След много десетилетия физиците все още са по следите на нещо, което може да промени разбирането ни за Вселената: тъмната материя под формата на първични черни дупки. Това не са масивните чудовища, образувани от умиращи звезди, а малки черни дупки, създадени в първите мигове след Големия взрив, които обикалят Вселената и посещават нашата единствена слънчева система на всеки около десет години.

И ако новата теория на физиците от Масачузетския технологичен институт е вярна, тези древни космически скитници могат да бъдат липсващото звено в мистерията на тъмната материя.

Дейвид Кайзер, професор по физика и история на науката в Масачузетския технологичен институт, заедно със своя екип смята, че скоро може да открием доказателства за тези неуловими обекти точно тук, в нашата Слънчева система.

Изследването им, публикувано в Physical Review D, показва, че ако тези първични черни дупки наистина съществуват, те би трябвало да преминават през нашата Слънчева система поне веднъж на десетилетие, като потенциално могат да предизвикат леко „колебание“ в орбитата на Марс - колебание, което съвременните технологии биха могли да открият.

За да разберем защо тази теория е толкова убедителна, трябва да преразгледаме какво знаем - или по-скоро какво не знаем - за тъмната материя.

По-голямата част от физическата Вселена, около 80 процента, не е съставена от видимите неща, които можем да видим и пипнем, като звезди, планети или кухненската мивка. Останалата част е мистериозна субстанция, известна като тъмна материя.

Тази невидима материя не взаимодейства със светлината или с други електромагнитни лъчения, поради което е много трудно да бъде открита. Но нейното гравитационно въздействие е достатъчно голямо, за да повлияе на движението на звездите и галактиките.

В продължение на десетилетия учените поставят детектори на Земята, за да се опитат да уловят частици тъмна материя, предполагайки, че тя може да е съставена от екзотични частици, които се разпадат в откриваеми форми. Но след безброй експерименти тези търсения са останали без резултат.

И така, ако тъмната материя не е съставена от мистериозни частици, какво представлява тя?

Най-напред имаме обяснението за първичните черни дупки - теория, предложена за първи път през 70-те години на миналия век, но до голяма степен отхвърлена до последните години. За разлика от черните дупки, образувани от колапсиращи звезди, първичните черни дупки би трябвало да са възникнали от невероятно плътни области на Вселената в първите секунди след Големия взрив.

Те биха могли да бъдат малки като атом, но с масата на астероид. Това е странна идея, но може би има смисъл.

Кайзер и екипът му започват да мислят какво би се случило, ако една от тези микроскопични черни дупки премине през Слънчевата система. Първоначално идеята изглеждала като шега.

Както си спомня Тунг Тран, аспирант в Станфордския университет и водещ автор на изследването: „Някой ме попита какво би станало, ако първична черна дупка премине през човешко тяло“.

Тран направил изчисления и установил, че ако тя премине в рамките на един метър, ще изтласка човек на около 7 метра за секунда. Не е много успокояващо, но и невероятно малко вероятно.

Но какво би станало, ако първична черна дупка прелети покрай нещо много по-голямо, например планета? Екипът направил изчисления за Земята и Луната, но установил, че ефектите са твърде неясни - има твърде много други фактори, които биха могли да предизвикат подобни движения.

Марс обаче е различна история. „Като се има предвид, че учените проследяват Марс с невероятна точност, с точност до около 10 сантиметра, осъзнахме, че всяко колебание, причинено от черна дупка, би било много по-лесно да се открие“, обяснява Кайзер.

Те смятат, че ако черна дупка се доближи на няколкостотин милиона километра от Марс, орбитата на планетата ще се измести с около метър за няколко години - незначително движение, което обаче можем да измерим със сегашната технология.

За разлика от Земята или Луната, на Марс няма много смущения от други гравитационни сили. Това е като чиста дъска, където можем да видим по-ясно миниатюрния ефект от преминаваща черна дупка.

И така, какво означава всичко това за разбирането ни за Вселената?

Ако тези колебания могат да бъдат открити и потвърдени, това би било сериозно доказателство, че първичните черни дупки съставляват значителна част от тъмната материя.

Това не само ще разреши една от най-големите загадки във физиката, но и ще открие нови пътища за изследване на ранните моменти на самата Вселена. Но дори и тази теория да не се потвърди, търсенето на тъмна материя продължава. „Науката е като белене на лук“, казва Кайзер. „Всеки слой, който отлепяме, води до нови въпроси и нови възможности. А понякога откриваме нещо, което не сме очаквали.“

Затова учените ще продължат да наблюдават Марс. Червената планета може би крие ключове за разкриване на най-големите тайни на Вселената.

Снимка: Unsplash

Виж още: Фотографът пътешественик Остин Ман подложи iPhone 16 Pro на най-тежкото фото изпитание (ВИДЕО)