Кратък пътеводител за флаш памет картите

Ето ви бърза гатанка: „Кое е това, което през последните години расте експоненциално във всички дигитални фото устройства без изключение?“ Не,  няма нужда да ми казвате – ние всички много добре знаем отговора – резолюцията на цифровите сензори, които те използват.  
А железен (пардон високотехнологичен) закон е, че колкото по-висока е разделителната способност на една фото матрица, толкова по-голям е обемът на дигиталния файл (снимка), която генерира тя.
Точно по тази причина успоредно с еволюцията на фотографските сензори през последната година с бързи темпове растат обемът и видът на флаш памет картите, които те използват за запис на информация.

В резултат към днешна дата пазарът предлага смущаващо изобилие от формати, технологии за запис и трансфер на данни, описани с толкова много и различни цифрово-буквени обозначения, че човек лесно може да се обърка.
За да внесем малко яснота по темата, в този кратък текст ще се опитаме да отговорим колкото може по-достъпно и кратко на въпроса, от каква точно флаш памет се нуждае вашата камера и как да подберете най-подходящия за нея вид.

Да ги подредим по вид

Понастоящем, освен ако не снимате с професионален монстър от ранга на Nikon D4s, вашият фотоапарат използва флаш памет от типа SD (SecureDigital) или (по-рядко) CF (Compact Flash).
Вторият вид е исторически по-стар и днес се използва относително рядко – ще го откриете само в камерите от най-висок клас. В зората на стандарта той се предлагаше в две основни разновидности – Type I и Type II, но днес вторият нито се произвежда, нито се поддържа. Type I картите за сметка на това все още се развиват активно като технология и в момента ще ги откриете в множество и различни формати, като най-новите от тях (например предлаганите от SanDisk) използват супер бърз UDMA интерфейс и внушителен капацитет (до 256 GB).

SD форматът доминира на пазара за потребителски и полупрофесионални фотоапарати и ще го срещнете в няколко разновидности. Най-старата от тях (SD) е с най-ограничени възможности и обем – до 2 GB. По-новата (и най-масова в момента) версия е SDHC  (Secure Digital High Capacity). Представени през 2006, този клас флаш карти предлагат максимален капацитет от 32 GB и скорости на трансфер до 25 MB/s.
Третата и най-съвременна SD разновидност е SDXC (Secure Digital eXtended Capacity) – формат, анонсиран през 2009. Теоретичният максимум за съхранение на информация, който те предлагат, е респектиращите 2 TB, a максималната скорост за трансфер – от порядъка на 156 до 312 MB/s!
На финала няколко думи и за доста екзотичния XQD формат. Разработен от Nikon специално за техните професионални цифрово-огледални камери от най-висок клас (D4/D4s), той споделя доста общи черти с SDXC – теоретичен пиков капацитет от 2 TB и скорости на трансфер до 500 MB/s!!!

Коя и защо?

Всъщност първият от тези два въпроса не е от особено значение. Видът и конкретният тип на флаш картите, които вашата камера поддържа, със сигурност е надлежно описан в ръководството й за употреба, както и на секцията за поддръжка на официалния сайт на производителя й.
Все пак имайте предвид, че ако камерата ви е стар модел (например Nikon D50), тя вероятно няма да разпознае карта от по-нов вид – например SHDC.

Виж, втория въпрос: от какъв точно клас карта се нуждаете, заслужава повече внимание.
Една от най-масово разпространените днес заблуди сред потребителите в това отношение е свързана със скоростта на серийно заснемане – така наречения burst mode. Това е опция, която почти всички модерни камери предлагат и с нейна помощ апаратът може да запечата серия от кадри с едно натискане на спусъка. Много хора смятат (напълно погрешно), че ако си купят по-бърза флаш карта (поддържаща по-висока скорост на трансфер), това ще увеличи бързината на заснемане. Всъщност тя е ограничена от хардуера на самата камера – вградената в нея буферна памет, и няма нищо общо с вида флаш карта, която използвате.

В същото време взаимовръзка между скоростта на серийно заснемане и вида флаш карта определено има. Колкото по-бърза е картата, толкова по-бързо заснетите и буферирани във вградената памет на апарата снимки ще се прехвърлят върху нея. Респективно това ще ви осигури по-кратко време между сериите кадри и ще ви позволи да снимате по-дълго в сериен режим – една опция, която любителите на спортната фотография без съмнение ще оценят високо.

По съвършено различен начин стоят нещата, когато снимате видео с вашия фотоапарат. Тогава камерата записва директно, в реално време, информация върху флаш картата и нейната скорост е от ключово значение – ако нивото на трансфер падне под определен минимум, това ще влоши качеството на видеозаписа.

Точно по тази причина съвременните SD карти имат допълнителни обозначения, указващи максималната скорост на трансфер, която те поддържат. По принцип препоръчителният минимум за запис на видео с Full HD резолюция (1920 х 1080 пиксела) е 10 MB/s, а за 4К са нужни 3 пъти повече – 30 MB/s.

Съответно бързодействието на най-разпространените в момента формати за флаш карти са както следва:
SD Class 10 – 10 MB/s (по принцип се предлагат и карти от по-нисък клас – 2, 4 и 6, но те не изпълняват минималното изискване за Full HD видеозапис)

SD UHS-I (UHS Speed Class 1) или U1 – 10 MB/s
SD UHS-III (UHS Speed Class 3) или U3 – 30 MB/s
CF VPG 20 – 20 MB/s
CF VPG 65 – 65 MB/s

Как да разчитаме обозначенията?

След като вече имаме някаква яснота по отношение характеристиките на различните флаш карти, няколко думи и относно това, как по-лесно и бързо да се ориентираме кой модел от какъв вид е в зависимост от маркировките по външната опаковка.

За SD първо логото ще ви подскаже от какъв точно тип е картата – SDHC или SDXC. Допълнителният цифров индекс с римски и/или арабски цифри указва максимално поддържаната скорост на трансфер (Class 2, 4, 6, 10, UHS-I, UHS-III).
Капацитетът на картата пък е лесен за разчитане – 16, 32, 64 GB.

При CF обозначенията с малко по-различни. Максимално поддържаната скорост на трансфер на картата понякога се обозначава в мултиплициран индекс спрямо бързодействието на CD-RОМ стандарта. Например 1066х отговаря на 155 MB/s. Друга индикация за скорост е VGP (Video Performance Guarantee). Тя е подобна на „класа“ при SD картите, но при нея е възприет различен цифров индекс – например VPG 20 означава минимално гарантирана скорост от 20 MB/s, а VPG 65 – 65 MB/s.

Накрая – обозначението UDMA (Ultra Direct Memory Access) указва поддръжка на най-новия и съвременен стандарт за пренос на данни. Той отговаря на стандарта, поддържан от РС, и неговата най-нова версия е с пореден номер 7, т.е. максимална скорост за пренос на информация от 167 MB/s. Накрая – капацитетът на картата в гигабайти – също много лесна за разчитане характеристика.

И на финала, за да придобиете обща представа какъв приблизителен обем информация (снимки и видео) можете да запишете върху една типична, съвременна флаш карта, ето малко сурови цифри:
Ако разполагате с камера, използваща 16 МР сензор, при среден размер на некомпресирания (RAW) файл от 48 MB една 32 GB карта ще може да побере около 570 кадъра. Ако снимате в JPEG, това количество е около 10 пъти повече.

Що се отнася до видеозаписите – една типична 32 GB карта може да побере около 160 минути Full HD видео с максимално качество (MPEG-4 AVCHD/H.264 формат, 24 Mbps).