NASA и Италианската космическа агенция съобщиха, че са подобрили рекорда за най-далечно откриване на земни навигационни сигнали от разстояние 390 000 километра в Kосмоса.

Тестът е сред 10-те експеримента, които американската космическа агенция изпрати на борда на лунния модул Blue Ghost - частен космически кораб, построен от базираната в Тексас Firefly Aerospace. Роботизираният спускаем апарат без екипаж кацна меко на Луната на 2 март. Няколко часа след това кацане приемникът отново улови и проследи сигнали от лунната повърхност - постижение, което се прави за първи път.

Демонстрацията, наречена Lunar GNSS Receiver Experiment, или LuGRE, доказа, че космически апарат на Луната или летящ в лунна орбита може да открива GPS и други навигационни сигнали от Земята. Този пробив би могъл да улесни бъдещите мисии на Artemis, като позволи на космическите кораби с астронавти да определят самостоятелно местоположението и скоростта си, докато се приближават към Луната.

За широката общественост може да изглежда странно, че космически кораби продължават да се разбиват или да се преобръщат на лунната повърхност, въпреки че първото меко кацане на Луната се е случило преди шест десетилетия. Но кацането на Луната продължава да е трудно. Екзосферата на Луната не осигурява почти никакво съпротивление, което да забави космическия кораб. Освен това там всичко е около шест пъти по-наклонено, отколкото на Земята. На Луната или около нея няма GPS системи, които да насочат кораба към мястото на кацане, което може да е осеяно с опасни кратери.

Обикновено инженерите проследяват космическите кораби с помощта на сигнали от станции на Земята и сензори на самите космически кораби. Експериментът LuGRE показа, че бъдещите кацания може да не изискват толкова голяма зависимост от хората в контрола на мисията, ако отдалечените космически кораби могат да използват навигационните сигнали на Земята автономно.

Тези навигационни сигнали се отнасят до радиосигналите, изпращани от спътниците в Глобалната навигационна спътникова система на Земята, която включва GPS, използвана в САЩ, и „Галилео“, която е подобна система, използвана в Европа. Сигналите съдържат информация за местоположението на спътника и точното време на изпращането им. Смартфоните, автомобилите и самолетите получават тези сигнали, а указанията, които те дават, са се превърнали в незаменима част от ежедневието.

Сателитите в околоземна орбита изпращат сигнали не само до 3емята, но и далеч в Космоса. Въпросът беше колко далеч могат да достигнат те и да бъдат полезни. Предишният рекордьор по получаване на сигнал беше на 337 000 километра от Земята - постижение, постигнато от мисията на НАСА Magnetospheric Multiscale Mission.

Снимка: Unsplash/NASA/Dave Ryan illustration

Виж още: Първият в света биологичен компютър използва човешки мозъчни клетки с изчислителна техника на силициева основа