Когато става дума за гейминг и геймърски продукти, обикновено се подразбира, че става дума за неща, които са интересни за най-запалените играчи. Т.нар. хардкор геймъри са хората, които отделят всяка свободна минута на гейминга, който е тяхното най-важно хоби. Повечето геймъри обаче не са чак толкова страстни играчи и вместват видеоигрите насред други хобита, на които отделят също толкова голямо внимание, колкото на игрите. Тези т.нар. casual играчи вероятно са хората, които ще оценят Razer Blade Stealth и неговия верен приятел Razer Core най-високо, защото целта на тези устройства е да паснат именно в живота на по-непринудените играчи.
Това става ясно още с първия поглед към лаптопа Razer Blade Stealth. Той представлява ултрабук от най-висок клас, който прави впечатление с изчистения си външен вид. Металното черно шаси, което събира отпечатъци, оставя много прятно усещане за здравина и плътност. На капака са отличителните акценти начело със светещото лого на Razer в типичния отровнозелен цвят на компанията, но и двата акцента, познати от другите Blade лаптопи. На дъното пък има два тройни радиатора, както и две гумени ленти, минаващи по цялата дължина, които осигуряват изключителна стабилност, независимо на каква повърхност използвате лаптопа.
При отварянето на капака прави впечатление, че екранът е по-широк от обичайното, като съотношението му е 16:9. Това прави Blade Stealth един от най-широкоекранните лаптопи, които съм използвал, като усещането при гледане на филм или игра е изключително приятно. За съжаление в повечето време лаптопът е инструмент за работа, където орязаното вертикално пространство се усеща дори след първите няколко дни. Това обаче не пречи картината му да е изключително приятна и ярка, с висок контраст и добри цветове. Резолюцията му е QHD+ или 3200x1800 пиксела, което прави IGZO панела достатъчно детайлен за всички задачи, които можете да си представите.
Blade Stealth е един от най-бързите и удобни ултрабуци на пазара.
Под екрана е клавиатурата със знаковото Chroma осветяване, което позволява практически неограничена персонализация. През Razer Synapse, специалния софтуер на компанията, можете да променяте режимите през статичен, дишащ или с различни ефекти, но и интензитета и цвета на светлините. Ако наистина сте претенциозни, можете да си запазите режими, в които да настроите буквално всеки бутон да свети в различен цвят. По-интересното е, че при определени игри може автоматично да се активират специални цветни профили, които да осветяват клавиатурата по начин, който да ви помогне в геймплея. Така например в Overwatch бутоните за движение и умения светят в специфични цветове, като профили има за много заглавия, сред които Fortnite, DeusEx: Mankind Divided и Diablo III Reaper of Souls и други.
Сама по себе си клавиатурата има сравнително големи и добре балансирани бутони, които имат достатъчно осезаем ход и кликаемост, докато все пак са сравнително меки. Усещането е приятно и привикването става буквално за няколко часа, независимо дали ще пишете дълги текстове, или ще играете по-интензивни игри. Тракпадът от своя страна успява да е удобен и функционален, но размерът му е сравнително малък дори по PC стандартите. Въпреки това с няколко опита и грешки успях да настроя работата му така, че да се чувствам изключително комфортно с него при всички ежедневни задачи.
По отношение на хардуера Blade Stealth има всичко, което може да поискаме от един ултрабук днес - четири-ядрен Intel Core i7-8550U процесор с Intel UHD Graphics 620, 16 GB LPDDR3 RAM памет и до 1 TB SSD. Любимият ми Killer Wireless-AC WiFi модул също е тук, като с него можете да разчитате, че ще изтръгнете и последната капка дори от най-смотания WiFI рутер, с който се сблъскате. За това гарантирам, тъй като притежавам именно него и успявах да играя онлайн и стриймвам без никакъв лаг или друг проблем, свързан с мрежата. Единственият минус на тази конфигурация е, че батерията има живот от около 5 - 6 часа при по-пестелив режим, което е малко в контекста на ултрабуците. За сметка на това имате перфектна, бърза и надеждна работа, като това се отнася дори за играта на по-леки игри и повечето базови задачи за обработка на снимки и видео. В никакъв случай не очаквайте чудеса от Blade Stealth и ако играете някои от водещите e-sports заглавия, не прекалявайте с графичните настройки, за да постигнете използваема работа.
Накрая са портовете, които тук включват два USB 3.0, един HDMI 2.0, аудио жак и един USB Type-C Thunderbolt 3 вход, който се използва и за зареждане на лаптопа. Именно поради последното бих се радвал на втори Thunderbolt 3 вход, дори да замени единия USB 3.0 порт. И без това обаче Blade Stealth е сред най-удобните лаптопи по отношение на свързването, като можете бързо и лесно да го закачите за външен екран и периферия.
Именно в контекста на периферията идва моментът да поговорим за Razer Core V2. Това е най-добрият приятел на Blade Stealth, тъй като представлява външен модул, в който можете да сложите някои от най-новите и мощни модели видеокарти на Nvidia и AMD. След това включвате Thunderbolt 3 кабел в модула, а другия му край - в лаптопа, и резултатът е, че Blade Stealth се трансформира в един напълно адекватен и доста мощен геймърски компютър, като единствената уговорка е солената цена, която плащате за това удобство и удоволствие.
Core V2 позволява на лаптопа да се превърне в напълно способна геймърска машина.
За връзката между двете джаджи не е нужно да рестартирате лаптопа, като Core V2 разполага с набор от допълнителни портове и по-конкретно четири USB 3.0, един гигабитов Ethernet порт и един Thunderbolt 3 изход, който също така зарежда лаптопа. Към тях добавяте портовете на видеокартата и можете да навържете цялата периферия на домашната си гейминг станция към Razer Core, така че, когато искате да го ползвате, просто да включите лаптопа към Thunderbolt 3 кабела и да започнете играта. Кабелът, който е в кутията, е с дължина едва 50 см, което е неудобно в някои конфигурации и при по-малко бюро, когато самият лаптоп е най-добре да се скрие някъде. Това обаче си има добра причина и тя е, че ако използвате по-дълъг кабел, скоростта на пренос на данните става по-ниска, което може да повлияе негативно на производителността. Това обаче изчерпва неудобствата на Core V2, като освен това модулът има и Chroma осветяване отстрани и отпред, което също се контролира от Razer Synapse.
Естествено най-важният въпрос е как двете джаджи работят заедно. Аз лично използвах Nvidia GeForce GTX1060 с 6 GB памет и Full HD монитор и останах очарован от резултатите. Единственият бенчмарк, който пуснах, беше на DeusEx: Mankind Divided и там конфигурацията постигна средно 40 кадъра в секунда при High настройки. В реалния живот и при игра нещата вървяха повече от добре, като това впечатление ми остана от The Witcher 3, Fortnite, League of Legends и Mafia III, пуснати на Very High настройки. За сравнение DeusEx и The Witcher 3 са практически неиграеми без допълнителната видеокарта.
С комбинацията от чудесен екран, бърза работа и стабилен дизайн Blalde Stealth е любимият ми ултрабук на пазара. По-слабата батерия е недостатък, но за сметка на това има глезотии като Chroma осветяване и изключително важния и наистина убийствен Killer WiFi, с които се свиква бързо и лесно. Това го прави много приятен лаптоп, на който бих се доверил за работата си без проблем. И тук идва най-приятното, че след като се свърже с Core V2, този лаптоп се превръща в най-удобната гейминг машина, която мога да си представя. Това е възможност, за която съм си мечател дълго време. Така единственият въпрос, който може да остане от Razer Blade Stealth и Razer Core V2, е по-скоро личен - готови ли сте да платите цената за тази мечта?