пълна зависимост от човека. Както се досещате и вече вероятно сте подочули от редица публикации тази година, тези планове не се посрещат радушно от някои активисти и редица влиятелни личности.

Ужасът на Хокинг, Мъск и Возняк

Стив Возняк – съоснователят на Apple, астрофизикът Стивън Хокинг и изобретателят Илон Мъск имат поне две общи неща. Едното е, че са изключително влиятелни личности, а другото – че са еднакво силно притеснени от всякакви планове да се „развързва“ изкуственият интелект на роботите. Казано накратко, те се опасяват, че някой ден сюжетите на филма „Терминатор“ и „Матрицата“ могат да станат реалност – човечеството да се окаже поробено и/или систематично изтребвано от собствените си творения.

Засега военните са категорични, че още е далеч времето, когато изкуственият интелект ще може да донаписва сам компютърната си програма до степен, в която ще проявява пълна осъзнатост и евентуална агресия спрямо човечеството. И да станело това, армията щяла да реагира моментално. Може и така да е. Но все пак си струва да отбележим, че такава самомнителност на военните и неспособността им да виждат „пълната картина“ винаги е задължителен елемент от сюжета на творбите, в които машините въстават – рано или късно, но все някога...