Марс може да е Червената планета, но атмосферата му свети в зелено.

С помощта на сондата ExoMars Trace Gas Orbiter (TGO) на Европейската космическа агенция (ESA) учените за първи път в историята наблюдават атмосферата на Марс да свети в зелено - във видимия спектър на светлината.

Ефектът се нарича въздушно сияние (или дневно или нощно сияние, в зависимост от часа) и се среща и на Земята. Въпреки че има някои сходства със северното сияние (или полярното сияние) тук, на нашата планета, това е различно явление с различни причини. По-специално нощното сияние "се появява, когато два кислородни атома се комбинират, за да образуват кислородна молекула", според ЕКА. На Марс това се случва на височина от около 50 км. За сравнение полярните сияния се появяват, когато заредени частици от Слънцето се сблъскват с магнитното поле на Земята.

Учените подозират, че на Марс има въздушно сияние от около 40 години, но първото наблюдение е извършено едва преди десетилетие от орбиталния апарат "Марс Експрес" на ЕКА, който открива явлението в инфрачервения спектър. След това, през 2020 г., учените наблюдават явлението във видима светлина с помощта на TGO, но на марсианска дневна светлина, а не през нощта. Сега наблюдавахме явлението през нощта чрез TGO.

"Тези нови наблюдения са неочаквани и интересни за бъдещи пътувания до Червената планета", заяви в изявление на ЕКА планетологът от ULiège Жан-Клод Жерар. "Интензивността на нощното сияние в полярните региони е такава, че прости и сравнително евтини инструменти в марсианска орбита биха могли да картографират и наблюдават атмосферните потоци. Бъдеща мисия на ESA би могла да носи камера за глобално изобразяване. Освен това излъчването е достатъчно интензивно, за да може да се наблюдава през полярната нощ от бъдещи астронавти в орбита или от марсианската земя."

Изследването на нощното сияние на Марс, което ще продължи като част от мисията TGO, ще даде на учените представа за процесите, които протичат в марсианската атмосфера. "Дистанционното наблюдение на тези емисии е отличен инструмент за изследване на състава и динамиката на горните слоеве на атмосферата на Марс между 40 и 80 км", казва Беноа Юбер, изследовател в Лабораторията по планетарна и атмосферна физика (LPAP) към Университета в Лиеж. "Този регион е недостъпен за преки методи за измерване на състава с помощта на спътници."

Изследването на атмосферата на Марс може да помогне и при проектирането на бъдещи космически кораби, предназначени за Червената планета. По-доброто разбиране на нейната плътност може да помогне на планиращите мисиите да създадат спътници, които могат да издържат на съпротивлението, създавано от марсианската атмосфера, или да проектират парашути, които могат да свалят полезния товар на повърхността на Червената планета.

Снимка: NASA/JPL-Caltech/Cornell Univ./Arizona State Univ.– E. W. Knutsen

Виж още: Експеримент по квантова химия на МКС създаде екзотично пето състояние на материята