Бумът на безогледалните фотоапарати

Някои чужди и български рецензенти на фотоапарати и видеокамери вече написаха своите обзорни материали за събитията и тенденциите през годината. Както те, така и изтъкнати световни анализатори на пазара за фото-видео техника са почти единодушни, че не се е случило нищо революционно спрямо предходните една или две години. Новостите били „само в дребните детайли” и усъвършенстването на старите постижения. Но нима дребните детайли не са именно това, което отличава посредствената снимка от страхотната снимка? Точно в този пазар „малките” подробности са от решаващо значение, а изминалата година ни осигури толкова много „дреболии”, че обстойното им изреждане и описание би могло да изпълни обема на целия ни каталог. Затова, без да задълбаваме в общи приказки, нека разгледаме „малките” неща, които станаха големи...

Днес всички устройства за запазване на спомени са „фотокамери”: фотоапаратите снимат и видео, а видеокамерите правят и снимки.

Под „микро” вече се разбира „великан”

Макар и с леко закъснение, безогледалните фотоапарати със сменяе­ма оптика, известни като MILC или Микро 4/3, вече се радват на заслужения успех. Този стандарт се утвърди след много рискове и инвестиции от Olympus и Panasonic, като едва сега, когато моделите на тези компании са в своето трето издание (съответно PEN Е-P3 и Lumix G3), се отчитат първите по-сериозни възвръщания на направените вложения. На всичко добро му трябва време, за да си проправи път, а от 2011 година търговците отчитат постоянно нарастващ интерес към новия стандарт. Отчитат го и конкурентните ком­пании, които отлагаха навлизането си на този фронт – неотдавна Nikon се реши на свой ред да предложи компактна фотокамера без огледало. Моделите V1 и J1 не са по стандарта Микро 4/3, но малко или много са базирани на тази идея: максимално качество във възможно най-портативно и леко тяло. Всичко останало действително е в малките подробности: новите поколения безогледални фотоапарати на Olympus, да речем, заложиха на носталгичен (ретро) дизайн, двуядрен процесор за обработка на изображенията и светкавично бърза 120-херцова система за автофокус. От друга страна, Panasonic създадоха суперкомпактния Микро4/3 модел G3, който обаче е със сензор с много по-висока резолюция от обичайните 12 MP и се възползва от сензорния дисплей по възможно най-ефективния начин. Тъчскрийн дис­плеят не просто е „позната среда” за съвременните потребители на смартфони и таблети, а позволява бързо фокусиране в избрана точка от сцената дори когато обектът е в най-отдалечените краища на екрана.

Възходът на стандарта Микро 4/3 е обясним – тези фотокамери са много компактни и правят страхотни снимки.

А от трета страна, друг водещ играч при Микро 4/3 фотоапаратите – компанията Sony – предложи NEX-ове за всякакви изиск­вания и за всеки джоб. Едно от най-горещите предложения е моделът NEX-7, който е с такива технически спецификации и възможности, които могат да засрамят даже DSLR-ите за любители и ентусиасти. Повече от „просто почетно споменаване” заслужават и Samsung, които с NX200 не само догонват другите лидери в този пазарен сегмент, но вдигат летвата чрез 20 MP сензор и нови обективи с интелигентни функции, някои от които несъмнено ще бъдат тепърва заимствани от конкурентите.

Как се отразява Микро 4/3 на DSLR-ите за любители?

Водещите производители на DSLR-и не изглеждат притеснени от възхода на безогледалните фотокамери. През 2011-а всеки от тях се отчете с поне един модел. EOS 600D на Canon, отличен с награда от EISA за Европейски фотоапарат на 2011–2012, даже си имаше и по-достъпен събрат – 1100D. Nikon може и да се опитват да правят собствена малка революция при безогледалните фотоапарати с моделите V1 и J1, но не забравиха да ни зарадват с DSLR-а D5100, който съчетава едни от най-актуалните технически спецификации с чудесна цена. A35 на Sony също направи технологията си с полупрозрачно огледало достъпна и за любителите.

Само времето ще покаже дали смелият опит на Nikon да конкурира стандарта Микро 4/3 ще се окаже успешен.

Ако от само себе си се разбира, че Микро 4/3 никога не могат да бъдат сериозна алтернатива на свръхтехнологичните мастодонти за професионалисти, положението не е толкова сигурно за моделите, предназначени за ентусиасти (една стъпка над тези за „обикновените любители”). Например Sony NEX-7 дори по цена се цели точно в този отрязък от пазарния сегмент – но дали Микро 4/3 ня­кога ще се наложи над по-долните класове DSLR-и, това е въпрос, на който тепърва ще отговори бъдещето.

Конкретно за тенденцията „фотокамера”

Като използваме толкова често термина „фотокамера”, нямаме предвид побългарена версия на английския термин camera (фотоапарат), а всъщност влагаме смисъл на устройство, което умело съчетава функциите на фото­апарата и видеокамерите. Това е една от водещите тенденции през изминалата година. Веднага някой може да възрази, че фотоапаратите отдавна снимат и видео, но едва през 2011-а масово започнаха да снимат с FullHD резолюция, при това качеството е съпоставимо или дори по-добро от това на някои видеокамери. Тенденцията е валидна и когато говорим за видео­камерите – при тях стана стандарт да могат да правят и статични изображения с висока резолюция, докато заснемат даден клип. Накратко, фотоапаратите снимат страхотно видео и видеокамерите правят страхотни снимки. И едните, и другите са „фотокамери”.

Най-интересното тук е, че няма никакво значение за кой клас устройства говорим. Описаната тенденция е валидна даже за „сапунерките”, появили се през последните месеци, което не е изненадващо. Защо? Закономерно е, тъй като и смартфоните вече могат да правят Full HD клипове и надскочиха „горната граница” от 8 MP снимки. Конкуренцията и размиването на границата между устройствата са толкова напреднали, че разликите – за пореден път отчитаме – са в малките детайли.

Тазгодишните фотоапарати, дори малките тип „насочи и снимай”, са способни да заснемат качествено Full HD видео при високи скорости.

Кончината на термините „аматьор” и „аматьорски”

Днес всичко е „умно” (smart), като фотокамерите не правят изключение. През годината дебютираха първите модели с вграден Wi-Fi (Samsung SH100 и Panasonic FX90), които добавят екстри, доскоро присъщи на смарфоните и таблетите – поне що се отнася до функционалността. Можете да споделяте снимките си в социал­ните мрежи веднага щом ги направите. Самото създаване на добре композирани и оптимално експонирани изображения се подпомага от вградените приложения: самоучители и подробни напътствия. Масовото навлизане на устройствата с „интелигентни” режими и сензори, позволяващи автоматични и точни настройки, практически премахва термина „аматьор”. Днес човек трябва да се постарае, за да направи... лоша снимка! Макар и подценявани, именно на „аматьорските” фотокамери дължим масовото навлизане на екстри като сензорните дисплеи – включително в по-горните класове Микро 4/3. Това е валидно и за специалните системи, създадени за работа в условия със слаба светлина. Няма водеща или догонваща компания, която да не пусна модели с високочувствителни сензори или комбинация от сензор с процесор, позволяващи автоматично създаване на нощни снимки с изключително ниски нива на цветен шум и без размазване на подвижните обекти.

3D: развитие напред без излишна шумотевица

Още миналата година, когато 3D технологията навлизаше в почти всеки тип устройство, имаше фотоапарати и видеокамери, които създаваха стереоскопични изображения и клипове. Тази година, както можеше да се очаква, предложения­та са много повече, но като че ли компаниите избягват да „пресоляват манджата” – те интегрират 3D възможностите, но не акцентират на тях в маркетинговата кампания за продуктите си. Дори фотоапаратите само с един обектив правят триизмерни снимки – от компактните с вграден обектив през някои Микро 4/3, та чак до любителските DSLR-и. Разбира се, по-добрите 3D резултати се получават от двойните обективи, каквито Panasonic осигуряват както за своите безогледални фотоапарати, така и за някои топмодели видеокамери.

Фотоапаратите снимат в 3D по различни технологии, но видеокамерите задължително изискват специален двоен обектив.

Всъщност при видеокамерите се отчита една важна особеност – при тях е задължително да използвате специален обектив, тъй като за видео­то не могат да се използват същите хитринки за правене на 3D, каквито виждаме при фотоапаратите с вграден обектив. И съответно: докато някои фотоапарати позволяват възпроизвеждане на триизмерните фотоси чрез собствените си вградени дисплеи, за клиповете от видеокамерите е задължително да имате подходящ външен дисплей –

телевизор или монитор с технологията, базирана на активни или пасивни очила.

Обобщение на годината в цифри

По данни на Digitimes Research ръстът в продажбите на любителски дигитални фотоапарати в световен мащаб е малко над 25%. Изследването им показва още, че най-търсени са били 14-мегапикселовите модели (51.5%), следвани от 12-мегапикселовите (28.5%). Изненадващо или не, третото място се заема от фотоапаратите с 10 MP сензор (~13%) – такива с повече пиксели се търсели доста по-малко. Това означава, че хората или просто избягват по-скъпите решения, или вече са наясно, че не броят на пикселите, а „дребните детайли” са това, което прави цифровите ни спомени от забравими в страхотни!

В цифри: пазарът на фотоапарати

Данните, които са отразени в графиката, са по предварителните данни на Digitimes Research за първото полугодие на 2011г. Какво се е променило спрямо миналата година? Компании, като Canon, Sony и Nikon, се радват на скромен ръст от средно 3–4 процента. Други компании, сред които Panasonic и Olympus, са удържали позицията си и пазарният им дял остава непроменен. Ръстът на първите споменати, както излиза, е за сметка на отрицателния ръст от по 3% за Casio и Fujifilm.

Фотокамерите за "екстремисти"

Повечето компании предлагат специални устройства за спортисти, тежкоработници и изобщо за хора, които се нуждаят от по-особени фотоапарати. С тях обикновено можете да снимате на няколко метра под вода в продължение на поне половин час, да ги захвърляте на плажа, без да се притеснявате, че ще се напълнят с пясък, както и да ги използвате в екстремни условия – при много висока или ниска температура. Сякаш по правило такива фотокамери идват с пъстри цветове на корпуса, а ценово се позиционират сред „сапунерките” в горния клас.

Новото лице на ултразумовете

Фотоапаратите с вграден варио­обектив прехвърлиха бариерата от 30-кратно увеличение. И макар през 2011-а производителите да предложиха нови ултразумове

от класически тип (с удобна ръкохватка и богати опции за ръчни настройки), все по-ясно се отчита тенденцията за тяхното постепенно отмиране. Причината е, че дори ултратънките „сапунерки” (point-and-shoot) вече позволяват над 10-кратно (и дори по-голямо) оптично приближение, което прави по-големите им събратя подходящи само за нишова публика. Със сигурност новото лице на ултразумовете тепърва ще стават ултракомпактните фотоапарати, тъй като тук се намесва и маркетинговата политика на компаниите. Причината за последното е, че възможностите за оптично приближение са сред главните преимущества на „сапунерките” спрямо настъпващата конкуренция на смартфоните.