Бързина. Една важна характеристика, която винаги търсим в своите мобилни устройства. Това не звучи като прекалено сериозна претенция, нали? Но често към нея се добавя по-компактен размер, по-ниско тегло... тогава нещата стават много по-сложни. Сложни, но не и невъзможни според ново откритие на IBM и Samsung.

Двете компании обявиха, че са постигнали технологичен пробив, създавайки т.нар. нанолиста (nanosheets). Благодарение на тях електрониката в чиповете ще може да бъде смалена още малко, за да могат процесорите да бъдат по-мощни, без да се жертва размерът. Какво означава това? Сравнено с днешните чипове, IBM и Samsung очакват тяхната технология да доведе до увеличаване с 40% на производителността, като се запази същото енергийно потребление или запазване на производителността, но за сметка на една четвърт от днешното потребление.

През последните десетилетия производителите на чипове постоянно избутват границите, произвеждайки все по-малки технологични устройства, сред които лаптопи и най-вече – смартфони. За съжаление поддържането на този прогрес, начертан от Закона на Мур, е трудно начинание – удвояване на броя транзистори върху една и съща площ на всеки две години. Дори компании като Intel, чийто основател е самият Гордън Мур, започват да забавят този процес. Днешните чипове са изградени по 10-нанометрова технология – размерът на транзисторите, като 1000 могат да се съберат от единия до другия край на диаметъра на косъм, припомнят от Cnet. Следващото поколение ще намали размера им до 7 нанометра, а технологията, разработена от IBM и Samsung – до 5 нанометра.

Това е важно, защото ще позволи побирането на четири пъти повече транзистора в чипове с днешните размери. Така те ще могат да обработват повече данни, да прилагат по-добра последваща обработка на заснетите снимки, по-добре да познават речта и да се справят на изцяло ново ниво със стабилизацията на клиповете, които правим.

Разбира се, не всичко е толкова розово, колкото го описват от IBM и Samsung. Причината е, че днес производителите на чипове нямат единно мнение за това, точно как се измерват транзисторите. Също току-що обявеният пробив има да извърви дълъг път, докато бъде приложен в чиповете на нашите бъдещи телефони - най-рано 2019 година. Според IBM тези бъдещи чипове няма да бъдат по-скъпи от днешните, но преди това производителите трябва да преминат към изцяло нов процес на производство – използването на екстремна ултравиолетова литография (EUV) за нанасяне върху подложката (пластина от полупроводников материал).Ако всичко мине по план, най-вероятно тази технология ще бъде водещата зад самоуправляващите се автомобили, разработките на изкуствен интелект и 5G сензори – все технологии, за които всеки голям производител потрива ръце.

Днес 5-нанометрови чипове звучат впечатляващо, особено когато имаме предвид, че не е имало голям скок в тази сфера от 2009 година, когато е представена технологията FinFET. Три години по-късно излиза и първият резултат от нея – 22-нанометров процесор. Тази технология обаче може да издържи най-много до 7 nm, след което трябва да бъде заменена. До днес не беше ясно точно как.

Най-четени
Всички

Телефон със селфи камера под дисплея? Ще видим след само два дни

130 | 24.06.2019
Още от Tech

Вградената в екрана камера е триумф на дизайна, но не и на фотографията

21 | Преди 17 ч.