Краткият живот на африканска рибка е ключът към механизма на стареенето

Германски учени се надяват да разкрият тайната на остаряването, изучавайки генома на рибката Nothobranchius furzeri, обитаваща в някои временни водоеми в Зимбабве и Мозамбик. Изследователите са открили някои съществени изменения в гена IFG1R, отговарящ за дълголетието.

Африканските рибки предизвикват интереса на учените от 70-те години на миналия век, като експериментите с мишки и примати, за които обикновено са необходими няколко години, в случая може да се направят само за няколко месеца с помощта на тези рибки. Последните живеят във водоеми, които се запълват с вода единствено по време на дъждовния сезон в двете африкански държави. Когато водоемите пресъхнат, всички рибки загиват, но хайверът им прекарва в анабиоза около година, без да се увреди, за да може да даде началото на нов живот през следващия дъждовен сезон. Дължината на рибките е само 6-7 см, като още на третия месец от живота им вече са налице първите белези на стареенето, а на четвъртия те вече са мъртви.

Генетиците от института "Макс Планк" в Германия се надяват, че чрез промяна на генома ще могат да разберат механизма на стареене на рибките, което ще доведе и до разбиране на стареенето у хората. Учените са открили, че в хода на еволюцията у рибките са настъпили генетични промени, свързани с гените, участващи в регенерирането на ДНК и стареенето. Един такъв ген се явява IGF1R. Именно той според други изследвания е свързан с дълголетието на гренландските китове, които живеят над 200 години. Подобни мутации са били забелязвани и в гена, който стартира у хората механизма за развиване на деменция. „Възможно е тези гени да играят ключова роля за продължителността на живота“, твърдят генетиците. „В някои видове те може да ускорят стареенето, а при други – да го забавят“.