Fiio X5: Плейърът, който можеше да е перфектен

Миналата година по това време тествах X3 – персоналния аудио плейър (DAP) на Fiio. Техният българския представител AudioLine наскоро ми даде възможност да се запозная и с тазгодишния флагман X5 на аудиофилската компания. В това блиц ревю ще споделя впечатленията си от него.

Текст: Иван Георгиев

Fiio X5 служи като DAP и DAC

Подобно на Fiio X3, новият X5 е многофункционален – може да се използва като DAP, но също и като USB DAC (digital-to-analog converter), когато се свърже с компютър. За целта устройството разполага с изход за слушалки, line out и коаксиален цифров изход. Последният, от своя страна, позволява да използвате X5 в съчетание с други DAC и усилватели.

И в предишното ревю, когато писах за X3, отбелязах, че не се смятам за аудиофил – просто има граница на доброто звучене, отвъд която ушите ми не са способни да правят разлика между най-добро и най-най-най-добро. Склонен съм да се доверя на колегите, които са категорични, че X5 възпроизвежда още по-наситен звук и направо перфектни баси.

За спецификациите и възможностите

Нямам причини да се съмнявам, че флагманът на Fiio за 2014 г. разширява възможностите на своя предшественик. Като цяло за това свидетелстват техническите характеристики. Може би най-значимото нововъведение е двуядреният процесор с честота 600MHz – от една страна, той гарантира плейбека и на най-тежките файлове, без да се забелязват странични ефекти, каквито имаше в предишни модели. Както и X3, новият X5 поддържа формати с компресия (MP2, MP3, AAC, OGG) и такива без компресия: DSD, APE, FLAC, ALAC, WMA и WAV. Прави впечатление, че X5 пуска lossless файловете без никакво забавяне, докато на X3 му трябваха секунда или две, преди да пусне някое тежко парче.

Ако обичате да персонализирате звученето на музиката си, можете да разчитате на 10-бандовия еквалайзер. Самите звукови файлове се съхраняват изцяло на microSD карти, тъй като плейърът няма собствена вградена памет. Новото при X5 е, че се поддържат карти с капацитет до 128GB, а тъй като можете да използвате две – получавате 256GB, които са достатъчни за доста прилични колекции и от най-големите lossless формати.

Изработка и интерфейс

Тялото на Fiio X5 е изработено от монолитно парче алуминий с някои пластмасови елементи за по-добро охлаждане. Всъщност, за разлика от предшественика си X3, новият модел не показва признаци на греене. Това вероятно се дължи не само на осъвременения дизайн, но и на двуядрения процесор, който се справя по-леко с некомпресираните файлове.

За навигацията плейърът залага на 2.4-инчов IPS дисплей. Графичният интерфейс може да се персонализира. За движението в менютата и основните функции на музикалния плейбек разполагате с механично колело под дисплея – то позволява по-интуитивно управление, особено сравнено с това на X3, който се отличаваше с диагонално разположени бутони. Освен това колелцето, намиращо се в центъра на стилизирана буква Х, прави X5 да изглежда... по-шикозен.

Предполагам, че потребителите бързо ще свикнат с навигацията чрез това въртящо се колело. До известна степен подобен вид управление се е наложило покрай продуктите на Apple. Но, честно казано, на мен в продължение на дни ми беше трудно да контролирам плейъра така, че да сменям песните, без да завъртам колелото прекалено силно и без по този начин да пропускам някои парчета. Поне за мен, колко и да бяха „странни“, диагоналите на Х3 и физическите бутони ми бяха значително по-удобни. Особено ако не искам всеки път да вадя плейъра от джоба си, за да гледам дисплея и промените, които извършвам.

Явно е въпрос на индивидуални особености, вариращи от човек до човек. Но такива дребни (или значими за някои от нас) проблеми, комбинирани с обемистите габарити на X5, ме възпрепятстват да го нарека перфектен. Определено, що се отнася строго до звука, плейърът ще ви плени, но много се надявам, че Fiio ще помислят повече как да подобрят интерфейса и управлението на флагмана си за следващата година.