В акваторията на морето Салиш, разположено между канадската провинция Британска Колумбия и американския щат Вашингтон, отдавна са се криели – макар и напълно видими – две малки и необичайни създания.

Изследователи описаха два вида морски паяци, непознати досега на науката; това са първите нови видове, официално описани от този богат на живот район край тихоокеанското крайбрежие на Северозапада, от почти един век насам.

Морските паяци почти винаги изглеждат странно, а конкретно този вид се отличава с червени очи, крака, покрити с власинки, и уста с три устни. Другият вид пък е толкова небрежен към хигиената си, че по тялото му редовно се заселват микроскопични организми. Но въпросът не опира само до самите създания. По-важното е какво разкриват те: учените все още не знаят достатъчно за някои от дребните животни, обитаващи водите съвсем близо до брега.

До Хелоуин остават още няколко седмици, но тези създания са ужасяващо интересни.

Втората част от научното име на Callipallene pilosuspedes произлиза от латински думи, означаващи „космати крака“. Дълги, извити шипове покриват части от краката, служещи за придвижване. Видът притежава и забележими червени очи, както и къс апарат за хранене, завършващ с миниатюрна триъгълна уста, разделена на три устни и обградена от сетивни структури.

Вярно е, че и двата вида са с размери около 1 см (по-малко от половин инч), но ако ги погледнете под микроскоп, устата им изглежда значително по-страховита, отколкото би трябвало да бъде при толкова дребно животно.

Може би най-странната им особеност обаче се намира по-близо до главата. Морските паяци притежават специализирани израстъци, наречени овигери. При мъжките екземпляри те обикновено служат за пренасяне на яйцата. При C. pilosuspedes изследователите са наблюдавали как животното извива силно подвижните си овигери около краката си и прокарва по тях шипове, наподобяващи гребен.

С други думи, изглежда, че този морски паяк носи със себе си собствени инструменти за почистване.

Вторият новооткрит вид е Tanystylum kiixin (произнася се приблизително „кий-хин“).

Името му препраща към Кийхин (Kiix̣in) – традиционната столица на коренния народ Ху-ай-ат (Huu-ay-aht) на остров Ванкувър. Археологическите данни показват, че мястото е било обитавано в продължение на близо 3000 години и остава свещено за народа Ху-ай-ат и до днес. Изследователите са избрали това име, за да отдадат почит на местната общност.

За разлика от своя събрат с „космати“ крака, T. kiixin притежава много по-малки и по-малко подвижни яйценосни крачета (овигери). Тази на пръв поглед незначителна анатомична особеност е от голямо значение, тъй като по тези крайници често се натрупват замърсявания и отломки. Изследователите също така многократно са откривали миниатюрни същества (протисти), живеещи върху тях, включително организми, определени като паразити.

Водещият автор Кормак Толър-Скот описва това явление в съобщение на Университета на Британска Колумбия (UBC) като „екосистема в екосистемата, в екосистемата“. Морският паяк, живеещ сред други морски организми, на свой ред се е превърнал в среда за обитаване от други организми.

Не позволявайте на името да ви подведе – морските паяци всъщност не са паяци. Те са пикногониди – древен клон на морските членестоноги, сроден с по-широката група, включваща паяците, скорпионите и мечоопашатите раци. Обитават изцяло океана и обикновено прекарват живота си, пълзейки по морското дъно или върху други организми.

Много от тях имат устройство на тялото, което граничи с абсурда.

Някои видове имат толкова миниатюрно централно тяло, че основните им органи се разпростират надолу в краката. При други храносмилателният тракт също се разклонява в крайниците. Освен това нямат бели дробове или хриле; вместо това кислородът преминава през тънката им външна обвивка. Обикновено грижата за потомството пада върху мъжките екземпляри. След чифтосването те носят развиващите се яйца върху специални придатъци (овигери), докато се излюпят малките. Те са и една от най-слабо проучените групи животни.

Толър-Скот и колегите му събират морски паяци в периода от септември 2023 г. до август 2024 г. по време на гмуркания на дълбочина до около 18 метра. Те взеха проби от райони около Ванкувър, Виктория, остров Куадра и западното крайбрежие на остров Ванкувър, близо до Бамфийлд. Впоследствие екипът изследва животните чрез сканираща електронна микроскопия с висока разделителна способност и сравни тяхната ДНК с известни еволюционни линии на морски паяци.

Пет от тях вече бяха известни на науката, но спешно се нуждаеха от съвременни описания. Останалите два вида получиха имената T. kiixin и C. pilosuspedes. Малко вероятно е изследователите просто случайно да са попаднали на два уникални нови вида. Вероятно морето Салиш крие още изненади – също толкова удивително странни, колкото и тези двата.

Снимка: Unsplash/Cormac Toler-Scott

Виж още: Samsung Galaxy Z Fold8 Ultra – ново име, познато представяне