Изследователи от Южна Корея разработиха метод за получаване на нов многометален материал с ниска плътност, който може да бие по здравина и пластичност не само най-здравата стомана, но дори титана - при това без увеличаване на себестойността.

В материалознанието пластичността определя способността на веществата да се огъват и разтягат без деформация. Това свойство е много важно за промишлеността, в частност в производството на автомобили и самолети. Производителите постоянно търсят начини за създаване на по-леки стоманени сплави, но за съжаление те се оказват и по-чупливи. В резултат на това автомобилните концерни през годините започнаха да използват алтернативни материали - например въглеродната пластмаса, като според статистиките делът на използване на стомана и чугун в леките транспортни средства е намалял от 68.1% за 1995 година до 60.1% през 2011 година.

 

Новата сплав, разработена от корейските учени под ръководството на Хансу Ким, притежава зашеметяващи свойства – материалът е едновременно по-лек, по-здрав и по-еластичен. Методът за получаването на сплавта е доста сложен, но за сметка на това тя превишава по качество най-добрите легирани стомани, произвеждани до момента.

За да направят сплавта по-лека, учените са използвали алуминий, а за да е по-здрава, в състава й присъства и никел. Благодарение на последния алуминият се свързва с желязото в нанометрови клъстъри (а не в дълги ленти, които придават крехкост на материала). Клъстърите са твърде малки, за да предизвикат чупливост, като в същото време алуминият прави сплавта по-лека. Формирането на алуминиевите клъстъри е било потвърдено с помощта на електронен микроскоп, след това учените са провели тестове на получения метал и са установили, че той е доста по-нечуплив от обикновената стомана.

"Съотношението между лекота, здравина и пластичност на металните сплави се изучава още от бронзовата епоха“, казват авторите на проекта. "Днес търсенето е голямо в широк диапазон конструкционни материали, предвидени за екологично безопасни, енергийноефективни и леки инженерни системи.“

Изследователите считат, че новата технология бързо ще заеме своето място в масовото производство и ще бъде изключително решение в промишлеността, строителството и машиностроенето.