В моите очи мобилните игри имат два проблема, които ги дърпат много зад конзолните и PC заглавията по отношение на качество и истински въвличащ геймплей. Първият е свързан с пасивния им характер. Те просто нямат дълбоките възможности за интеракция с игровия свят, каквито предлагат заглавията за други игрови платформи. Това е особено ясно изразено при платформърите - действието се движи автоматично, а управлението от страна на играча се ограничава в потупване по екрана в подходящия за скок момент. Оттук произхожда вторият проблем - цялостното усещане от контролите, дистанцията, която тъчскрийнът неволно създава между играч и игра. Те не се чувстват толкова въвличащи, естествени и въздействащи, колкото управлението с мишка и клавиатура или с контролер. Независимо дали говорим за шутър, платформър или изобщо игра, която не спада към стандартното определение за “мобилен пъзел” - всичко се чувства далечно, синтетично и напълно еднакво. Интеракцията се състои в идентични потупвания и слайдвания по екрана, които не са способни да препредадат по качествен начин въздействието и усещането от използването на различен тип оръжия или да създадат онази илюзия за гладко протичащо действие или ултра бърз екшън, каквото съществува при конзолните и компютърните заглавия.

Разбира се, изключения има. Вероятно съм пропуснала повечето от тях заради цялостната ми незаинтересованост към платформата, която се прояви още в първите години на изгряването на мобилния гейминг. Макар като всички останали да съм убивала време в час в училище със заглавия като Angry Birds и Fruit Ninja, да съм изкарала няколко месеца с Pokemon GO през 2015 г. и честичко да се възползвам от GameBoy Advance емултори за смартфон, не следя мобилни игри точно поради двата проблема, които описах по-горе. Приемете ме за скептик, неразбиращ защо хора биха избрали да играят Vainglory пред Heroes of the Storm например. Или защо биха си причинили да играят мобилния порт на Knights of the Old Republic с трагичните му контроли, пред това да се насладят на тази класика на Bioware на PC (и с готини модове като бонус).

ОК, признавам, Vainglory е наистина добра игра

Преди няколко седмици от Motorola решиха да оборят този мой скептицизъм и ми връчиха смартфона Moto Z2 Play с един от последните Moto Mods за модела - Moto GamePad. На практика той превръща Z2 Play в мобилна конзола, при която за разлика от външни смартфон контролери, използващи стандартна Bluetooth свързаност, не съществува никакъв input lag, защото връзката между мода и смартфона е физическа, а не безжична.

Ако сте запознати с другите модове в екосистемата на Moto Z, вече знаете, че всеки от тях се прикрепя за смартфона посредством магнит. И това е. Той вече работи и ако дадено приложение поддържа API за контролер, то директно може да бъде управлявано с GamePad. Модът има собствена батерия с капацитет 1033 mAh, чийто заряд може да следите през самия Z2 Play, сглобката му е солидна и макар да е изцяло пластмасов, е наистина здрав. Да, успях да го изпусна на земята… Няколко пъти…

В моя защита трябва да спомена, че GamePad е обемен мод, горе-долу с големината на Nintendo Switch, който не седи особено комфортнo в по-малки ръце като моите - повече заради формата, отколкото заради големината му. Виктор например нямаше проблем с достигането на бързо реагиращите джойстици, бързото преминаване между тях и приятно кликащите бутони и D-Pad или да използва естествено спусъците в горния край. Аз обаче не можех да обхвана целия контролер с ръце. Така че важен съвет: задължително пробвайте как усещате GamePad в собствената си ръка, преди да го закупите. Цената му е около 170 лв., но на българския пазар най-често ще го намерите в комплект с Moto Z2 Play с обща цена между 900 и 1100 лв., с възможност за по-ниска цена с план на мобилните оператори.

Но да се върнем на темата. Както споменах по-горе, в момента, в който поставите Moto GamePad на Moto Z2 Play, модът моментално започва да работи без нуждата от допълнително приложение. За да не ровите безсмислено дълго за игри, които го поддържат, препоръчвам ви да си инсталирате Moto Game Explorer. Приложението представлява библиотека от игри, оптимизирани за контролера на Motorola, през която лесно достъпвате страниците на съответните заглавия в Play Store и бързо ги инсталирате. Библиотеката е богата, но бъдете подготвени да не видите някои от фаворитите си.

Лично аз изкарах времето си с Moto GamePad с три официални игри, намерени през Game Explorer, и една за емултор на GameBoy Advance: Asphalt 8: Airbornе, Rayman Adventures, Sonic Mania и Pokemon Emerald. Всъщнот бях подготвила повече игри, но разликата между стандартните сензорни контроли и усещането в игра, осигурено от GamePad, беше толкова фрапантна по отношение на гейм изживяване, че неусетно изкарах часове в играене на едно и също заглавие.

Да започнем по ред на номерата с рейсъра Asphalt 8. Без срам си признавам, че съм слаб играч в рейсърите на мобилна платформа (и по принцип) и наистина не усещам като естествено цялото накланяне на смартфона, за да управлявам автомобила. Е, с GamePad това не ми се налагаше изобщо. Нещо повече, играех наистина добре! Цялото движение се осъществяваше чрез джойстиците - нещо, което направи управлението в пъти по-прецизно, а всяка кола се чувстваше абсолютно различна. Да не говорим, че най-сетне успях да дрифтвам като хората и да правя наистина ефектни скокове благодарение на бутоните на GamePad. За съжаление именно с Asphalt 8 преживях единствения си бъг с контролера за Moto Z2 Play. При първото пускане на играта тя отказваше да отчете пуснатото с бутон B турбо. При последващи преигравания проблемът не съществуваше.

Нещото, което обаче стана наистина специално за мен в цялостното ми изживяване с Asphalt 8, беше фактът, че за първи път, откакто правя опити да играя поредицата, успях да се насладя изцяло на красивите гледки, които тя има да предложи. С Moto GamePad пръстите ми не се пречкаха пред приятния 5.5-инчов Full HD AMOLED дисплей на Moto Z2 Play. Той беше изцяло открит благодарение на дизайна на Moto GamePad. Самият телефон има нужния хардуер, за да се справи с игрите, които тествах. Това се забеляза и в ежедневната работа извън гейминга. Под капака е 8-ядреният процесор Snapdragon 626, 4 GB RAM и 64 GB вътрешна памет. На предния панел е предната 5 MP камера (има и светкавица за по-добри селфи снимки), а основният сензор е 12 MP, придружен от фазов и лазерен автофокус и двутонна светкавица. Приятната изненада за мен е чистата версия на Android 7.1.1, като към нея са добавени само някои от удобните софтуерни решения на компанията. Сред тях е пускането на фенерчето (светкавицата) чрез движение, активиране на гласовите функции дори при заключен екран, както и бърз достъп до най-важната и полезна информация, дори когато дисплеят не е включен.

Нека се върна обаче на мода. С откриването на дисплея той напълно си заслужи червените точки по направление “въвличане на играча в действието” по онзи специален начин, толкова познат и любим от конзолните и PC игри. Но дори това не успя да ме развълнува толкова, колкото великолепното представяне на Sonic Mania и Rayman Adventures на Z2 Play. Големият ми проблем с платформърите, онова досадно автоматично движение, тук не съществуваше. С GamePad я нямаше дистанцията играч-игра. Нямаше пасивност. Аз контролирах всичко, все едно играех на конзола или компютър. Скоростта на тичане на героите, скоковете, ритъма на играта. Не просто потупвах с отегчение екрана, когато времето за скок бе дошло, а наистина играех. За първи път изпитах подобно усещане при гейминг на смартфон. И наистина неслучайно не стигнах до играене на други игри. Възползвах се от времето си с GamePad, за да превъртя Rayman Adventures, и се позабавлявах обилно със Sonic Mania.

С GamePad я нямаше дистанцията играч-игра. Нямаше пасивност. Аз контролирах всичко.

Накрая, само защото си го бях записала в бележките, пуснах Pokemon Emerald, която не може да намерите в официалния списък от поддържани заглавия. И за първи път след като любимият ми GameBoy Advance стигна своя тъжен край през 2006 г., играех това любимо мое ретро заглавие по наистина естествен начин. GamePad почти перфектно имитираше аналоговите контроли на GameBoy Advance. D-pad-ът на мода е високочувствителен и беше отличен за разхождане на моята Мей през региона на Сино. По време на битките вече не ми се налагаше да правя досадни потупвания по дигиталните бутони на емулатора за Android, които освен това невинаги улавяха командите ми. Всичко ставаше само с два бутона, чието натискане просто не регистрирах като случващо се. Осъзнавам, че това изречение звучи странно, но кажете ми - замисляте ли се, когато натискате бутоните на контролера си, докато играете на любимия си PlayStation? Да, предположих, че отговорът ви е “дори не съзнавам, когато правя това”. И именно към това естествено протичащо движение ви предразполага всяка наистина добра игра с оптимизирани контроли, била тя конзолна, компютърна или в този случай - мобилна.

Очевидно е, че Moto GamePad успя да ме очарова. Той ефективно реши специфичните проблеми, които винаги съм имала с мобилните игри. Означава ли това, че Moto Z2 Play и Moto GamePad успяха да превърнат един скептик в мобилен геймър? Не точно, тъй като твърде много обичам компютъра си и той винаги ще си остане любимата ми гейминг платформа. Но пък циментираха мнението ми, че проблемът ми с мобилните игри се крие чисто и просто в начина, по който те се управляват, в онази синтетична дистанция, която тъчскрийнът поставя, а не в липса на качество или интригуващи черти. GamePad премахва тази дистанция и за мен се оформи като най-добрия начин да играя мобилни игри и смятам да го правя и занапред. Може да е нишов продукт, но е нишов продукт, който решава едни от най-големите проблеми на смартфоните като гейминг платформа. Продукт, който ви дава онова истинско, качествено, всепоглъщащо гейминг изживяване и пълен контрол върху екшъна, директно на екрана на вашия смартфон.