Бележниците и тетрадките, които Мария Кюри е попълвала с резултатите от своите изследвания, и до днес са опасни за допир. Повече от век след като е писала в тях, страниците остават радиоактивно замърсени, предимно с радий-226, а оригиналните томове се съхраняват при строг радиационен контрол. За да ги прочетете в Националната библиотека на Франция в Париж, където са съхранени в кутии с оловно покритие, първо трябва да подпишете декларация за освобождаване от отговорност и да облечете защитно облекло.

Това не е просто странност, свързана с опазването на документите. Това е пряко следствие от физичните открития, за които Кюри е допринесла.

В замърсяването преобладава радий-226, а ключовият показател е неговият период на полуразпад: около 1600 години. Периодът на полуразпад е времето, необходимо за разпадането на половината от радиоактивното вещество. След сто години разпадът на радий-226 едва е започнал – изчезнали са само няколко процента от него, поради което един век почти не е допринесъл за повишаване на безопасността на тези страници. Той също така се разпада в поредица от по-нататъшни радиоактивни продукти, включително радон, така че замърсяването не е едно вещество, което просто си стои на място, а малък, самовъзпроизвеждащ се източник.

При тази времева скала прогнозите сочат, че тетрадките ще останат опасни за свободно боравене до около 3500 г. Мастилото и хартията са обикновени. Това, което е проникнало в тях, обаче не е.

Кюри работи ръчно с радий и полоний всеки ден, в епоха, когато никой не разбираше какви са последиците от това излагане. Тя и съпругът ѝ Пиер изолират двата елемента през 1898 г., а тя самата измисля термина „радиоактивност“, но вредата от това, с което работят, просто все още не била известна. Тя разбърква светещи разтвори, носи епруветки с радиоактивен материал в джобовете си и се твърди, че е държала проба до леглото си, защото ѝ харесвало сиянието ѝ.

В такава лаборатория радиоактивният прах се наслагва върху всичко: работната маса, дръжките на вратите, страниците на бележника. Не става въпрос само за документите ѝ. Мебелите ѝ, готварската ѝ книга и дрехите ѝ носят същото замърсяване, а старата ѝ лаборатория в Париж беше напълно дезактивирана едва през 1991 г. – почти шестдесет години след смъртта ѝ.

Затова библиотеката ги третира като това, което са – нискорадиоактивни обекти с огромна историческа стойност. Те се съхраняват в кутии, облицовани с олово, тъй като радий-226 и продуктите от неговия разпад излъчват гама-лъчи, които обикновените материали не спират. Изследовател, който желае да се запознае с оригинала, подписва декларация, че е запознат с риска, и работи под защитни мерки. Тефтерите са част от по-широката колекция „Кюри“, която библиотеката съхранява и която е достъпна за учени само при тези условия.

Опасността е реална, но при правилно боравене е незначителна, което е и целта на контролните мерки. Отказът от отговорност не се отнася толкова до един-единствен опасен следобед, колкото до това да се гарантира, че никой няма да се отнася към радиоактивен артефакт, сякаш е просто стара книга.

Във всичко това има нещо тъжно. Тефтерите са работните записки на жената, която ни даде думата „радиоактивност“, и те са радиоактивни, защото тя е извършила тази работа, преди някой, включително и самата нея, да осъзнае цената ѝ.

Кюри умира през 1934 г. от кръвно заболяване, широко свързвано с дългогодишното ѝ излагане на радиация. Страниците ѝ ще продължат тихо да излъчват радиация още петнадесет века, дълго след като науката, която описват, е станала общоизвестна – физическо напомняне за това колко ново и колко опасно е било някога това знание. Докато страниците най-накрая могат да се докосват с голи ръце, те ще са я надживели с почти две хиляди години.

Снимка: Pexels

Виж още: Ако не можете да си позволите цяло Ferrari, този волан на Thrustmaster е най-автентичният начин да се докоснете до него