В прецедентен случай, който поставя нови въпроси за навлизането на изкуствения интелект в работната среда, американски служител успя да получи религиозно изключение от задължението да използва ИИ технологии в професионалната си дейност. Любопитното е, че става дума не за последовател на традиционна религия, а за привърженик на светския хуманизъм, според когото прекомерното разчитане на изкуствен интелект може да подкопае човешката способност за самостоятелно мислене и морална преценка.

Дейвид Дърман, 45-годишен административен служител, работещ в сферата на научните изследвания в Университета на Кентъки, се противопоставил на въвеждането на инструменти с изкуствен интелект в ежедневните работни процеси. Сред технологиите, които предизвикали притесненията му, са ChatGPT, Microsoft Copilot и Claude.

Според Дърман използването на подобни системи не е просто въпрос на избор на по-удобен технологичен инструмент. За него то представлява прехвърляне на част от интелектуалния труд и личната отговорност към автоматизирани системи – нещо, което противоречи на основните му убеждения. Дърман обяснява, че самият процес на обмисляне на проблеми, вземане на решения и оценяване на морални дилеми е съществена част от развитието на човека като отговорна личност. Според него именно усилието, необходимо за самостоятелно осмисляне на ситуациите, изгражда способността ни да действаме морално и да поемаме отговорност за собствените си решения.

Той смята, че когато тази дейност се делегира на изкуствен интелект, човек рискува постепенно да отслаби собствената си способност за критично мислене и морална преценка. Позицията му не се ограничава единствено до качеството на генерираните от ИИ отговори. Дърман поставя под въпрос и по-широките последици от масовото внедряване на технологията – включително въздействието ѝ върху човешкото достойнство, творчеството, заетостта и околната среда.

В писмото си до университета той изразява опасения, че автоматизирането на човешкото присъствие, личното изслушване и индивидуалната отговорност противоречи на задължението му да поставя човешкото достойнство и благополучие на първо място. За да защити позицията си, Дърман се обърнал към Американската хуманистична асоциация (American Humanist Association – AHA). Организацията му помогнала да подготви официално искане за религиозно изключение съгласно дял VII (Title VII) от американския Закон за гражданските права от 1964 г.

Законът забранява дискриминацията на работното място въз основа на религия и задължава работодателите да предоставят разумни улеснения на служители, чиито искрено поддържани религиозни убеждения влизат в конфликт с определени служебни изисквания, освен когато това би създало прекомерна тежест за работодателя.

Макар хуманизмът да не изисква вяра в Бог или свръхестествена сила, американските съдилища са признавали, че определени форми на хуманистични убеждения могат да попадат в правното определение за религия. Това означава, че защитата не е ограничена единствено до последователите на традиционните религиозни общности. През септември 2026 г. Университетът на Кентъки удовлетворил искането на Дърман. Така той получил право да не използва задължително инструменти с изкуствен интелект при изпълнението на собствените си служебни задачи. Според Американската хуманистична асоциация това е първият известен случай, в който представител на хуманистичното движение получава подобно изключение именно поради убеждението, че използването на ИИ противоречи на свободата му на съвестта.

Решението не освобождава Дърман от всякакъв контакт с изкуствен интелект. Той все още може да бъде задължен да участва в срещи с колеги, които използват подобни технологии, както и да сътрудничи при работни процеси, в които ИИ присъства. Изключението се отнася до личното му задължение да използва такива инструменти за изпълнение на собствените си задачи. Това разграничение е важно, тъй като американското законодателство не предоставя автоматично право на всеки служител да откаже дадена технология. Необходимо е да бъде доказано наличието на искрени и дълбоко поддържани убеждения, а исканото улеснение не трябва да създава прекомерна тежест за работодателя.

Случаят има и предистория. Дърман бил вдъхновен да потърси правна защита, след като научил за Ерин Маус – софтуерен инженер и последовател на унитарианския универсализъм, която също получила разрешение да не използва ИИ в професионалната си дейност поради религиозните си убеждения. Този случай показва, че дебатът за използването на изкуствен интелект на работното място вече излиза извън рамките на технологичната ефективност и навлиза в областта на индивидуалните права, религиозната свобода и личната автономия.

Историята на Дърман се появява на фона на все по-интензивното внедряване на генеративен изкуствен интелект в корпоративния сектор. Компании и институции насърчават служителите си да използват езикови модели за писане, анализиране на информация, обобщаване на документи и автоматизиране на повтарящи се задачи. Поддръжниците на технологията виждат в нея възможност за значително повишаване на производителността. Критиците обаче предупреждават за опасността от прекомерна зависимост, загуба на умения и постепенно прехвърляне на човешката преценка към алгоритми.

Снимка: Unsplash

Виж още: Това е ракетата Big Iron: амбициозен план за 20 000 орбитални центъра за изкуствен интелект