Дъното на океана е дом на едни от най-странните същества на Земята. Но там също така минават и най-странните клипове в TikTok, за да стигнат до Аляска, Хавай или другата страна на планетата. По-голямата част от международния онлайн трафик в света преминава през кабели, положени на дъното на океана.

По-рано тази година TAT-8 (Trans-Atlantic Telephone 8), първият трансатлантически оптичен кабел, беше изваден след 38 години. Той лежеше неизползван на дъното на Атлантическия океан в продължение на почти четвърт век. Може да е трудно за въображението да си представим колко дълго те лежат в дълбините на океаните, пренасяйки нашите имейли, видеоразговори и мемове по целия свят. Въпреки че кабелът Макар TAT-8 да беше изтеглен едва тази година, всъщност той беше извън експлоатация от 2002 г., когато възникна повреда, чието отстраняване би струвало непосилно скъпо. Така той лежеше неизползван на дъното на Атлантическия океан в продължение на почти четвърт век. Въпреки че рециклирането му имаше екологични предимства, имаше по-належащи причини за изваждането му: освобождаване на място за нови кабели и извличане на ценната му мед.

Нека разберем как работят тези кабели и защо изваждането на TAT-8 си е струвало.

Около 99 процента от международния интернет трафик използва тези подводни кабели. В експлоатация по целия свят има над 500 от тях. Поставени един до друг, те биха се простирали на повече от милион мили, обикаляйки Земята няколко пъти.

Всеки кабел е с дебелина приблизително колкото градински маркуч. Вътре се намират нишки от стъклени влакна, не по-дебели от човешки косъм. Лазери изпращат кодирани светлинни импулси през тези влакна милиарди пъти в секунда. (В същото време усилватели на сигнала по протежението на кабела усилват лазерните импулси, докато те се движат.) Десетки различни лазерни цветове могат да се движат едновременно по едно и също влакно, като всеки от тях пренася свой собствен поток от данни. Един от тях може да включва имейл, пътуващ от Бостън до Мелбърн, докато друг може да предава видеоразговор от Ню Йорк до Токио. Всеки кабел може да пренася стотици терабита данни в секунда.

Полагането на тези кабели е дълъг и труден процес. Първо, инженерите трябва да начертаят ефективен маршрут, който да заобикаля подводните препятствия. След това, след като кабелът бъде произведен, работниците го пренасят на кораб, където го навиват в огромни резервоари. Сам по себе си този процес може да отнеме около месец.

След като корабът отплава, той се движи със зашеметяваща скорост от 10 километра в час. (Това е приблизително равно на леко тичане.) Екипажите могат да прекарат месеци в морето, бавно изтегляйки кабела от тези огромни резервоари и прокарвайки го през отвори в кърмата на кораба. Ако се натъкнат на лошо време, работниците може да се наложи да прережат линията, да привържат края ѝ към буй и да отидат на друго място, за да изчакат бурята да отмине. След като условията се подобрят, те изтеглят кабела,  съединяват го и възобновяват бавното си пътуване през морето.

Накрая, когато достигне другата страна на континента, кабелът се свързва с център за данни, откъдето ще разпределя вашата електронна поща или ще препраща мема до получателя. Едва тогава е вероятно да се пренесе по въздуха, било то чрез мобилни клетки или местни Wi-Fi мрежи. (Въпреки разрастването на Starlink и подобни услуги сателитният интернет съставлява само малък процент от целия интернет трафик.)

Кабелите са доста издръжливи, но според ООН годишно се случват около 150–200 инцидента с кабели. В повечето райони има резервни линии, които гарантират, че ако един кабел излезе от строя, другите могат да поемат натоварването. В някои отдалечени региони обаче достъпът до интернет може да бъде напълно прекъснат за седмици, ако един-единствен кабел се повреди. През 2022 г. островната държава Тонга в Южния Тихи океан загуби интернет и телефонните си връзки за повече от месец, след като изригване на вулкан повреди единствения кабел, свързващ я с останалата част от света.

Въпреки че подобни прекъсвания могат да бъдат причинени от природни бедствия, около 80 процента от тях се дължат на човешка дейност – обикновено корабни котви или риболовни траулери. През последните години дори станахме свидетели на няколко случая на саботаж. Когато кабелите се скъсат, физическата работа по поправянето им невинаги е най-трудната част. Често по-сложно е да се осигурят всички необходими разрешителни и лицензи, особено когато са замесени няколко или припокриващи се юрисдикции.

Снимка: Unsplash/TeleGeography

Виж още: Състезателният автомобил на Toyota с двигател на течен водород е готов за дебют в Льо Ман