Лазерите помагат на учените да надникнат в някои от най-крехките научни съкровища в света, без да ги отварят.

Изследователи разработиха лазерна техника за сканиране, която може да идентифицира консервиращите течности в запечатани музейни буркани с екземпляри, някои от които датират отпреди почти 200 години.

Това откритие е особено важно за музеите по естествена история, които съхраняват общо над 100 милиона екземпляра, консервирани в течности, по целия свят. Много от тези буркани съдържат неизвестни или слабо документирани химически смеси, които могат да бъдат токсични за хората или вредни за самите екземпляри, ако бъдат разбъркани.

Предизвикателството е особено актуално за колекциите, свързани с Чарлз Дарвин. Екземплярите, събрани по време на неговото пътешествие на борда на кораба "Бийгъл", продължават да играят централна роля в еволюционната наука, но много от тях са консервирани с исторически методи, които се различават значително по състав и безопасност.

Досега, за да се определи какъв вид течност обгражда даден образец, беше необходимо да се отвори бурканчето, което създаваше риск от изпаряване, замърсяване и необратими повреди. Новият подход елиминира тази опасност, като позволява на учените да анализират съдържанието през самото стъкло.

Методът се основава на пространствено изместена Раманова спектроскопия (SORS) – преносима лазерна техника, която отчита разсейването на светлината след преминаването ѝ през контейнер и течност. Чрез анализ на фините промени в енергията на светлината изследователите могат да определят химичния състав на консервиращите течности без директен контакт.

С помощта на преносимо оборудване в складовите помещения на музея екипът анализира 46 запечатани екземпляра, включително риби, събрани от Дарвин, бозайници и различни безгръбначни. Техниката идентифицира точно консервиращите течности в почти 80% от случаите и частично идентифицира 95% от всичките.

Различни модели на консервиране се наблюдават при различните видове. Бозайниците и влечугите обикновено се третират с формалин, преди да бъдат съхранявани в алкохол, докато безгръбначните често се консервират директно във формалдехид или смесени разтвори, съдържащи добавки като глицерол или пропилен гликол.

Резултатите от изследването предлагат практични ползи за кураторите, натоварени с дългосрочната грижа за колекциите. Знанието за наличието на химични вещества помага на музеите да преценят кога е необходима намеса и намалява рисковете за персонала, отговарящ за консервацията. Някои исторически консерванти съдържат токсични или нестабилни съединения, включително разтвори на основата на живак или пикринова киселина, които с времето могат да станат експлозивни. Етикетите, когато има такива, често са неточни поради изпаряване или замърсяване през десетилетията.

Освен за колекцията на Дарвин този подход може да се приложи в музеи по целия свят, като предлага по-безопасен начин за управление на стареещите мокри колекции и съхранение на незаменими биологични записи.

Снимка: Pexels/Natural History Museum

Виж още: SpaceX работи по собствен телефон, който ще бъде доста по-различен от стандартните апарати