Тази година Philips изкара някои наистина страхотни монитори. Днес мога да ви споделя впечатленията си от един от тях - 4К UHD модела Philips Brilliance 328P6VJEB, към който за общо удобство оттук нататък ще се обръщам само с името Philips 328P. Бях изключително развълнувана, че имам няколко седмици, през които да си поиграя с този красавец от професионалната линия на компанията. Но той ми беше приготвил няколко изненади.
Ергономичният дизайн
Винаги съм харесвала изчистената визия на мониторите на Philips и 328P не прави изключение. Матираната черна пластмаса влиза в приятен контраст с металните акценти и елегантната стойка SmartErgoBase, която напълно отговаря на името си със своите високи ергономични способности. Впрочем самият монтаж на монитора не ми отне повече от 10 минути въпреки големите му размери.
На изцяло черния гръб ще намерите множество удобно разположени портове. Насочени надолу са очакваните портове за свързаност - DVI, MHL-HDMI, DisplayPort, D-Sub, Audio In и жак за слушалки, - чието разположение прави менажирането и включването на кабелите бързо и безпроблемно. Настрани за ваше удобство са поставени 4 USB 3.0 порта, един от които е с възможност за бързо зареждане. Редовно се възползвах от нея.
Моделът разполага и с два вградени 3-ватови говорителя със сравнително задоволяващо аудио предаване, което обаче не би могло да замени един бюджетен комплект тонколони.
Изпълнените очаквания и неочакваната упоритост
Нещото, което привлече погледа ми към 328P, когато бе представен, беше както размерът му, така и яркият великолепен 4К екран и красивите цветове. Когато го включих вече на спокойствие у дома, картината не беше толкова ярка, колкото помнех. Нещо доста изненадващо, като вземем под внимание идващия в кутията сертификат за фабрична калибрация и покритието му от 94% на цветовата гама sRGB. Не бях обърнала внимание, че сертификатът всъщност важи за нивата на сивото, но не споменава нищо за цветова гама. Така се насочих към менюто, за да оправя проблема с ниската яркост и лекото разминаване на цвета.
Моделът няма физически, а сензорни бутони. Чувствителността им се оказа малък проблем и често леко плъзване означаваше директното ми изкарване от иначе интуитивния потребителски интерфейс, който съм свикнала да виждам на мониторите Philips. След малко време привикнах към тях и започнах да търся виновника зад цветовия проблем.
Първо преминах през различните удобни за използване SmartImage режими на работа, между които такъв за гледане на филми, за четене и работа и за гейминг. Яркостта се вдигна при всеки от тях (освен Reading Mode), но цветовете започнаха да изглеждат прекалено наситени и неточни. Особено в червения и зеления спектър. Отказах се от режимите и преминах в менюто Color, където намерих първата неактивирана, но нужна ми функция - sRGB цвят. В момента, в който я включих, яркостта на монитора автоматично скочи на 100%, което при тези размери на екрана ми дойде в повече. Дори и тогава обаче цветовете не изглеждаха толкова живи и наситени, колкото ми се искаше. Да не говорим, че с намаляване на яркостта мониторът автоматично преминаваше от sRGB към 6500К гама.
Доста евтин трик, чиято имплементация не мога да разбера напълно. По-лошото е, че той не е единственият, използван във Philips 328P. Остротата на изображението (Sharpness) също е дигитално повишена до 60. Да, можете да я намалите до напълно нормалните 50, но защо изобщо се е наложило да е вдигната дотам?
Въпреки тези малки спънки успях да калибрирам монитора. Вече с точните си цветове и яркост, която не заслепява потребителя, 4К дисплеят му се показа с цялата си красота.
В тестовите окопи
С големия работен плот и детайлна картина Philips 328P се оказа перфектен за стандартна офис работа и гледане на 4К видео. Възползвах се от втората му възможност с прекрасен съботен маратон на Director’s Cut изданието на “Властелинът на пръстените”, последван от нов опит да изгледам “Момчетата от Медисън Авеню” в Netflix. В програми като Adobe Photoshop и Premiere пък беше чудесно да мога да разположа повече инструменти на работното поле, а мултитаскингът е песен. Изпитвах леко раздразнение от неспособността на Windows 10 да се адаптира към 4К резолюцията, но това е проблем на операционната система, а не на монитора.
Проблем на монитора обаче е очевидният input lag, който ме изненада неприятно от самото начало. Успях да го намаля малко след известно ровене в интерфейса на модела. Оказа се, че автоматичната му настройка е за по-бавния DisplayPort 1.1 вместо 1.2. Това обаче не беше спасение. Минах към функцията SmartResponse, както тук се нарича познатият Overdrive, което подобри работата на екрана, но продължавах да забелязвам известен input lag. Сами можете да се досетите, че той е основната причина, която вади екрана от наистина добрите професионални модели. Дори да прескочите траповете, които ви посочих, забавянето продължава да е забележимо и проблемно, когато работата ви изисква прецизност.
И макар Philips 328P да не е гейминг монитор, игрите нямаше как да му се разминат. А на мен не ми се размина input lag-ът и твърде ниските нива на т.нар. motion resolution. При движещи се обекти на екрана след тях остават видими следи. Да, те се появяват за части от секундата, но достатъчно дълги части, че очите ви да ги регистрират. Като изключим този факт, който автоматично елиминира всички екшън заглавия от дигиталните ми библиотеки, се завърнах в толкова любимия ми 4К гейминг (играя на 1440p на личния ми монитор). На подобен детайлен и красив дисплей всяка игра изглежда повече от великолепно. Стига да не се движите много.
4К… но за кого?
Philips 328P има някои очевидни проблеми. Макар да е позициониран като професионален монитор, input lag-ът го спира да бъде такъв наистина. Тогава към кого е насочен?
Аз лично бих го препоръчала на потребителите, които имат възможността да си вземат красив и добър 4К дисплей, на който да извършват офисна работа и да се наслаждават на детайлно видео. Цената му е по-ниска от на други 4К модели, което го прави привлекателен избор за хората, които просто си търсят 4К мултимедиен дисплей. Но има и по-добри неща на пазара, особено такива с марка Philips.