Благодарение на огромната си плътност ДНК може да съхранява еквивалента на около 10 цифрови филма с данни в обема на едно зърно сол.

Сега учените от университета Колумбия са разширили концепцията още повече, като записват данни в ДНК на живи бактерии.

За да се съхраняват данни в ДНК, те трябва да бъдат преобразувани от ДНК синтезатор от своя двоичен формат от единици и нули в органичен код: комбинации от четирите бази на молекулата, включително аденин, гуанин, цитозин и тимин.

За съжаление колкото по-дълъг е този код, толкова по-малко прецизна става работата на синтезатора. Като заобиколно решение изследователите разделят кода на части. След това при извличането на ДНК трябва да бъдат сглобени отново, за да получат достъп до данните.

Това също не спира ДНК да се разгражда с течение на времето, което означава, че съхранението на данни не е вечно.

Като решение изследователите от университета Колумбия се опитват да разберат дали същото работи с живи организми. Тези данни не само ще продължат много по-дълго, но дори могат да бъдат предадени на потомството на организмите.

Екип, ръководен от Харис Уанг, работи върху това през последните няколко години. Съвсем наскоро екипът успя да кодира електрически 72 бита данни, за да напише низа от букви „Здравей, свят!“ (Hello World!) в популация от бактериални клетки.

Изследователите са използвали CRISPR: популярната техника за редактиране на гени, която може да снажда и редактира нови последователности в ДНК, за да съхранява данни в тези активни гени.

„Тази работа установява директна рамка за съхранение на цифрови към биологични данни и подобрява нашия капацитет за обмен на информация между базирани на силиций и въглерод субекти“, пише екипът в статията си, публикувана тази седмица в списанието Nature Chemical Biology.

Излишно е да казвамe, че въпреки невероятното постижение това не са много данни.

„Няма да се конкурираме с настоящите системи за съхранение на памет“, шеговито признава Уанг пред сп. Science.

Екипът също така ще трябва да намери начин данните да оцелеят при мутации и репликации на ДНК на бактериите.

Снимка: Unsplash

Виж още: Каква операционна система се използва в Космоса?