Наскоро правих ревизия на наличното си дисково пространство. И установих, че е скандално малко. Първо се оказа, че внушителната ми музикална колекция (която не спира да расте бавно и полека през годините) вече надхвърля 200 гигабайта!
Какво да се прави – максималист съм и напоследък гледам записите, които слушам, да са или без загуба на качество (т.е. без компресия), или с максимално висок битрейт.
После гейминг дялът, върху който се помещава цялата ми Steam библиотека, се оказа запълнен на почти 98 процента. Сезон на разпродажби е все пак!
Накаря неотдавнашният преход към DSLR с 16 МР матрица и навикът ми (доста полезен между другото) винаги да пазя по едно оригинално копие в raw формат за всяка свалена снимка явно бавно и неусетно е стопил останалите 500 GB от иначе внушителния ми еднотерабайтов диск.
Естествено това ме доведе до класическия стар ленински въпрос: „Какво да се прави?”
И реших да споделя с вас търсенето на отговора.

640 килобайта стигат за всичко...нали?

Започвам оттам, че очевидно говорим най-вече и основно (дори единствено) за сторидж пространство. Иначе казано – място за съхранение на данни, а не устройство, което да гарантира скорост. Такова си имам – SSD диск, който използвам като системен, върху който Windows и няколко подбрани, ключови приложения се чувстват прекрасно.

Оттам нататък обаче имаме налице куп проблеми, повечето от които причинени от мултимедийния бум през последните няколко години. Масовото разпространение на видео форматите с висока резолюция например рязко вдигна летвата по отношение обема на един средностатистически филм от няколкостотин мегабайта, до десетки гигабайти. И тук говорим само за едно заглавие – представете си всичките три сезона на Game of Thrones във Full HD.

Същото се случи и с музикалните файлове, цифровите изображения (особено ако сте запален почитател на дигиталната фотография като мен), видеоигрите.
Новият Call of Duty: Ghost например без особени скрупули ще глътне цели 50 гигабайта от свободното ви дисково пространство. Само преди 2 години това беше невъобразимо, дори скандално много!

Така че, ако не искате непрестанно да триете файлове напред и назад, постоянно да жонглирате с тлъсти папки между дяловете на твърдия си диск (дискове), добре е да помислите за нещо по-дългосрочно като решение.
Първото и най-очевидно такова е ъпгрейд на диска, с който разполагате, или още по-добре покупката на нов и добавянето му в системата.
Добрата новина е, че днес, две години след унищожителното наводнение в Тайланд, изстреляло цените на тези устройства буквално в космоса, ситуацията на пазара най-после се стабилизира и в резултат класическите твърди дискове вече са на исторически нормални цени.
Това означава, че по Коледа без особени проблеми (и може би с малко късмет) спокойно можете да си вземете двутерабайтов твърд диск за под 160 лв!

 



Лошата новина е, че това е опция основно за собствениците на класически РС системи. Ако сте инвестирали в латоп, разбира се, съществува възможност да замените твърдия диск, с който сте го закупили, с модел, предлагащ по-голям капацитет, но това е твърде сложна процедура, която не е по силите на всеки потребител.

Ако случаят е такъв, помислете за външен твърд диск. Там цените също слязоха доста надолу през последните 10–12 месеца и устройства с капацитет 1–2 терабайта са напълно достъпни, така че няма да е трудно да подберете модел който да пасва еднакво добре на бюджета и нуждите ви от повече свободно пространство. Единственият момент, на който е добре да обърнете внимание тук, е интерфейсът, който използва дискът – добре е да се спрете на USB 3.0 базиран модел, тъй като скоростта на трансфер, която предлага той, е значително по-висока от по-старите USB 2.0 устройства.

В облаците

Съхранението на информация онлайн, т.е. използване ресурсите на отдалечен сървър за увеличаване на локалния ви сторидж капацитет, също е много интересна опция, която напоследък става все по-достъпна.
Проблемите тук са два: че безплатните cloud акаунти обикновено предлагат сравнително ограничено пространство за данни и че въпреки все по-бързите интернет връзки достъпът до уеб си остава относително тромава и отнемаща време операция.

 



Решението на първия проблем е ясно: примирявате се с мисълта, че ще съхранявате файловете си в три, четири, а и повече различни акаунта, или просто отделяте известна сума пари за годишен абонамент, гарантиращ ви повече онлайн пространство.

Вторият е малко по-трудно преодолим: ако искате да имате достъп до данните си по всяко време – дори и когато сте в движение, ще се наложи да разчитате на някакво мобилно устройство. Иначе казано, за достъп до „облака” използвате GPRS или в най-добрия случай Wi-Fi мрежа, които, няма какво да се лъжем, са вбесяващо бавна опция, особено ако става дума за наистина солидни обеми информация (примерно 300-гигабайтова музикална колекция или 200 гигабайта снимки).

Така че преценете си – ако сте от търпеливите – cloud услугите са наистина добра алтернатива за „допълнителен обем”.

NAS (мрежови устройства за съхранение)

Грубо казано, това са специални кутии, поемащи два и повече твърди диска, които могат да се използват споделено през локална кабелна или безжична мрежа.
NAS устройствата са идеална опция, ако през годините сте натрупали твърди дискове, подлежащи на „рециклиране”, т.е. нямате място в РС кутията си за тях, не си струва да ги продавате, но пък и би било престъпление да ги изхвърлите, понеже все още си работят добре, просто са малки като обем.

 



NAS е добра алтернатива и на мултидисковите подсистеми – вместо да монтирате два, три и повече диска в РС кейса си и да натоварвате излишно машината си (захранването с изискване за повече енергийна консумация, повече отделена топлина), те ви позволяват да ги съберете в отделно, независимо устройство, което винаги ще е на разположение.
Това обаче е и слабост на NAS моделите – за да са достъпни, те трябва да са винаги включени и споделени в локалната ви мрежа. Това означава повече шум, топлина и разбира се, повишена сметка за електроенергия.

Да обобщим

Максимално накратко ето бързо сравнение между плюсовете и минусите на всяка от масово достъпните в момента алтернативи за увеличаване на локалното ви сторидж пространство.

Вътрешен/външен твърд диск

Плюсове

  • Изгодно съотношение цена/обем
  • Лесен за инсталация/използване
  • Висока скорост на трансфер


Минуси

  • Податлив на амортизация и респективно уязвим на повреда
  • Не е подходящ за използване от повече от един потребител

 

Облачен (cloud) акаунт за съхранение онлайн

Плюсове

  • Високо ниво на сигурност (защита) за данните
  • Практически неограничен (макар и с някои уговорки) капацитет
  • Достъпност винаги и от всяко място свързано в уеб


Минуси

  • Струва пари или отнема време, ако залагате на безплатното използване на множество акаунти
  • Изисква постоянна връзка към интернет
  • Ниска скорост на достъп (подходящ най-вече за по-малки обеми от данни – документи, музика и снимки в компресиран формат)

 

NAS (мрежово устройство за съхранение)

Плюсове

  • Гъвкави опции за управление и ъпгрейд
  • Лесен за използване от множество потребители (споделяне) в локална мрежа
  • Капацитет „по желание на клиента”


Минуси

  • Изисква относително висока инвестиция в хардуер
  • Шумни, гладни за енергия и горещи устройства
  • Изисква по-високо ниво на технически познания за инсталация и конфигуриране

Тагове: