Знам, че няма нужда да обяснявам какво е, но най-важното – какво беше Nokia. Все пак ще вметна, че компанията изпусна прехода към тъчскрийн средата. Опитите с операционна система Symbian не дадоха нужния резултат, а MeeGo се появи само в два модела. Така се стигна до Windows Phone и дружбата с Microsoft, която прерасна в нещо повече. Дивизията на Nokia, която произвеждаше онези здрави и готини телефони отпреди години, вече е собственост на Microsoft, но хората все още се питат „Какво би станало, ако Nokia беше заложила на Android”.

 

Това не е отговорът, който търсехме

Когато Стивън Елоп, доскорошен изпълнителен директор Nokia, бивш кадър на Microsoft и настоящ вицепрезидент отдел устройства към... Microsoft, излезе по време на пресконференцията на компанията в рамките на Световния мобилен конгрес и представи Nokia X, все още ни беше трудно да повярваме, че виждаме модел на финландците, базиран на Android – и то не един, а цели три, разликите между които се свеждат до RAM, размер на дисплея и камера. Ние успяхме да сложим любопитните си ръце върху Nokia X.

Ако сте очаквали добре познатия ви Android, но в качествено Nokia тяло – трябва да ви разочароваме. Nokia X не е телефонът, който феновете са си представяли, когато са си задавали горния въпрос. Не, това е нещо много по-различно. Както е известно, Android има две важни части – самата система и приложенията и услугите на Google, които я придружават. Първата е налична, макар и тежко модифицирана. Втората... е, тя липсва. Nokia тялото е тук и нека започнем с него.

 

 

Дизайн: марка Nokia

С риск да съм досаден и тук трябва да се отбележат две неща. Първото е, че Nokia винаги се е отличавала с добра изработка на телефоните. Това е нещо, което компанията успя да пренесе и в серията Lumia. Макар да е трудно да се определят като „разчупващи концепцията“ за телефон, те със сигурност са здрави и удобни. Човек никога не може да сбърка пластмасата, която финландците използват – те успяват да направят нещо с този материал, за което останалите могат само да мечтаят. Второ, Nokia X е преди всичко бюджетен апарат и това е неговата цел – да привлече клиентите, които за първи път ще се докоснат до смарт устройство от този тип или просто търсят евтин модел. Трудно ми е да повярвам, че много хора ще потърсят Nokia X на свободна продажба, но със сигурност апаратът ще пожъне сериозен успех в операторските магазини, където очакваме добри отстъпки. След официалното му пускаме там ще разберем дали съм бил прав. Какво означава всичко това – Nokia X е отлично изработен апарат за ценовия клас, в който се намира. Дизайнът е стандартен – блок, който на пръв поглед изглежда изработен от едно цяло парче, но това не е така. Гърбът е лесно сменяем, което е удобно, ако искате да разнообразявате с различни цветове. Той обгръща телефона и освен ако не се спрете на изцяло черния вариант, ще получите интересен тънък кант на предния панел, който е приятен акцент. Освен в черен Nokia X се предлага още в син, червен, жълт, бял и зелен цвят.

 

Самият гръб, на който освен камерата е поместен и надпис Nokia, има лека извивка, която прави захвата на телефона по-удобен и като цяло допринася за добрата ергономия. Използваната пластмаса е матирана, което не позволява задържане на отпечатъци. Отляво са разположени трите физически бутона – за увеличаване и намаляване на звука и бутонът за включване и изключване на апарата. В горната част е 3.5 мм жак, а в долния край на панела се намира microUSB изходът. Като цяло дизайнът много напомня на един от хитовете на Nokia – Lumia 520. Подобрението тук е свързано с рамката около дисплея. Въпреки че черното пространство не е никак малко, тук е намалено. Под дисплея е разположен и капацитивният бутон за стъпка назад, познат ни от серията Asha. Хубаво е да знаете, че продължителното му задържане ще ви отведе директно на началния екран. Това може да ви спести многократното му натискане. В горния край на предния панел е разположен сензорът за близост (автоматично изключва дисплея по време на разговор) и този за светлина (автоматично настройване на яркостта на дисплея). Те са почти незабележими. Слотовете за микро SIM картите и microSD картата памет са достъпни под капака, а леко неудобство е, че за да се използват, трябва да се извади батерията.

 

Изработката е достатъчно качествена, но минус е липсата на Corning Gorilla Glass, въпреки че тази защита беше използвана в Asha 503, която в никакъв случай не е по-висок клас телефон. Възможно е и да се сдобиете с леки драскотини или изтърквания по задния панел.

 

Страница втора - хардуер и камера

Хардуер с компромиси

Nokia X се позиционира в ниския клас смартфони, което означава, че и хардуерът е на подобно ниво. Добро впечатление прави 4-инчовият IPS LCD WVGA (480x800) дисплей с пикселна наситеност 233 ppi. IPS матрицата е голямо преимущество в този клас телефони и дава отличен зрителен ъгъл. Въпреки че резолюцията не е много висока, сърфирането в интернет и четенето на текстове в никакъв случай не е затруднено. Дори бях изненадан от яснотата и чистотата на символите. Възпроизвеждането на цветовете е добро, но най-големият минус е яркостта. Дори при най-високи нива дисплеят изглежда леко притъмнен.

Под капака на Nokia X се намира 2-ядреният 1 GHz-ов Snapdragon S4 Play процесор. Той е достатъчен за относително стабилна работа с телефона, но не можете да очаквате чудеса. Това се потвърждава и от оперативната памет, която е 512 MB. Вътрешната памет на Nokia X е 4 GB, от които 1.2 GB са достъпни за потребителя. Наличен е слот за microSD карта, като се поддържат до 32 GB.

От Nokia настояват, че батерията, която е с капацитет 1500 mAh, може да издържи половин ден в разговор или 17 дни в режим на изчакване. Общото впечатление е, че батерията не е никак голяма, и това се усеща, ако телефонът се използва активно за сърфиране в интернет. Времето за разговори е добро, особено ако се има предвид, че Nokia X работи с две SIM карти. Въпреки всичко сякаш очаквах малко повече живот от подобен модел смартфон.

 

 

Nokia X работи с две SIM карти, а добрата новина е, че и двете са активни. Само едното гнездо за чип поддържа 3G връзка. Високоговорителите на смартфона възпроизвежда висок и чист звук, но не може да каже същото за слушалките, които се предлагат в комплекта. Те могат да бъдат използвани като хендсфри, но не разполагат с допълнителни бутони. Съветът ми е бързо да ги смените с други.

Сухите параметри са едно, но важно е какво е потребителското изживяване. Тук спокойно мога да отдам нужните заслуги към хората от Nokia, които са се справили с оптимизацията на смартфона. Това не означава, че трябва да очаквате завидна бързина. Навигацията из менютата е много плавна и стабилна. Това се отнася и за работата със самите приложения, но тогава, когато вече сте в тях. Нещата са малко по-различни, когато се включват. Понякога отнема секунди, за да се стартира Facebook например. Ако излизате от някое приложение чрез натискане на стъпките назад, няма да имате проблеми, но ако използвате бърз изход (продължително задържане на бутона назад), ще трябва отново да бъдете търпеливи, а дори ще видите надпис „Моля, изчакайте“.

 

Камера

Друга част от хардуера, паднала в жертва, е камерата. Налична е само една, която е 3.15 MP и заснема снимки с резолюция 2048x1536 пиксела. Липсва светкавица, а фокусът е фиксиран. Nokia X може да записва и видео с резолюция 480p и 30 кадъра в секунда. Сред екстрите е функция за засичане на лица и възможност за заснемане на панорамна снимка.

Самият интерфейс е максимално опростен. От лявата страна има изкарани бързи настройки за баланс на бяло (автоматично, изкуствена светлина, дневна светлина, флуоресцентна светлина и облачно време) и експозиция. Точно под тях се намира и менюто за допълнителни настройки – ISO, шумопотискане, откриване на лица, наситеност, контраст, рязкост и др. Неудобството идва от факта, че последните три имат няколко нива, но потребителят може да разбере ефекта, когато излезе от менюто – няма възможност за предварителна визуализация на направените промени. В десния край на интерфейса има директен път към галерията, бутон за снимане и един за смяна на режим – снимане на видео и създаване на панорамна снимка.

Както може да се очаква, снимките няма да ви впечатлят. Ако ги разглеждате на телефона, може да останете с убеждението, че са повече от очакваното, но това бързо ще се промени, когато ги свалите на компютъра си. Губят се детайлите, а липсата на автоматичен фокус не може да бъде незабелязана. Въпреки това цветовете са ярки. Можете сами да видите качеството на снимките (натиснете за реална резолюция):

 

Разбира се, видеото не се отличава много от снимките – прилично възпроизвеждане на цветовете, но сериозна липса на детайли:

 

 

Не мога да кажа, че съм изненадан от качеството на снимките, но не това е най-интересното в Nokia X. Това, за което толкова много хора чакаха и си задаваха въпроси, е операционната система. Признавам си, че бях много любопитен да видя какво точно се е получило от комбинацията Android, Windows Phone и Asha.

 

Липсващото звено или какво е Nokia X

Липсващото звено

Както споменах в началото на текста, един основен елемент от Android липсва – приложенията и услугите на Google. Nokia X, както е и наименованието на самата платформа, е базирана върху Android 4.1 – версия, пусната през юли 2012 г. Останалото са услугите и приложенията на Nokia и Microsoft. Това прави телефона, от една страна, Android, но, от друга – феновете на тази операционна система няма да се почувстват у дома си. По-скоро като в къщата на добър приятел, но след основен ремонт – знаеш, че отиваш у тях, но нищо не ти е познато. Не трябва да забравяме и заемките от серията Asha.

 

 

Всички добре познати ни услуги на Google са напълно елиминирани и заменени. Всъщност най-голямата разлика е липсата на Play Store, на чието място е Nokia Store. Магазинът работи по интересен начин – можете да търсите приложение в него, а ако то не е налично, в началото излиза препратка към друг магазин. От Nokia обявиха, че в момента около 75% от програмите за Android работят без проблем в Nokia X. При останалите трябва да се правят леки промени, тъй като са базирани на определени услуги на Google. С едни от най-разпространените нямах проблем, ако изключим YouTube. Nokia Store ме препрати към друг магазин – 1 Mobile Market, който, разбира се, трябваше да бъде допълнително свален. В него наистина имаше официалното приложение за YouTube, което дори успях да инсталирам. Изненадата дойде в момента, в който го пуснах – бях уведомен, че няма как да го ползвам, тъй като липсват някои важни Google услуги. Но място за притеснение няма. Реших, че не е нужно да се занимавам с тези магазини и директно свалих apk файла на YouTube и... о, чудо – приложението проработи. И то без проблеми. За да довърша темата за Nokia Store, трябва да споделя, че е налична възможност за ъпдейт на всички приложения, инсталирани на телефона (Update All), но само след регистрация. Такава е възможна дори и с Facebook профил.

 

Nokia Store (първи шот), резултати и предложение за магазин, в който е налично приложението (втори шот) и първи неуспех с YouTube (трети шот)

Интересен беше и случаят с AnTuTu Benchmark. Приложението беше налично в Nokia Store, но негов ъпдейт можеше да стане през Google Play Store или през сайта на производителя. Удобно е, че това излиза като съобщение с избор, а единственото, което трябва да направите, е да изберете (подсказка – втората опция е вярна).

Освен Play Store липсва и Google Maps. На разположението на потребителите е HERE Maps, което не е минус, а една от най-силните страни на апаратите от тази серия, колкото и странно да звучи. Ако решите да си купите хубава оригинална офлайн навигация с гласово насочване, може да се разделите с прилична сума. Navigon Europe например струва 117 лв. HERE Maps е повече от приятна навигация, която е безплатна, има голям набор от карти и може да се използва свободно в офлайн режим. При пускането й е достатъчно да свалите картата на България (това отнема около 10 мин), а след това просто да зададете маршрут. И да, гласовата навигация е на чист български език.

 

 

Има нещо друго, което е интересно. Ако сте използвали Android, знаете, че услугите на Google са на всяка крачка в операционната система. Ясно е, че целта на Nokia X е приобщаване на клиентите на Google към собствената платформа и услуги. Тогава защо тези услуги не се предлагат? Обикновено когато се пусне нов телефон с iOS, Android или Windows, бързо-бързо сте приканени да се върже към системата – още в първите стъпки. Тук това липсва. Нито веднъж не ми беше предложено да си направя или въведа Microsoft акаунт. Нещо повече – освен HERE Maps и Skype останалите приложения дори не са предварително записани. Липсва дори One Drive. Налично е MixRadio, но функциите не са достъпни за България. Липсата на сериозна обвъзаност с Nokia и Microsft е повече от странна.

Приложението за съобщения е достатъчно удобно и събира кореспонденцията в тема, според човека, с който се води. Музикалният плейър не разполага с множество екстри, но е достатъчен. Добри думи могат да се кажат за клавиатурата. Тя е заимствана от Asha, но тук поддържа и въвеждане на текст чрез свързване на букви (тип Swype), а допълнително удобство са и няколко преки пътища за рязане, копиране и поставяне на текст. Те се изпълняват чрез жест.

 

 

Интерфейсът. В тила на врага

Интерфейсът – Windows Phone и Asha

Android-ът си е там, но е сериозно скрит. Толкова сериозно, че от Nokia е трябвало да използват интерфейс елементи не от една, а от цели две платформи. Боравенето с Nokia X е лесно, тъй като потребителят има два раздела – домашен екран и Fastlane.

На домашния екран са поместени плочките, които са ни познати от Windows Phone. Поради ограниченията на хардуера те не са толкова „интерактивни“ и тук липсва анимираният ефект. Освен това те се сливат едно с друго, като елиминират празното пространство между тях (остава само това между редовете). Единствено бутонът за галерия е изпълнен с функция slideshow, която променя заглавната снимка на определен интервал. Плочките имат два размера, а иконите на външните приложения могат да бъдат променяни като цвят – достатъчно е да задържите върху тях. Това отваря възможност и за реорганизиране, групиране в папки и добавяне на уиджети, познати ни от Android. Последните са със скромни възможности и първоначално изглеждат странно сред останали икони. При тях също има наложено ограничение на интерактивността им – например уиджетът на YouTube не е анимиран. Всички програми, които бъдат инсталирани, се намират на този начален екран. Там е и мястото, от което могат да бъдат премахнати.

 

Така изглежда началният екран на Nokia X. При задържане излизат допълнителни настройки за иконите. На последния шот виждате и някои от уиджетите.

 

На първия шот виждате търсачката, която търси общо в телефона. На втория - уведомленията, които излизат при заключен екран. На третия са уведомленията след ъпдейт на приложенията.

 

Вляво (или вдясно, тъй като няма значение) от него е разположена функцията Fastlane, заета от Asha. Там откривате всички последни действия, които сте извършили, включително и последните уведомления. При задържане върху полето могат да бъдат изчистени елементите, които не искате да се мъдрят там, а в настройките може директно да се определи какво да бъде включвано във Fastlane и какво не. В зависимост от събитието е налична и възможност за допълнително взаимодействие – при мейлите има директен бутон за отговор, при обажданията има възможност за набиране на номера или изпращане на съобщение, а при снимките – бутон за бързо споделяне.

Fastlane

 

Плъзгащо движение от горния край на дисплея изважда статус лентата. Тя наподобява тази в стандартните версии на Android, но липсва нещо много важно. Уведомленията се изписват в горния край на дисплея, но не са активни. Това означава, че ако получите съобщение във Facebook Messenger, то ще се визуализира там, но не можете да го натиснете и да отидете по този начин в приложението. За сметка на това всичко излиза удобно при заключен екран под формата на лента. При приплъзване на ляво изчиствате съобщението, а надясно – отваряте съответното приложение. Тук е място да спомена и функцията Glance screen. Тя показва часа и уведомления при заключен телефон, но срещу много малко количество енергия и може да остане включена до 15 минути след загасяне на екрана. Друга „екстра“ е отключване чрез двойно почукване. Това работи относително добре (въпреки че почукването трябва е малко по-настоятелно). Всъщност най-голямото неудобство идва от липсата на бърз и лесен мултитаскинг. Тук трябва да се задържи бутонът назад, а след това да се отвори другото приложение.

 

Nokia X: в тила на врага

Преди излизането на първата Nokia с Android имаше солидно количество слухове и мнения. Истината е, че Nokia X е смартфон с точна и ясна цел – потребителите, които търсят първи смартфон, и тези, които търсят бюджетно решение. Изборът да се използва Android е породено от факта, че се цели директна връзка с потребителите, които търсят тази система. Windows Phone интерфейсът също има цел – да привлече тези потребители, които да преминат към някой от по-бързите и хубави модели, но вече от серия Lumia.

Смятам, че Nokia X ще се представи добре и ще бъде сред популярните бюджетни апарати, предлагани от операторите. Отново наблягам на операторите, тъй като това е смартфон, който ще бъде купуван именно там. Съмнявам се, че хората ще търсят свободна продажба.

Солидната изработка, HERE Maps, възможността за ползване с две SIM карти и лесната работа са сред основните плюсове на Nokia X. Сред слабите му страни са относително бавната работа в определени моменти, слабата камера и проблемите, които могат да възникнат с някои приложения. Истината е, че колкото повече ползвах телефона, толкова по-симпатичен ми ставаше... или просто свикнах със специфичната му натура. В крайна сметка има едно важно нещо – цената, а за подходящата цена Nokia X е подходящ избор.