Middle-earth: Shadow of Mordor. Играта, която ни убеди в своята класа

Няма да започвам да ви убеждавам, че светът на Властелина на пръстените заслужаваше поне една наистина добра видеоигра. Ако сте фен на книгата, а и на страхотната кино трилогия на Питър Джаксън, тази мисъл вече отдавна ви се върти в главата.
За съжаление всеки геймър ще ви каже, че наистина добрите игрални заглавия по филми (книги) са по-редки от кокоши зъби. За качественото адаптиране на един литературен или кинохит се иска нещо повече от лиценз за използване на декорите, визията или лицата на актьорите от оригинала.
За щастие Monolith не са случайно студио и са подходили изключително сериозно, а което е по-важното - с професионализъм към тази, меко казано, отговорна задача. Резултатът е Middle-earth: Shadow of Mordor – игра, притежаваща нещо, което остро липсва на всички нейни предшественици, опитващи се да експлоатират идеята за Властелина – класа!

Започва Път от моя праг – безкраен, ограден с трева

Един от несъмнените плюсове в концепцията на Monolith – студиото, което стои зад заглавия, като Blood, No One Lives Forever и F.E.A.R., е, че с Shadow of Mordor са се постарали да проследят една съвършено различна сюжетна нишка от всички познати ни до момента истории, базирани на легендарния Толкинов епос.
Много от лиричните отклонения в играта всъщност цитират едно от по-малко познатите (и популярни) произведения на британския автор – „Силмарилион“, проследяващо предисторията на Великите пръстени. Всъщност техният създател – елфът Селебримбор, е основно действащо лице в историята на Shadow of Mordor, но по доста неподозиран начин, който ще оставя да ви изненада.
Всъщност едно от основните достойнства на играта, което забелязвам, че колегите ми гейм журналисти, заели се да я рецензират, упорито пропускат, е, че тя предлага изключително много, изобилна и интересно поднесена допълнителна информация за света на Средната земя и обвития в легенди Мордор. Разбира се, това изисква от време на време да си давате почивка от динамичните, взривяващи адреналина битки, които са квинтесенцията на геймплея, и да изпълнявате странични мисии, чиято основна цел и награда е именно това – да откриете поредното късче от историята на Първата и Втората епоха, изковаването на пръстените, възхода и падението на Мрачния господар.

Точно тук, уви, не мога да се сдържа да не подчертая дебело, че на всеки, на когото светът на Shadow of Mordor му се е сторил „подозрително празен и еднообразен“ (да, пряк цитат от друго ревю), може би не си е направил труда да изпълни именно това дребно, но достатъчно условие; да прозре, че тази игра предлага много повече от това „да колиш орки на килограм“.

Три пръстена за елфите крале...

Безспорен факт е, че по отношение на чисто геймплейната конструкция на играта,Monolith са... хайде да не ставам груб и да кажа „преписвали“, но са се „вдъхновявали“ от редица други игрални заглавия и поредици. В това лично аз не съзирам нищо лошо – първо, Blizzard го правят от години и, второ, става дума за изключително успешни, хитови други игрални заглавия и поредици, които, макар и „преписани“, са преписани изключително грамотно, с внимание и професионализъм.

Така в плавните и акробатични движения на Талиън (главния герой в играта или поне един от двамата главни герои) несъмнено ще разпознаете идеите на Prince of Persia и Assassin’s Creed на UbiSoft. В страхотно режисираните битки срещу цели отряди орки, впечатляващи с баталната си хореография и брутални завършващи движения, няма как да не съзрете елементи от дяволски добрата Batman серия на Rocksteady Entertainment.
Всички тези елементи обаче са съчетани по неповторим начин, вплетени в отлично изградения декор на Средната земя (Мордор в частност) и гарнирани с множество оригинални интерпретации с марката на Monolith, сред които безспорно най-ярко блести така наречената Nemesis система.

Нейната проста, но ефикасна формула не само оставя усещането за един динамичен, променящ се свят, върху който вашите собствени действия оставят неизлечим отпечатък, но е и основен геймплеен мотиватор, движещ цялата кампания напред.
Идеята тук е проста, но гениално реализирана. Армията на Саурон – всички знаем, се състои най-вече и основно от орки – брутални, безмилостни същества, живеещи за битки и кръв. Тяхното общество обаче е строго йерархично, а за да се издигне произволен негов член по стълбицата на властта, той трябва да бъде по-бърз, по-силен и по-хитър от всички свои конкуренти.
И тъй като вие – т.е. Талиън, сте изключително могъщ опонент, който с времето и трупането на опит става все по-опасен и предизвикателен, всеки път, когато войник от армията на Мрачния властелин успее да надделее над вас, той логично се издига в редиците й – т.е. неговата власт расте.

И тъй като сюжетният канон на Shadow of Mordor постановява, че Талиън не може да умре, всяко негово завръщане от света на мъртвите не остава незабелязано. Враговете, с които той вече се е сражавал и са останали живи, не забравят сблъсъка с него и правят всичко възможно, за да не го оставят да изравни резултата по време на реванша. Сами разбирате, че покрай другото това е един много умел начин за справяне с „вечния“ проблем с трудността на една игра. Nemesis системата позволява сложността да расте (или да намалява) в зависимост от уменията, които демонстрирате. Ако един и същ противник ви убива отново и отново, всяка следваща среща с него ще е по-трудна, защото междувременно неговото могъщество ще се увеличава.

Разбира се, нещата далеч не са толкова прости, понеже междувременно времето в света на Мордор не спира. Сразилият ви орк е неделима част и от нестихващите междуплеменни вражди – успехът, който е постигнал в битката с вас, води до издигането му в редиците на Сауроновата армия, което пък му вдъхва кураж и увереност да предизвика стоящите над него капитани и генерали. В тези битки, оставащи повече или по-малко скрити за вашите очи като играч, той може да спечели и да се издигне още повече или да изгуби безславно, изчезвайки завинаги от картата на властта.

Цялата сложна система е много интересно хрумване и ви гарантира строго индивидуално преживяване по време на игра, което се различава от това на останалите играчи. Всъщност Nemesis концепцията на практика добавя цял един допълнителен геймплеен слой, който става особено видим, след като напреднете малко в кампанията и се сдобиете със способност не само да променяте баланса на силите в армията от орки, но и да управлявате големи звена от нея. Тогава нещата стават наистина интересни и предлагат някои още по-забавни възможности, които обаче ще ви оставя да откриете сами.

Не всеки скиталец е враг...

С риск да изглежда сякаш съм се захванал с това ревю отзад напред – няколко думи и за ключовия персонаж в Shadow of Mordor. Талиън е рейнджър от Гондор, сполетян от безрадостна съдба. Един от елитните генерали на Саурон – Черната ръка, брутално убива семейството му, а и него самия в кървав ритуал, целящ да призове духа на една от вече споменатите важни фигури в историята на Средната земя – елфа Селебримбор. Нещата обаче се объркват зловещо за слугите на Мрачния господар и вместо това Талиън се сдобива с две неща: безсмъртие и стряскащо могъщ съюзник в отмъстителната си битка срещу оркската напаст и самия Саурон.

Единението на човека Талиън и сянката Селебримбор ражда могъщ съюз, чиято сила само расте с напредването на сюжета. Постепенно той изгражда мита за Gravewalker – фигура, внасяща страх, смут, а скоро и ужас в оркските редици – веднъж с безсмъртието си и втори път със свръхчовешките си бойни умения.
А те наистина са необикновени и позволяват на Талиън да се изправя срещу внушителни орди врагове и да ги побеждава с изумителна лекота. Е, може би не съвсем в началото на играта, когато опцията за промъкване в сенките и стелт подходът ще са по-разумният начин за отстраняване на един или група оркски воини.
С всяка следваща стъпка напред обаче Талиън ще трупа опит и ще се сдобива с все нови и нови бойни умения – кое от кое по-унищожителни. В средата на кампанията той вече изглежда като кръстоска между ултимативната бойна машина и полубог, който сее смърт с лък, меч и кинжал, които са и трите основни оръжия, с които ще боравите по време на играта.

За щастие опасност те да ви доскучаят няма, тъй като също търпят еволюция. Всяко от оръжията ще може да бъде подобрявано с помощта на специални руни, променящи характеристиките им и увеличаващи тяхната мощ. Руните, разбира се, не са лесни за намиране – за да се сдобиете с тях, ще ви се наложи да отстранявате един по един капитаните в армията на Саурон, а това далеч не е проста задача. Всеки от тях е доста могъщ противник, но за сметка на това си има уникална комбинация от силни и слаби страни.

Ако преди да се изправите срещу поредния капитан, си направите труда да издирите необходимата информация за него, ще сте значително по-добре подготвени за битката и ще знаете какво да очаквате от нея. Тук много полезно умение е способността на Селебримбор да разчита умовете на орките и това ще е основният ви източник на „разузнавателни“ данни. Така ще научите не само слабостите на опонентите си, но и къде можете да ги откриете в необятната земя на Мордор.

Не всякое злато сияе...

На финала няколко думи и за визията на играта. Shadow of Mordor – с удоволствие мога да заявя – е може би една от първите истински птички в задаващата се next gen пролет – събитие в света на гейминга, което лично аз се опасявах, че ще се забави заради смущаващо слабия хардуер на „новите“ конзолни платформи, анонсирани през миналата година.

Само за справка – Shadow of Mordor предлага специален графичен режим, изискващ наличието на умопомрачителните 6 GB видеопамет. Забележете ВИДЕОпамет. Разбира се, с оглед на актуалния в момента игрален хардуер много малко хора ще могат да се възползват от подобна екстра, но това е обнадеждаваща заявка за бъдещето и ярко доказателство, че големите игрални студиа вече гледат по посока на 4К гейминга. Иначе казано – въпреки доста ограничаващите възможности на новите конзоли средите за гейм разработка нямат намерение да позволяват това да стесни креативните им хоризонти.

Дори и при по-скромни настройки на визията обаче играта изглежда зашеметяващо – разбира се, най-добре в компанията на добре екипирано, геймърско РС.
В конзолното й превъплъщение нещата са една идея по-скромни, но все пак на доволно високо ниво.

„Преките пътища най-много бавят“

В заключение ще си позволя да ви дам един съвет: не подхождайте към Shadow of Mordor като към поредното лековато хак енд слаш приключение, което да изиграете за 8–10 часа, следвайки основната сюжетна линия на кампанията.

Авторите на играта са се постарали изключително много да я изпъстрят с огромно количество Lord of the Rings фолклор; да ви поднесат впечатляващо изобилие от допълнителни факти за Света на Средната земя и нейната богата история. Дори на иначе скучните статии в наличната Shadow of Mordor „енциклопедия“ – описващи главните действащи лица в сюжета, флората и фауната на Мордор, елементи от политическата система и личната история на ключовите персонажи – си струва да им се отдели нужното внимание – точно по начина, по който всеки Mass Effect фен го е сторил по отношение на страхотния Codex в играта.

Така че накратко съветът ми по отношение на Shadow of Mordor е следният: насладете й се! Едно от най-добрите, а дали не и най доброто до момента гейм заглавие, базирано на Властелина, напълно го заслужава!