Ново проучване на Университета на щата Пенсилвания и Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА разглежда как извънземни наблюдатели биха могли да засекат сигнали, идващи от Земята. Изследването се фокусира върху моделите на човешките предавания в дълбокия космос и как те биха могли да насочат търсенето на извънземна интелигентност (SETI) – научния опит да се открият доказателства за напреднали извънземни цивилизации чрез признаци като изкуствени радио- или лазерни сигнали, известни като „техносигнатури“.

SETI често включва сканиране на небето за електромагнитни сигнали – енергийни вълни, които включват радиовълни и пътуват през космоса – които биха могли да идват от извънземни цивилизации. За да подобрят това търсене, учените понякога използват нашите собствени предавания като модел. Предишни проучвания сочат, че най-забележителните техносигнатури от Земята са сигнали, изпратени чрез мрежи за дълбокия космос и междупланетен радар. Това проучване се основава на тази идея, като анализира 20 години записи от Мрежата за дълбокия космос на НАСА (DSN) – глобална система от гигантски антени, която комуникира с космически кораби далеч отвъд Земята.

Изследователите установиха, че повечето сигнали са били изпратени по равнината на еклиптиката — плоската област около Слънцето, където се движат повечето планети — и често към други планети. „Хората общуват предимно с космическите апарати и сондите, които сме изпратили да изследват други планети като Марс“, казва Пинчен Фан, докторант в Университета на щата Пенсилвания и водещ автор на статията. „Но планета като Марс не блокира цялата трансмисия, така че отдалечен космически кораб или планета, разположени по пътя на тези междупланетни комуникации, биха могли потенциално да засекат излъчването.“

Проучването показва, че ако извънземен вид наблюдаваше по време на съединение между Земята и Марс – подреждане, при което планетите изглеждат подредени в една линия от гледна точка на наблюдателя – имаше 77 процента вероятност да уловят една от нашите трансмисии. Това е 400 000-кратно увеличение в сравнение със случаен наблюдател в произволен момент. Други планетарни подреждания дават 12% вероятност. Извън тези подреждания шансовете са много по-малки.

„Мрежата за дълбокия космос на НАСА осигурява жизненоважната връзка между Земята и нейните междупланетни мисии, като космическия апарат „Ню Хорайзънс“ и космическия телескоп „Джеймс Уеб“, заявява Джоузеф Лацио, научен сътрудник по проекта в JPL. „Тя изпраща в космоса едни от най-мощните и устойчиви радиосигнали на човечеството.“

Екипът също така изчисли, че средна DSN трансмисия може да бъде засечена на разстояние до 23 светлинни години – като една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година – с телескопи, подобни на нашите. Това означава, че близките слънчеви системи, които са ориентирани перпендикулярно на орбиталната равнина на Земята, са особено обещаващи цели за SETI. Перпендикулярните системи са планетни системи, наблюдавани отстрани от Земята, което прави преминаването на планетите по-лесно за наблюдение. Проучването предполага, че търсенията трябва да дадат приоритет на тези системи и да съвпадат с екзопланетарни конюнкции или затъмнения между планети – събития, при които едно небесно тяло блокира друго от погледа, тъй като тези условия значително подобряват шанса за улавяне на сигнали.

Фан обяснява: „Анализът на посоката и честотата на най-често срещаните ни сигнали ни дава представа къде трябва да насочим вниманието си, за да увеличим шансовете си за откриване на извънземни технологични следи.“ Астрономите вече изучават екзопланетите — планети, орбитиращи около звезди извън Слънчевата ни система — по време на транзити, когато дадена планета преминава пред своята звезда и леко затъмнява светлината ѝ. С предстоящото изстрелване на космическия телескоп „Нанси Грейс Роман“ учените очакват да открият стотици хиляди нови екзопланети, което ще разшири зоната на търсене.

Джейсън Райт, преподавател по астрономия и астрофизика в Университета на щата Пенсилвания, добавя: „Човечеството е все още в началото на своето космическо пътуване и с навлизането ни все по-далеч в Слънчевата система нашите предавания към други планети само ще се увеличават. Използвайки нашите собствени комуникации в дълбокия космос като отправна точка, ние количествено определихме как бъдещите търсачи на извънземна интелигентност биха могли да подобрят работата си, като се фокусират върху системи с определени ориентации и подредби на планетите.“

В проучването се отбелязва също, че макар радиосигналите да са най-разпространени, при бъдещи търсения би могло да се обмисли използването на лазерни предавания. НАСА тества междупланетарна лазерна комуникация, а извънземните цивилизации биха могли да използват лазери вместо радиовълни, въпреки че лазерите генерират по-малко странични ефекти.

Снимка: Unsplash

Виж още: Една единствена настройка, която мнозина геймъри пропускат, може да отключи до 30 процента производителност