Учените, изучаващи единствения потвърден метеоритен кратер в Южна Корея, са открили под повърхността му микробни структури, които може би ще разкрият как сблъсъците с астероиди са създали благоприятни условия за зараждането на живота на Земята.

Откритието е направено в метеоритния кратер Хапчон, известен още като басейн Джеокджунг-Чогье, където изследователите са идентифицирали множество строматолити. Това са слоести структури, образувани от микробни общности, които се считат за едни от най-старите известни следи от живот на Земята.

Структурите, открити в северозападната част на кратера, са с диаметър 10–20 сантиметра и изглежда са се образували много време след самото сблъскване. Местоположението и химичният им състав сочат, че те са се образували в топло хидротермално езеро, създадено в резултат на сблъсъка с астероида.

Според проучването кратерът Хапчон се е образувал преди около 42 000 години, когато астероид се е сблъскал с Корейския полуостров. По-ранни изследвания вече бяха установили, че в тази котловина някога е имало голямо езеро и че там са запазени следи от геоложки процеси, свързани с удара.

Новото проучване предполага, че сблъсъкът е направил нещо повече от това да създаде кратер. Ударите на астероиди могат да разкъсат и нагреят земната кора, създавайки хидротермални системи, където остатъчната топлина затопля подземните води и езерата за продължителни периоди. Екипът предполага, че такива условия са продължили в Хапчон, образувайки хидротермално езеро, способно да поддържа микробни екосистеми.

Геохимичният анализ подкрепи тази интерпретация. Изследователите откриха обогатяване с европий в строматолитите, елемент, който често се свързва с горещи хидротермални течности поради повишената му разтворимост при високи температури. Седиментите също съдържаха повишени нива на калций, калцит и сяра, свързани с микроорганизми, приспособени към по-топли среди.

Радиовъглеродното датиране показа, че строматолитите са се образували преди около 23 400 до 14 600 години, което сочи, че хидротермалното езеро вероятно е просъществувало десетки хиляди години след сблъсъка.

Водещият автор Джесу Лим описа откритието като първото изчерпателно доказателство, сочещо, че строматолити могат да се образуват в хидротермални езера, създадени в резултат на сблъсъци с астероиди.

Значението на откритието се простира отвъд самия кратер. Строматолитите са сред най-старите известни свидетелства за живот, като някои от тях датират отпреди поне 3.5 милиарда години. Много от тях са били образувани от фотосинтетични микроби, като цианобактериите, за които се смята, че са допринесли за Голямото окислително събитие на Земята преди около 2.4 милиарда години.

Изследователите предполагат, че езерата, образувани в резултат на сблъсъци на силно бомбардираната ранна Земя, може да са действали като локализирани „оазиси на кислород“, където микробите, произвеждащи кислород, са могли да оцелеят и да се разпространят.

Идеята остава интерпретативна и не доказва, че строматолитите директно са довели до оксигенацията на атмосферата. Тя обаче въвежда възможен механизъм, свързващ сблъсъците с астероиди, хидротермалните среди и развитието на микробите. Откритията могат да повлияят и на изследванията в областта на астробиологията.

Тъй като ранният Марс вероятно е имал кратерни езера и хидротермални системи, образувани от сблъсъци, подобни среди биха могли да станат обект на търсене на доказателства за древен марсиански живот. Екипът отбеляза, че ще е необходимо да се изследват допълнителни кратери от сблъсъци на Земята, за да се определи дали хидротермалните строматолитни системи са били по-разпространени, отколкото се е смятало досега.

Снимка: Unsplash/Wikimedia Commons

Виж още: 650 000 долара ви превръщат в могъщ ходещ робот, сякаш излязъл от филмите и видеоигрите (ВИДЕО)