Механизмът на възприемане на миризмите при насекомите съществено се различава от аналогичните механизми при останалите живи същества.
Това твърдят изследователи от Университета Рокфелер и Университета в Токио, които са публикували доклада си в списание Нейчър.

Досега се предполагаше, че обонянието при насекомите е устроено както и при по-голямата част организми.
Общата схема на възприемане на миризмите е следната: молекулите на веществото попадат на повърхността на клетките на носа, където е разположен голям белтък, наречен G-белтък, свързан с обонятелния рецептор.
Активираният рецептор, чрез G-белтъка, изпуска верига от сигнали, в резултат на което мозъкът разбира, че има миризма. Едно от най-важните звена на тази верига е откриването на т. нар. молекулярни врати.

При насекомите обаче нещата се развиват по различен начин. Един от авторите на публикацията, Лесли Вошел, ръководител на лабораторията по неврогенетика в университета Рокфелер, обяснява, че насекомите се отървават от всички междинни събития и активират молекулярните врати директно.

Вратите се образувани от белтъци, чиято форма напомня геврек. Те представляват йонен канал, който в отворено състояние пропуска в клетката определени йони.
Когато молекулата на веществото се приближи до йонния канал, той променя формата си и се отваря. Потокът йони, който попада в клетката, изпуска сигнали, достигащи до мозъка.

Тагове: