Phenom II X2 560 Black Ed.

"Големите неща тепърва предстоят!" Така звучи прогнозата за най-близкото бъдеще на AMD. Със задаващия се дебют на новата Fusion Llano архитектура и предстоящата премиера на графичните чипове от шеста генерация по всичко личи, че тимът на "зелено-червените" скоро ще припомни за себе си. Но дотогава явно от компанията са решили да го дават по-кротко, събирайки сили за големия скок напред. 

Като част от това намерение идва и обновената есенна колекция с редица нови попълнения в и без това впечатляващата процесорна листа на AMD. Новата серия е с редица приятно освежени версии на вече съществуващи чипове и макар да не включва нищо кой знае колко смайващо и революционно, определено успява да предложи по нещо за всеки.

Листата съдържа общо шест настолни процесора, като сред тях се откроява трио безспорни фаворити: шестядреният Phenom II X6 1075T, четириядреният Phenom II X4 970 Black Edition и двуядреният Phenom II X2 560 Black Edition.
Всеки от тях има какво да предложи на запалените геймъри и хардуерните ентусиасти, но тъй като мястото ни е сравнително малко, а времето още по-малко, ще спрем вниманието си основно на офертата с две ядра. Аргументите за това следват.

Защо две, а не четири (или шест) и защо "черно", а не обикновено?
ОК, да погледнем фактите - през последните няколко години, откакто войната на мегахерците премина плавно във война за повече ядра, хардуерните (и по-конкретно микропроцесорните) технологии изпреварват със солидни темпове еволюцията на софтуера. Иначе казано, преходът от едно, после към две, четири, а напоследък вече и шест ядра беше осъществен в сравнително кратки срокове и оттогава разработчиците на приложения (и по-сериозни, и развлекателни) правят и невъзможното, за да наваксат изоставането, стараейки се да оползотворят огромния изчислителен потенциал, който хай-тек производителите им предоставиха.

За съжаление се оказа, че е далеч по-лесно да "затвориш" две и повече ядра върху един силициев кристал, отколкото да ги впрегнеш да работят максимално ефективно заедно. В резултат дори и днес, повече от една петилетка след пазарния дебют на първите комерсиални мултикор процесори, приложенията, които реално могат да се възползват от наличието на повече от едно ядро, са по-редки от кокоши зъби.

 

"Черна" ревизия. Доскоро екзотика, напоследък една от запазените марки на AMD

Точно по тази причина изборът ни за този кратък обзор се спря именно на двуядрения представител в новата, есенна линия на AMD. Въпреки това изборът далеч не беше случаен - от цялата гама чипове, които имахме на наше разположение, Phenom II X2 560 определено се откроява - най-вече поради "черния" си характер. Каламбурите настрана - една от най-силните страни на съвременните AMD комерсиални процесори са т.нар. Black Edition версии. По-технологично казано - специални ревизии на десктоп чипове с отключен процесорен множител.

Леко теоретично отклонение. При болшинството съвременни микропроцесори така наречената "тактова честота" (или на езика на по-широката публика - скорост) се формира по следния начин - честота на предната серийна шина, умножена по фиксирано число, указващо броя цикли, които извършва вътрешният часовник на процесора за определено време.

Точно по тази причина, когато говорим за овърклок (т.е. изкуствено принуждаване вътрешния часовник да извършва повече на брой цикли, отколкото оригинално е предвидил производителят), вариантите са най-общо два: увеличаване на процесорния множител при фиксирана шина или обратното - "помпане" на шината при фиксиран множител.

Проблемът през последните десетина години е, че и двата големи производителя на пазара за микропроцесори решиха, че не е разумно (или по-скоро финансово изгодно) за тях да позволяват на потребителите свободно да боравят със стойността на процесорния множител на чиповете, които предлагат. Именно затова болшинството масови чипове на пазара в момента са със заключен множител. Така единствената опция за овърклокването им остава повишение на системната шина. Което пък, уви, от своя страна води до други затруднения. Така например предната шина определя тактовата честота не само на централния процесор, но и на всички останали компоненти по дънната платка - от паметта, през видеoкартата, до PCI шината (и респективно периферните устройства, свързани с нея).

Повишавайки скоростта й, това води и до волно или неволно повишение в скоростта на всички останали компоненти, голяма част от които не реагират добре на подобна интервенция. Разбира се, с развитието на "овърклокърската наука" през последните години производителите на дънни платки измислиха различни трикове, за да заобиколят този проблем. Въпреки това все така най-лесният (и мързелив) начин за повишаване тактовата честота на процесора си остава промяната в процесорния множител - така се увеличава само скоростта на вътрешния CPU часовник (само неговата скорост), без това да влияе върху останалите компоненти на системата.

Точно по тази причина Black Edition моделите на AMD се радват на такъв огромен интерес от страна на хардуерни ентусиасти, геймъри и разбира се, овърклокъри. Още повече този вид чипове за момента са приоритет на "зелено-черния" тим - масата комерсиални процесори на Intel са си все така със заключен множител.

Phenom II X2 560 BE "отвътре"

И така след това кратко теоретично отклонение по темата "Черно", да се върнем към обекта на днешната ни "дисекция". 

Няколко думи за конкретния модел.
Както вече споменах в началото - тук не става дума за нещо принципно ново. Phenom II X2 560 предлага минорно повишение в тактовата честота спрямо предшественика си X2 555. Отново говорим за двуядрен чип, базиран на ядрото Callisto, ревизия RB-C3, произведен по 45 нм технология, 6 МВ кеш от трето ниво и тактова честота  3.3 GHz.

 

Phenom II X2 560 "като на длан"

Най-важното, ключово дори относно този чип, разбира се, е неговата "черна" душа, а именно възможността за динамична промяна в процесорния му множител. Така дори най-мързеливите (или неопитни) овърклокъри могат буквално за броени минути да изстискат повече бързодействие от системата си, при това без особени усилия. 

Но да проверим как се справя "новакът" в практиката! Няколко думи за тестовата система. Ето я и нея:

 

Дънна платка	ASRock 890FX Deluxe3
Процесор	Phenom II X4 970 BE / Athlon II X2 560 BE
Видеокарта	Radeon HD 5770 1GB
Памет	2x2GB DDR3 1333MHz Corsair TW3X4G1333C9DHX
Операционна система	Windows 7 x64 Edition

 

Както личи - напълно Intel/Nvidia free конфигурация. Аргументите в полза на този избор - макар все още палмата на първенството, що се отнася до върхова производителност, все така да принадлежи на тандема Intel/Nvidia, AMD/ATI успяха (особено през последната една година) да стопят почти изцяло огромната преднина, която конкурентите им имаха предходните няколко години (а що се отнася до графичните процесори, дори и да "дръпнат" пред тях).

В резултат към момента ATI безспорно доминират на пазара за видео решения, а в процесорния сегмент AMD дава достоен отпор на почти всяка Intel алтернатива. Да не споменаваме и немаловажния факт, че AMD предлагат една идея по-future proof (осигурена за бъдещето) платформа под формата на осмата им генерация чипсети, включваща нативна поддръжка на технологии, като SATA3 например. Прибавяме и факта, че докато Intel продължават "играта" си с процесорните цокли (първо LGA1366, после LGA1156, а скоро и LGA1155), AMD от февруари 2009 твърдо си остават на AM3, в който удобно се вместват практически всички налични техни продукти - от скромния едноядрен Sempron 140, та чак до шестядрени чудовища от ранга на Phenom II X6 1090T - несъмнено удобство, в случай че искате в близко или по-далечно бъдеще да подмените процесора си, но не и цялата дънна платка.

Тестове и резултати
И така първо по-сериозните (и по-скучни) тестове. Започваме със CINEBENCH.

Рендъринг - интензивент и стресиращ тест за всяко CPU

 

Приличен резултат за двуядрен процесор, очевидно малко по-добър от Core 2 Duo E8400 (който впрочем към настоящия момент е с около 100 лв. по-скъп).

Следва SiSoftware Sandra и по-точно Dhrystone/Whetstone и мултимедийните й бенчмаркове.

Аритметика! Така де, кой не си пада по малко, по-бързи сметки!

 

Съвсем очаквано 25.56 GIPS на Dhrystone и 19.15 GFLOPS на Whetstone аритметичните тестове - приблизително около 1.5 по-слабо от четириядрения X4 970.

 

 

Сходна ситуация и при агрегатните резултати от мултимедийният тест - 61 MPix/s.

На финала на сериозната част - вградения тест в WinRAR. На него процесорът показва 1420 KB/s - срещу 2344 KB/s за Х4 970. 

Накратко синтетичните тестове (поне на теория) потвърждават онова, което е видно и с просто око - двуядреният процесор е около 2 пъти по-бавен от четириядрения. Дали е така в действителност?

За да установим това, преминаваме към по-прагматичното приложение за изчислителната мощ на X2 560 - гейминг. Така де - излишно е да уточняваме, че болшинството потребители днес използват компютрите си най-вече и основно за забавление, а една основна, ключова част от това приложение са видеоигрите.

 

Гейминг тестове

Стартираме с бащицата на всички синтетични гейминг тестове - вездесъщия 3D Mark Vantage.

Кралят на гейминг тестовете си казва тежката дума!

 

6166 точки в режим High. Съвсем очакван резултат за карта от класа на HD 5770. За сравнение четириядреният X4 970 постига в същия тест 6769 точки - очевидно тук вече не можем да говорим за разлика в пъти.

 

Прословутият каменен гигант се бори с буболечки!

 

Следва друг синтетичен тест - The Stone Giant, един от първите налични DirectX 11 бенчмаркове. Ето тук нещата започват да стават забавни - във Full HD резолюция (1920 х 1080 пиксела) разлика между дву- и четириядрен процесор практически няма! Тестът заковава на средно 22 кадъра в секунда и... толкова. Разбира се, тук проблемът (да се чете ограничаващият фактор) е видеокартата. Понеже болшинството съвременни игри са оптимизирани да използват най-вече и основно графичния процесор на системата и да разчитат далеч по-малко на централния, в крайна сметка при високи резолюции (над 1600 х 1200 точки) влиянието, което той оказва върху общия брой кадри за секунда, е минимално или както е в случая - никакво.

Между другото това е резултат, който се потвърждава и от реалните тестове - т.е. самите игри.

 

Огромни открити пространства + интензивни lightning ефекти = отличен тест!

 

Far Cry 2 например във Full HD и максимални настройки "заковава" на 41 fps независимо от това, дали върви в компанията на X2 560 или X4 970.

 

Една от първите игри възползващи се пълноценно от DirectX11 ефектите

 

Същата е ситуацията и с Alien vs. Predator бенчмарка - 29.8 фрейма за секунда и нито кадър повече! Просто видеокартата толкова си може. 

Разбира се, тук задължително трябва да се държи сметка, че говорим за тест на сравнително слаба видеокарта. В случай че вкараме в уравнението графичен монстър от класа на HD5870/5970, GeForce GTX 470/480 или особено SLI/CrossFire конфигурация от две и повече такива карти, изискващи огромно количество груба изчислителна мощ, за да покажат истинската си сила, тогава двуядреният процесор, колкото и бърз да е, ще се окаже тясно място, а четирите ядра ще си кажат своето.

Овърклок и финални изводи

Ето че си дойдохме на приказката! Така де - какъв е смисълът да си говорим за клокърски процесор, Black Edition, при това ако ще става дума само и единствено за тестове в номинал!

За времето, което прекарах в компанията на Phenom II X2 560, нямах възможност за много експерименти и точно по тази причина реших да подходя максимално мързеливо - промяна само и единствено на процесорния множител в посока нагоре, без да пипам захранващия волтаж. Имайте предвид, че когато покачвате тактовата честота на процесора, това повишава претенциите му по отношение на захранване. За да постигнете стабилност при по-високи от оригиналните честоти, в повечето случаи се изисква и повече захранващо напрежение. Съвременните дънни платки позволяват на потребителя да настройва ръчно стойностите на процесорния волтаж, но ако не сте много наясно какво правите, не ви съветвам да си играете точно с този показател. Ако все пак решите да рискувате, не преминавайте границата от 1.55 волта - това е пределът за съвременните чипове, след който въздушното охлаждане престава да върши работа, а шансът процесорът да предаде богу дух става опасно голям.

И така - овърклок по множител без игра с волтажа. Първи опит - заветната кота 4 GHz. Уви - неуспех. Системата отказа да запали. Стъпка назад и втори опит - 3.9 GHz. Същият резултат. Виж, на 3.8 GHz всичко замърка кротко и нещата тръгнаха без никакви проблеми.

 

Стабилни 3.8GHz! Супер резултат от 10 минути работа!

 

Тук стабилността можехме да тестваме и с някой специален инструмент, като например вградения тест на AMD OverDrive (много полезен инструмент за всеки, който иска да се занимава с овърклок на AMD процесори), но в случая предпочетохме 3D Mark Vantage. Ако клокнатият шампион се справи без проблем с един pass на теста, значи всичко е наред. Ето и резултата:

 

3DMark Vantage след овърклока.

 

Симпатично повишение на резултата с над 130 точки - никак не е лошо за 10 минути работа с настройките на процесора!

Изводи
И така, какво ни говорят цифрите? Ако говорим от геймърска гледна точка (и по-точно от гледната точка на средностатистическа геймърска система), изборът на четири ядра не е ценово оправдан. В крайна сметка разликата от около 100 лв. между 2 и 4 ядра може да се инвестира в повече памет или в по-голям твърд диск, без общата производителност на системата да пострада особено. Ако имате или възнамерявате да се сдобиете с мощна видеокарта или да изграждате SLI/CrossFire конфигурация, обаче двете ядра може да ви се сторят недостатъчни и вероятно ще се окажат тясно място.

Няколко думи и по темата "За или против Black Edition". Понастоящем разликата между най-скъпия нормален Phenom II X2 555 и Phenom II X2 560 BE е от порядъка на грубо 40 лв. Срещу тях обаче получавате не само малко по-висока номинална тактова честота, но и метод за изключително лесен и бърз овърклок, който за разлика от по-традиционните методи е напълно по силите дори на прохождащите хардуерни ентусиасти.