Добре известно е, че що се отнася до климатичната криза, времето е от съществено значение.

Сега едно проучване, публикувано този месец, показва, че топенето на полярните ледени шапки води до по-бавно въртене на нашата планета, което увеличава продължителността на дните с "безпрецедентна" скорост.

Статията, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences, показва, че водата, която се стича от Гренландия и Антарктида, води до увеличаване на масата около екватора, заявява съавторът Сурендра Адхикари от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

"Това е като при пируета на фигурист, който първо държи ръцете си близо до тялото, а след това ги протяга", добави съавторът Бенедикт Соя от ETH Цюрих.

"Първоначално бързото въртене става по-бавно, защото масите се отдалечават от оста на въртене, увеличавайки физическата инерция."

Обикновено Земята се смята за сфера, но е по-точно да се нарече "заоблен сфероид", който е малко изпъкнал около екватора.

Нещо повече, формата ѝ непрекъснато се променя - от въздействието на ежедневните приливи и отливи, които влияят на океаните и земната кора, до по-дългосрочните последици от дрейфа на тектоничните плочи и резките, силни размествания, причинени от земетресения и вулкани.

Документът се основава на техники за наблюдение като интерферометрия с много дълга база, при която учените могат да измерват разликата в времето, необходимо на радиосигналите от Космоса да достигнат до различни точки на Земята, и да използват това, за да направят извод за промените в ориентацията на планетата и продължителността на деня.

Използвана е и Глобалната система за позициониране, която измерва въртенето на Земята много точно, с точност до около една стотна от милисекундата, и дори са разгледани древни записи на затъмнения отпреди хилядолетия.

Ако Земята се върти по-бавно, продължителността на деня се увеличава с няколко милисекунди спрямо стандартната мярка от 86 400 секунди.

Понастоящем по-съществена причина за забавянето е гравитационното привличане на Луната, която дърпа океаните в процес, наречен "приливно триене", който в продължение на милиони години е причинил постепенно забавяне от 2.40 милисекунди на век.

Но новото изследване стига до изненадващото заключение, че ако хората продължат да изпускат парникови газове с високи темпове, ефектът от затоплянето на климата ще бъде по-голям от този на притеглянето на Луната до края на XXI век.

В периода от 1900 г. до днес климатът е довел до удължаване на дните с около 0.8 милисекунди, а при най-лошия сценарий на високи емисии само климатът ще доведе до удължаване на дните с 2.2 милисекунди до 2100 г. в сравнение със същата базова линия.

Това може да не звучи като нещо голямо и със сигурност не е нещо, което хората могат да възприемат.

Но "определено има много последствия за космическата и земната навигация", завършват учените.

Снимка: Unsplash

Виж още: Наноботи ще разширят милион пъти капацитета на изкуствения интелект към 2045 година