Две едновременни разработки – по-бързо и по-гъвкаво строителство на ядрени съоръжения благодарение на 3D принтирането и надпреварата за разполагане на функционален ядрен реактор на Луната – сигнализират за дълбока еволюция в ролята на ядрената енергия както в земната, така и в космическата инфраструктура. Усъвършенстваните производствени техники не само преобразуват бъдещето на енергопроизводството на Земята, но и предефинират начина, по който човечеството ще живее и работи извън нашата планета.

На пресечната точка между съвременното производство и космическите изследвания се заражда нова ера за ядрената технология. САЩ използват 3D печатането за производството на компоненти за ядрени реактори на Земята, като същевременно ускоряват плановете си за разполагане на ядрен реактор на Луната до 2030 г.

Ясен пример за този напредък е работата, която се извършва в Националната лаборатория Оук Ридж в Тенеси, където изследователи и партньори от индустрията са постигнали значителни успехи в използването на мащабна 3D печат за производството на високопрецизни форми за леене на сложни бетонни структури в ядрени реактори.

Техниката, тествана в сътрудничество с Kairos Power и Barnard Construction за демонстрационния реактор с ниска мощност Hermes, значително съкрати сроковете за строителство – намалявайки задачите, които преди отнемаха седмици, до само няколко дни. Според Министерството на енергетиката, тези 3D-отпечатани композитни форми са особено ценни за производството на радиационна защита и други критични компоненти с сложна геометрия.

Този скок в строителната методология е част от финансирания от федералното правителство проект SM2ART Moonshot, чиято цел е да модернизира ядрената инфраструктура чрез интегриране на бързо прототипиране, цифрово проектиране и интелигентно производство. Инициативата също така има за цел да укрепи вътрешните вериги за доставки и да намали разходите за материали, като понякога използва биокомпозитни суровини, получени от странични продукти от горското стопанство.

С ускоряването на темпото на строителството на наземни реактори, космическата политика на САЩ насочва вниманието си към космоса. Politico съобщава, че НАСА, съгласно нова директива на действащия администратор Шон Дъфи, ускорява плановете си за разполагане на ядрен реактор на Луната. Целта на агенцията е амбициозна: да изстреля реактор от клас 100 киловата на лунната повърхност до 2030 г.

Тази стъпка се счита за критична за преодоляване на двуседмичните нощи на Луната, през които слънчевата енергия е неприложима, и идва на фона на засилващата се международна конкуренция. И Китай, и Русия обявиха планове за изграждане на автоматизирани лунни реактори до средата на 2030-те години.

Повторната спешност отразява и нарастващия политически и финансов натиск върху НАСА – включително значителни бюджетни съкращения – и мандат за постепенно извеждане от експлоатация на остаряващата Международна космическа станция в полза на частно експлоатирани заместители до 2030 г. Все пак директивата подчертава важността на поддържането на лидерството на САЩ както в космическите изследвания, така и в ядрената енергетика.

Инициативата на НАСА за лунен реактор се основава на по-ранни изследвания в областта на ядрените енергийни системи с ядрено делене и е предназначена да подкрепи продължителни мисии на астронавти, научни изследвания и, в крайна сметка, установяването на постоянно човешко присъствие извън Земята.

Снимка: Unsplash/NASA

Виж още: Топ заплатите за ИИ кадри задминават тези за създаването на атомната бомба и кацането на Луната